Браян Мей, един от основателите на легендарната група “Куин”, направи музиката за първия игрален филм на “Дискавъри Сайънс”. Освен изключително добър китарист, Мей е известен и с увлечението си по Космоса. Той оставя тази си страст настрани и се отдава на музикалната си кариера за близо 30 г. През 2006 г. се завръща към астрофизиката и защитава докторската си теза. “51 градуса на север” се казва игралният филм на “Дискавъри Сайънс”, чиято музика Мей направи. Той се излъчва в рамките на световното движение “Ден на астероида”, чиято цел е да информира за опасностите от астероидите и как бихме могли да се предпазят от сблъсъци. Датата е 30 юни, когато се отбелязва годишнината от удара на Тунгуския метеорит в Сибир - най-големият сблъсък с астероид в съвременната история на човечеството. Филмът започва в 22 ч. Интервюто е предоставено на “24 часа” със съдействието на “Дискавъри”.

- Има ли прилики между музиката и астрофизиката, г-н Мей?

- Не знам за приликите, но със сигурност двете вървят добре заедно, както може да видите и от историята - много прочути астрономи са били и музиканти, като например сър Исак Нютон, Едмънд Халей. Така че има някаква връзка - може би тази част от мозъка, заради която си увлечен по астрономията, също е виновна и за афинитета към музиката.

- Какво си спомняте от времето с “Куин” и Фреди Меркюри?

- Разбира се, това беше важна част от живота ми и така и ще си остане. Тя се отрази на всичко, което правя - прекарахме дълго време заедно и така сами изградихме това, в което се превърна “Куин”. Когато загубихме Фреди, ми трябваше време да скърбя. Тогава

не исках да
имам нищо
общо с групата

и през следващите няколко години, в които правих сам турнета, дори не исках да говоря за “Куин”. Предполагам, че е било прекалено болезнено, и си мислех, че тази част от живота ми е останала в миналото, а сега започвам наново. Но не беше вярно, защото работата ми в групата наистина се отразява на всичко, което правя. Горд съм с всичко, което сме постигнали заедно. Да, няма и ден, в който да не мисля за Фреди и за материала, който създадохме заедно. Прекрасно е да осъзнаеш как си повлиял на хората по целия свят с музиката на “Куин”. Това ме прави щастлив. Понякоха се будя и си мисля: Това наистина ли се е случило?

- Известен сте по целия свят като легендарен музикант на сцената, затова е и малко трудно да си ви представим с телескоп в ръка. Как стана този преход при вас - от рокзвезда към астрофизик?

- Много хора ме познават само като астроном - всички, с които съм израснал в университета. Започнах доктората си през 1970 г., така че това винаги е било в кръвта ми. За мен не е необичайно, а съвсем нормално да застана зад телескопа или да решавам математически уравнения, свързани с астрономията. Винаги съм се вълнувал и от музиката, и от астрофизиката.

- Какво според вас е най-добре да се направи, ако средно голям астероид се е насочил към Земята?

- Да се надяваме, че сме го регистрирали достатъчно рано, така че да го отклоним. Все още технологията не е напълно готова за това. Ако не успеем да го регистрираме или го направим, но закъснеем с отклоняване на астероида, значи ще имаме сериозен проблем.

Най-вероятно, ако обектът е голям като например Тунгуския метеорит, когато действа оборудването по засичането му, ще можем да установим и точната зона, в която ще са последствията му на Земята. Така

поне ще можем
да евакуираме
хората

от тази област. Всички бихме се надявали да се случи в не толкова населен район. Но ще имаме сериозен проблем, ако нещо се открие в близкото бъдеще, преди технологията да се е развила достатъчно. Заради това е и важен този старт, който даваме с глобалното движение, което се нарича Ден на астероида. Така ще се увеличи степента на откриване на новите обекти толкова по-рано, че да може да се вземат необходимите мерки и да се пазим от тях.

- Кой за вас е най-интересният факт за Космоса?

- Това, което винаги ме е вълнувало, е било космическият прах. Ние живеем на доста голяма скала, но има милиарди малки частици космически прах не само в нашата Слънчева система, а и в цялата Вселена. Тези малки частици прах са най-малките градивни елементи, от които всичко е направено, включително и ние самите. Това винаги ме е вълнувало. Както навремето Джони Мичъл пееше: “Ние сме звезден прах, ние сияем”. Това е много вярно, защото тези малки частици не са се появили в самото начало на времето - с Големия взрив, а по-късно - в суперновите (изключително мощно избухване на звезда, което може да надмине по блясък светенето на цяла галактика - б.а.). Когато тези звезди избухват, се създават по-тежките елементи, като частиците космически прах. От тях е направена Слънчевата система. Те са направили всичко, което е в нашите тела. За мен космическият прах, а и газовете са нещата на живота и на Вселената.

- Музиканти като Боно например се опитват да привличат вниманието на хората към проблемите на Земята със своята музика. Вие правите ли го?

- Не и досега. Но предполагам, че използвам авторитета, който песните ми са ми спечелили, за да ме чуват хората, за да се опитам да правя цялото добро, на което съм способен, за Земята. Отделям голяма част от времето си на кампании за животни, ситуацията и там е същата. Имам способността да накарам хората да ме чуят, а и имам вече времето за това - изкарал съм си прехраната, създал съм семейство и съм се погрижил за него, постигнал съм известност и вече мисля за това кое наистина е важно в живота, за какво мога да използвам славата си и да помогна. Искам да го направя и за животните - според мен имаме изцяло грешно разбиране по темата. Другото, върху което съм се концентрирал, са усилията, с които да предпазим планетата и себе си от астероиди.