Преглеждам вестниците и обръгнал, пропускам информацията за поредните сблъсъци между българи и цигани. Погледът ми се “плъзга” върху някакво надзаглавие: “Втора наказателна акция в столичния градски транспорт” и ме хваща яд на редакторската немарливост – как могат да не сложат кавичките на прилагателното “наказателна”!

Нима наистина в столичния автотранспорт броди официално оторизирана група от държавни служители, които изпълняват някакви наказателни акции вследствие на влязла в сила присъда?

И кого ли ще наказват?

Преди текста видях снимката и изтръпнах. На болничното легло,

сред белите
чаршафи,
разпознах моя
приятел Вълчо –

човека, който от години посреща и изпраща всички книгоиздатели и търговци на книжарски изделия на Книжната борса - гара Искър.

... А с Вълчо се знаем от почти 3 десетилетия – от времената, когато хората се обръщаха един към друг с отривистото: “Другарю!”. И досега, колчем съм акостирал сред книгите в огромния търбух на тържището, най-първо ме посреща широката усмивка на експедитора или “началника” на складовете Вълчо, а той бодро, жизнерадостно, без капка ирония отдалеко подвиква: “Здрасти, другарю Томов!”

ЗАЩО бе, Вълчо, КОЙ посегна тъкмо на теб бе, брате? Ти,

който си прочел с
пъти повече книги
от тъпите си,
озверели
нападатели!

А на скромното ти семейство и особено на възпитаните ти деца могат само да завиждат...

Подарявал съм ти всяка моя новоизлязла книга, а ти не само прочиташе разказите, ами коментираше. Помня, когато ме поздрави за сборника “Безкрайният катун. Цигански работи”, за който получих наградата “Николай Хайтов”.

Драги Вълчо,

Съзнавам своето безсилие да променя това, което се е случило на теб и на твоите синове в автобуса по линия №88, недалеко от дома ви в столичния квартал “Дружба”. Щом на такова място

съвършено
безпричинно
са посегнали

на хора като вас в един квартал на европейската столица София само заради етническата ви различност, значи обществото и държавата са в дълбока криза – нравствена, икономическа, социална...

Нека специалистите многознайковци да се изкажат безплодно за пореден път. Искам да те уверя, че ние, нормалните, чувствителните и състрадателните ти сънародници, сме много повече от бандитите.


Текстът на писателя Димитър Томов по повод нападението над Вълчо Благоев и синовете му в автобус в столичния квартал "Дружба" е публикуван във в."24 часа"