Къде остана тромпетът, питам Найден Тодоров - директора на Русенската опера и известен не само в България диригент в края на един творчески сезон, който донесе нови премиери, нови шумно аплодирани успешни концерти и спектакли, нови изяви и ангажименти. И най-малкото е, че Министерството на културата постави Русенската опера на второ място в страната - веднага след Софийската. По-важното е, че за Русенска опера се заговори - с респект и възхита.  
А питам за тромпета, защото знам, че в пловдивското Музикално училище Найден Тодоров постъпва като ученик именно по тромпет. 
А, къде е тромпетът - у дома е, засмива се маестро Тодоров. И пояснява: Всъщност, доста преди тромпетът беше пианото!. В детската градина учителката каза на родителите ми да ме запишат в музикална школа, разказва Найден Тодоров. И си признава, че още тогава той все поръчвал на Дядо Мраз да му донесе мъничко пиано. А той все ми носеше влакчета, спомня си музикантът. 
Когато Найден бил на 5 години, баба му Жана настояла да запишат най-после детето да свири на пиано - белким му мине меракът. Родителите послушали баба Жана. Но се оказало, че 
„меракът“ не бил от тези, които минават, а си бил чиста проба съдба
 Това беше любимата ми баба, обяснява Найден Тодоров и добавя, че макар да бил обичано дете /единствено момче в семейството, което отглеждало още три дъщери/, най-много се разбирал именно с баба Жана.
Много от нещата, които впоследствие съм постигал, съм правил, за да я зарадвам, добавя той. 
В трети клас Найден си харесал тромпета.
Дядо ми работеше в Строителни войски и донесе у дома една тръба - от онези, с които свирят сигналите в казармата, беше ми страшно интересно, казва музикантът. Година по-късно кандидатства в Музикалното и с тромпет, и с пиано. 
Малко след това обаче осезателна става другата страст на младежа, която години по-късно го прави разпознаваем и желан гост диригент за много оперни театри и филхармонии в Европа и не само. През 1990 г. Найден Тодоров създава с приятели още един младежки оркестър в училището, където от години има училищен симфоничен оркестър. В „официалния“ Тодоров свири на тромпет, а в другия - дирижира. Впрочем, тези дни бе избран новият диригент на Берлинската филхармония - за първи път това е руски музикант, Кирил Петренко, а същият този Петренко беше идвал при нас в Пловдив и дирижира нашия оркестър, казва директорът на операта. 
Винаги съм искал да стана диригент - признава той и разказва: Още преди да направим орекстъра, бях наясно със себе си, че това искам да правя. Често се заключвах в хола на баба и 
дирижирах... плочи с песни на АББА
защото такива имаше. И вдигах палката. А когато създадохме младежкия оркестър в училището, директорът Андрей Андреев реши, че трябва да се създаде специалност дирижиране - специално за мен. Преподаваше ми Кръстьо Марев. Вече се бях запознал с Александър Владигеров, ходех в София и той ми показваше някои трикове - как да свиря и да дирижирам едновременно. Ходехме с оркестъра на много турнета. На едно такова турне във Виена проверих как да кандидатствам във Виенското висше музикално училище, а на следващото турне си подадох документите, разказва Найден Тодоров. А идеята да следва в австрийската столица идва от диригентски курс при едно от водещите имена проф.Карл Йостеррайхер, който обяснява на младежа, че по-полезно за него ще бъде обучението край Пратера, отколкото в Санкт Петербург. 
Така започва 
Виенската сага на младия пловдивчанин
Щастието и възторгът от докосването до велики образци на музициране и поведение се сблъскват челно с прозаичната, но незаобиколима липса на пари. В началото на следването си известно време студентът Найден Тодоров спи в изоставен автобус!
Един ден стана ясно, че не съм си платил застраховката от 260 шилинга. Секретарката на проф.Йостеррайхер ми направи забележка и попита за адреса и телефона ми. Казах й, че нямам нито едното, нито другото - а тя настоя да й покажа къде живея. Когато видя, звънна на професора. 
Оттам нататък събитията се развиват като в приказка за феи и чудеса. След като за известно време го настанява на квартира, професорът урежда на младежа самостоятелна стая в общежитие. Не можех да повярвам. Имах самостоятелна стая, имах стипендия, ходех на частни уроци при професора, а скоро стана ясно, че той е платил таксите за първата ми година, разказва той. 
Малко преди да почине през март 1995 г., проф.Йостеррайхер подарява на Найден Тодоров своята диригентска палка. А скоро след това при студента идват двама добре облечени господа и по заръка на покойния професор го канят на сбирка на виенските ротарианци в хотел „Бристол“. Там става ясно, че 
Карл Йостеррайхер е завещал на братята си ротарианци да се грижат за талантливия българин
С тяхно съдействие той се явява на конкурса за диригенти „Ленард Бърнстейн“ в Йерусалим и едва 22-годишен печели наградата: 1 година специализация в Йерусалим. След това се връща във Виена и записва хорово дирижиране, а после печели конкурс за диригент на Северно-израелската филхармония в Хайфа. От директора на филхаромнията Леор Сегал българинът научава много за тънкостите в управлението на един културен институт. Това са най-сериозните уроци, които съм получил, те ми помагат и сега, казва Тодоров.
Когато през 2000 г. решава, че ще си тръгне от Хайфа, за да се прибере в България, това е изненада за колеги и приятели на младия маестро. От дете мечтаех да бъда един ден главен диригент на Пловдивската филхармония и когато бившият ми директор от Музикалното училище Андрей Андреев оглави ОФД-Пловдив и ме покани, си взех неплатен отпуск в Хайфа и тръгнах, разказва Тодоров. След промените в състава на ОФД през 2003-та той напуска и заминава за Бургас като главен художествен ръководител на тамошното ОФД. Междувременно дирижира много, прави записи, работи усилено. От 2000 г. работи заедно с голямата световна прима Райна Кабаиванска, с която творческото партньорство продължава и сега по време на нейните майсторски класове в България. 
Някой бе хвърлил слуха, че Кабаиванска ми е кръстница. Преди години пак така беше тръгнал слух за мен в Румъния, че съм наследник на Шуберт. 
Не, не ми е кръстница Райна Кабаиванска
макар че понякога я усещам като фея-кръстница. Получавал съм доста ангажименти поради нейно застъпничество, за сватбата ни направи много красив и стилен подарък, а и самото общуване с нея е подарък, казва Найден Тодоров. Жена му е столичната балерина Ангелина Гаврилова, а тяхната дъщеричка Анастасия през септември ще навърши 9 години. Допреди да тръгне на училище, момиченцето прекарваше повечето си време в Русе, дори тук ходеше на детска градина.
За нея Русе също е много важен град - това е нейното осмислено детство, обяснява именитият й баща.  
Който от 2005 г. е директор на Русенската опера. 
Имах много високо мнение за музикантите в Русе - и за операта, и за Филхармонията. А русенският оркестър бе единственият, който не бях дирижирал. На конкурса се явихме страшно много хора. Стана така, че спечелих аз. И когато поех тази работа, бях наясно, че тепърва предстои да решавам немалко проблеми. Сред тях и този, че съставът на операта имаше големи съмнения относно моята персона - нормално, та ние не се познавахме! Но аз вече имах представа как трябва да функционира един културен институт, помня важните уроци на моите учители във Виена и в Израел. Знам какво искам и знам как искам да го направя. И затова обявих още в началото в Русе: 
„Нямам намерение да правя революции!“
Това не е моят начин - аз предпочитам да форсирам еволюцията. При това - с планирано движение. Защото след всяка революция се налага даден човек или група да се върнат назад - да запълнят дупката от „взрива“. Това не е нужно на никого, казва Найден Тодоров. 
Когато подготвят афиша за януари 2006 г., той включва 6 събития. Маестрото си спомня, че тогава на художествен съвет колеги коментирали, че това е твърде амбициозно. За юни 2015 афишът на операта включва 25 събития. И на никого не се вижда нито много, нито прекалено, нито свръхамбициозно. Нещо повече: един дълъг афиш с много и разнообразни изяви - камерни и симфонични концерти, оперни и оперетни спектакли, балетни премиери, гастроли в НДК и в страната, участия във фестивали у нас и в чужбина, тематични образователни програми и какво ли още не - всичко това стана обичайно за публиката, която вече не би приела една „Аида“ и една „Травиата“ за изчерпваща програма... 
За следващия сезон Найден Тодоров си вдига летвата още - хорът ще започне да „тормози“ русенци с хорови концерти, заканва се той. Няма да се спра, докато не разберат всички защо Русе го наричат Малката Виена, казва той и обяснява, че Русенската опера следва модела на Виенската. 
Различните градове имат различни символи - а Русенската опера вън от съмнение е много ценен символ на града, убеден е той. И своята слабост към Русе обяснява простичко: Виена е извънредно важен град в моя живот. Това е градът, в който ако изпадна в несигурност по отношение на едно или друго, достатъчно е да се завърна там за два дни и се зареждам с енергия и увереност. Русе ме доближи до моята Виена. Когато ми се отвори свободно време, отивам на кея и гледам нагоре по реката - някъде там, на няколкостотин километра е Виена... И тук, в Русе, тя ми липсва значително по-малко.