„Царят е висок, има прекрасни черти на лицето и благородна осанка; притежава голяма бързина на ума, отговорите му са бързи и верни. Но с всички добродетели, които му е дала природата, желателно би било в него да има по-малко грубост. Този владетел е много добър и едновременно много лош човек... Ако би получил по-добро възпитание, от него би станал съвършен човек, тъй като има много достойнства и необикновен ум.“ Ето как изглежда през очите на хановерската владетелка София един от най-великите руснаци - император Петър Първи, който модернизира страната си и я превръща във велика сила, с която всички се съобразяват. А днешният 27 юни може да се нарече начало на пътя на Русия към клуба на световни фактори. На този ден през 1709 година руският самодържец, превърнал се във велик реформатор на страната си, разбива армията на краля на Швеция Карл XII в битката при Полтава и това е повратна точка в сложните отношения между двете съседни държави.
Но
преди да стигне до триумфа край Полтава Петър извървява дълъг и нелек път
Да го проследим от самото му начало.
Петър Алексеевич е най-малкият син на цар Алексей Романов от втората съпруга на царя - Наталия Наришкина. От първия си брак с Мария Милославска, Алексей има 13 деца, като само двама от синовете му го надживяват - престолонаследникът Фьодор (бъдещ Фьодор III) и Иван (бъдещ Иван V), като и двамата имат сериозни здравословни проблеми.
След смъртта на Фьодор III през 1682 г. избухва борба за власт между родовете на двете съпруги на Алексей - Наришкини и Милославски. Болярската дума преценява, че Иван е неспособен да управлява, поради физически и умствени недъзи, и избира за цар десетгодишния Петър, като определя за регент майка му. В отговор 
по-голямата сестра на двамата София Алексеевна организира бунт на стрелците -
постоянната армия на руските царе, към който се присъединяват и многобройни тълпи от граждани на Москва. Много близки и привърженици на Петър са убити при безредиците, някои от тях пред очите му. По настояване на София, която поема властта, и Петър, и Иван са избрани за царе (двоецарственники), като на Иван се отдават почести като на по-старши.
Петър Алексеевич прекарва следващите няколко години в предградията на Москва, обграден от приятели от болярските среди. Той експериментира с корабостроене на езерото Плешчеево при Переславъл Залески, като построените няколко кораба се използват за военни игри. Младият Петър учи основите на западната военна наука от европейски войници и авантюристи, които живеят в Чуждестранно селище близо до Москва. Най-влиятелните му чуждестранни приятели са шотландецът Патрик Гордън, швейцарецът Франц Лефорт и холандецът Франц Тимерман. Опитвайки се да го подтикне към по-улегнал живот, през 1689 г. майка му урежда женитбата му с Евдокия Лопухина. Бракът на двамата се проваля и през 1699 г. Петър изпраща жена си в манастир.
През лятото на 1689 г. 
Петър и поддръжниците му планират да отстранят от регентството София
чиито позиции са отслабени от две неуспешни войни с Кримското ханство. Когато научава за това, тя започва да подготвя нов бунт на стрелците, но Петър е предупреден и успява да я отстрани и да я изпрати в манастир. Въпреки успеха си той не получава реален контрол върху управлението, като мястото на регент е заето от майка му Наталия Наришкина. Едва след нейната смърт през 1694 г. той става напълно независим. След смъртта на Иван V през 1696 Петър I става и формално единствен владетел на Русия.
За да засили позициите на страната си Петър се стреми да й осигури стабилен излаз на море. Приоритет на 203-сантиметровия гигант през първите години на царуването му е продължението на войната с Кримското ханство.
В началото на управлението му 
единственото руско морско пристанище е Архангелск на Баренцово море
което е недостъпно през зимата. Крайбрежието на Балтийско море на север се контролира от Швеция, а на Черно море на юг - от Кримското ханство, васално на Османската империя. От 16 век Московска Русия води борба с кримските и ногайските татари за притежанието на обширните крайбрежни земи на Черно и Азовско море. В хода на тази борба Русия се сблъсква с Османската империя.
Първият Азовски поход, започнат през пролетта на 1695 г. завършва неуспешно поради липсата на флот и неспособността на руската армия да води действия далече от базите за снабдяване. Но още през есента започва подготовка за нов поход. Във Воронеж се разгръща строителство на гребна руска флотилия. Тя е построена за кратко време и включва различни съдове, начело с 36-оръдейния кораб „Апостол Петър“. През май 1696 г. 40-хилядна руска армия под командването на генералисимус Алексей Шеин отново обсажда Азов, но този път руската флотилия блокира крепостта откъм морето. Петър I участва в обсадата под званието капитан на галера. Не дочаквайки щурм, на 19 юли 1696 г. крепостта се предава. Така е открит първият излаз на Русия в южните морета.
В резултат на Азовските походи през 1698 г. 
започва и строителството на пристанището Таганрог -първата руска военноморска база
Все пак на Петър не се удава да получи излаз към Черно море през Керченския пролив, който остава под контрола на Османската империя. Силите на Русия все още не достигат за война с Турция, както и за създаването на пълноценен морски флот.
За финансирането на строителството на флот са въведени нови данъци и се появяват първите признаци на недоволство от действията на Петър. Разкрит е заговорът на Иван Циклер. През лятото на 1699 г. първият голям руски кораб (46-оръдейният „Крепост“) отвежда руския посланик в Константинопол за преговори за мир. Самото наличие на такъв голям руски кораб в Черно море склонява султана към сключването на мир през юли 1700 г. - мир, който оставя крепостта Азов на Русия.
За строителството на флота и реорганизацията на армията Петър е 
принуден да наеме чуждестранни специалисти
Със завършването на Азовските походи той решава да изпрати на обучение в чужбина млади дворяни, а скоро и сам се отправя на първото си пътешествие в Европа.
През март 1697 г. Петър заминава инкогнито през Шведска Ливония за Западна Европа в състава на голяма руска делегация (Велико пратеничество).
През юли 1698 г. Великото пратеничество е прекъснато от известието за нов метеж на стрелците в Москва, който е потушен още преди връщането на царя  на 25 август. Царица София е постригана за монахиня и под името Сузана и изпратена в Новодевичия манастир, където прекарва остатъка от живота си.
За 15 месеца в чужбина, при пътуването си на Запад, Петър е впечатлен от някои западноевропейски обичаи, които намира за превъзхождащи руските традиции. Той нарежда на всички свои служители и придворни да обръснат брадите си и да носят западноевропейско облекло. През 1699 г. заменя традиционния календар, при който годините се броят от Сътворението и започват на 1 септември, с Юлианския календар. Приблизително по същото време повечето западноевропейски страни приемат Григорианския календар, поради което западноевропейският и руският календар остават различни до началото на 20 век.
Петър I предприема бързи реформи, целящи да модернизират Русия. 
Силно повлиян от европейските си съветници, той реорганизира армията по западен образец
мечтаейки да превърне Русия в морска сила. Среща значителна опозиция на политиката си, но грубо смазва всички прояви на неподчинение.
След завръщането от Великото посланичество царят започва да се готви за война с Швеция, за излаз на Балтийско море. През 1699 г. е създаден Северният съюз против шведския крал Карл XII, в който освен Русия влизат Дания, Саксония и Жечпосполита начело със саксонския курфюрст и полски крал Август II. Движещата сила на съюза е стремежът на Август да отнеме от Швеция Лифландия. За помощта на Русия той обещава да й върне земите, принадлежали преди това на русите - Ингерманландия и Карелия. Петър се опитва да установи стабилен излаз на Балтийско море, от което Швеция изолира Русия половин век по-рано.
За влизането във войната на Русия е необходимо да сключи мир с Османската империя. След постигането на примирие с турския султан за срок от 30 години, на 19 август 1700 г. 
обявява война на Швеция под предлог за отмъщение за обидата, нанесена на цар Петър в Рига
Планът на Карл XII се свежда до това, поединично да разбие противниците си с помощта на поредица от бързи десантни операции. Скоро след бомбардировката на Копенхаген на 8 август 1700 г. Дания излиза от войната още преди до встъпването на Русия. Неуспешно завършват и опитите на Август II да завладее Рига.
Русия е неподготвена за такава война и първият опит за достигане до балтийското крайбрежие завършва с тежко поражение на руската армия. Считайки, че този враг е достатъчно отслабен, Карл XII поема към Ливония, за да изправи войските си против основния, както счита той, противник  Август II. Това дава възможност на Петър I да се подготви за настъпление. Съвсем скоро, реорганизайки армията по европейски образец, той възобновява бойните действия. През октомври 1702 г. руснаците превземат крепостта Нотебург (преименувана на Шлиселбург), а през пролетта на 1703 г. - крепостта Ниеншанц в устието на Нева. Тук на 27 май 1703 г.
започва импозантното строителство на град Санкт Петербург
Започва и строителство на база на руския флот - на остров Котлин (впоследствие крепостта Кронщат). Излазът в Балтийско море е извоюван. През 1704 г. са превзети Нарва и Дерпт, и Русия трайно се настанява в Източна Прибалтика. На предложението си за мир, Петър I получава отказ.
След поредица поражения през 1706 г. полският крал Август II абдикира, оставяйки Жечпосполита в ръцете на шведите. Карл XII насочва вниманието си към Русия, като през 1708 г. започва настъпление на изток. През юли той удържа победа в битката при Головчин, но малко по-късно при Лесная придвижващите се към него подкрепления и обозни части са разпръснати от руснаците, след което той трябва да се откаже от поход към Москва. Въпреки това, шведските войски остават в Жечпосполита и на следващата година се опитват да завземат Левобрежна Украйна. На 27 юни 1709 г. те претърпяват тежко поражение в битката при Полтава, като самият Карл XII е принуден да избяга в Константинопол. След победата при Полтава, Петър I получава още по-голяма жизнена енергия в реализацията на руските интереси. Възползвайки се от положението, Август II се връща на трона в Жечпосполита.
До края на дните си през 1725 Петър Първи продължава да държи властта със здрава ръка и да развива страната си, а тя му се отплаща с титлата Петър Велики!