Много хора и досега ми се чудят как пиша романи. Дори казват, че аз съм един Дон Кихот в нашето време. Но аз не се възприемам като Дон Кихот, защото това е просто сектор, в който се развиваш. Писането не е обречена кауза. Да започнеш да пишеш, да виждаш, че имаш читатели и хората да се радват и да търсят следващите ти романи, е може би най-удовлетворяващото нещо, което може да ти се случи. Това споделя талантливата 31-годишна русенка Вероника Денева, която вече има зад гърба си три успешни романа. 
След като завършва Английската гимназия в Русе, Вероника заминава да учи в София и остава да работи и да се развива там. Следва политология в Софийския университет, но впоследствие никога не е практикувала специалността си.
Това беше странен избор, но тогава политическите събития в страната бяха по-интересни
и затова реших да се насоча към тази специалност, казва тя. Всъщност младата писателка винаги е искала да учи психология и след политологията я записва като второ висше, което все още не е завършила.
Вероника започва работа в сферата на човешките ресурси в международна компания, още докато е студентка. Категорична е обаче, че не този професионален опит й е помогнал да развие въображението си или да се родят теми за романите й. По-скоро е черпила вдъхновение от други сектори, в които е работила - банковия, компютърния, образователния. 
Всъщност Вероника се насочва към човешките ресурси, защото тогава все още това професионално направление не е толкова известно, а тя обича да върви по по-малко утъпкани пътеки и да се развива в области, които не са толкова масови. Когато реално започнах да се занимавам с човешки ресурси, в много фирми нямаше такъв отдел, всички си мислеха, че работя ТРЗ /отделите „Труд и работна заплата“ в някогашните заводи - б.а./, а аз се опитвах да им обясня, че това не е старият тип кадри, който си представят. Беше трудно в началото да се наложиш като специалист в тази област, спомня си тя. Сега е доволна от избора си и че отрано се е насочила в тази посока, защото от близо две години вече е мениджър с четирима подчинени.
Писането пък е масово, но е трудно за пробиване
смята Вероника. Още като ученичка тя много обича литературата, пише есета, има публикации в ученическия вестник и дори с приятелка правят първи опити за писане на роман. Скоро го намерих и слава богу, че не съм предприела нищо с него. Беше любителско, но винаги съм искала да се занимавам с писане, исках да си изкарвам хляба с това, споделя талантливата писателка. 
Докато е студентка обаче, я вълнуват по-сериозни неща, животът я увлича и желанието й по това време е да си намери работа в сериозна корпорация и да върви нагоре и напред. Преди 8-9 години много сериозно битуваше мнението, че не можеш да се развиваш като писател, без някой да ти помогне, че трябва да си син или дъщеря на поет или писател, за да се случи нещо в тази посока, споделя тя. А родителите на Вероника са химици, които работят в „Оргахим“, и тя смята мечтата си за предварително обречена и се отказва от писането като професия.
Има един период в живота й, който се оказва преломен
Бях много нещастна, объркана, не знаех по кой път да поема. Имах адски много работа всекидневно, забелязвах как се сменят сезоните, но по никакъв начин не усещах да живея самия живот, а все едно той минаваше покрай мен. Изпитвах неудовлетворение от живота си, спомня си Вероника. Тя споделя, че престижните компании са много хубаво нещо, но те и много натоварват. Обемът от работа е огромен и в един момент, особено ако дълго време няма развитие и си в застой, е много демотивиращо, казва младата авторка. През 2009-2010 г., когато беше разгарът на кризата, Вероника е в банковия сектор. В началото беше много хубаво, защото виждах как услията ми дават резултат, но впоследствие започнахме да съкращаваме хора, имаше уволнения, сълзи, разочарования и когато всекидневието ти се превърне в нещо подобно, започваш да си задаваш въпроси, разказва Вероника.
Младата писателка
винаги е искала да напише роман, но никога не е имала идея
а именно този труден период от живота й дълбоко я замисля и ражда темата на първата й книга. Една сутрин се събудих и си казах, че не съм доволна от живота си, и се замислих дали, ако някой друг дойде да живее моя живот, ще се справи по-добре от мен. Дойде ми идея за размяна на животи и за дух, който да дойде и да живее живота на главната героиня в първата ми книга, като двамата разменят телата си в продължение на една година, за да види тя дали реално ще има по-хубав живот, или не, разказва Вероника. Явно възможностите на живота наистина се предоставят, когато си готов, защото само след месец младата авторка прочита обявата на издателска къща „Хермес“ за конкурс за дебютен роман. 
Тя се мотивира и тъй като има само три месеца пред себе си, започва да пише всеки ден, като успява да завърши книгата „Един друг живот“ около 15 дни преди крайния срок. Два месеца след това ми се обадиха, че аз съм спечелила, и така тръгнаха нещата. Книгата се продаде доста добре, особено за млад автор. Издателската къща реши да ми се довери и
година след успеха на първата книга, излезе и втората „Сценарий за бъдеще“
споделя Вероника. 
Сюжетът на втората книга е проекция на страховете й и е свързан с бавното отлитане на младостта, с влизането в рутината на живота, със страха, че колкото повече години минават, толкова по-малко възможности имаш за избор и да промениш живота си. Героите в книгата са изправени пред това предизвикателство, като в определени насоки са неудовлетворени, търсят начини да преодолеят тази неудовлетвореност, но също така най-вече търсят начин да преодолеят страха си дали ако зарежат всичко сега и започнат нещо ново, то ще бъде по-добро, обяснява младата авторка. 
Третата й книга
„Живот на паралел“ пък изцяло почива върху срещата й с диамантения бизнес
където Вероника попада за кратко време. Той е толкова впечатляващ, че успях да построя цяла книга. Занимавах се с продажба на инвестиционни диаманти, но беше разтърсващо преживяване, казва младата писателка. Темата за диамантите й се вижда интересна, защото повечето хора знаят само, че те са много скъпи стъкълца. Авторката се е постарала да разкрие и малко повече за чара на диаманта като нещо, което има много сериозно внушение. 
И трите книги са породени от собствените ми страхове, от мечтите ми. Това всъщност са страховете на всички, които достигат определена възраст и виждат, че тази безгрижност, която са имали на 20, вече е на съвсем различно ниво, когато си на 30. Опитвам се да направя разликата и да установя дали младите хора, които са имали възможности, след като достигнат определена възраст, отново ги имат, споделя Вероника.
След издаването на първите две книги младата писателка е много надъхана и мотивирана и решава, че всяка година ще пише по една нова книга. Вярвах, че мога, но истината се оказа малко по-различна. Когато пиша и издавам книга, искам да кажа нещо, а за период от една година явно не ми се случват толкова много неща, обяснява тя.
Всъщност писането на третата книга отнема на Вероника по-дълъг период от време и излиза след 4 години пауза. Седнах и написах първата страница и така се роди цялата книга. Нямах никаква представа какво ще се случва, героите се родиха от само себе си и се получи книга, която имах желание да напиша, но нямах идея какво ще се получи. Писах я 8-9 месеца активно, но точно на финала героите ми спряха да се развиват и затова около година не съм писала. Реално
в продължение на една година не бях написала последните 20 страници
а финалът ми дойде една нощ, докато спях и се събудих в 4 сутринта, разказва тя.  
 Въпреки че има натоварена работа, млада е и има нужда да се забавлява, Вероника винаги намира време да пише. Основно го прави вечер или събота и неделя, а докато пише „Живот на паралел“, дори е имало случаи, в които е ставала и в 6 сутринта. Страхотните идеи пък й идват, докато е в отпуск, издава тя. През свободното си време обича да кара колело с приятеля си, да пътуват и откриват непознати места. Вероника не е екстремен човек, веднъж е скачала с бънджи, но е категорична, че няма да повтори. 
След премиерата на третата си книга се надява на нови читатели, доволни стари и още нови книги. През следващите шест месеца Вероника ще съсредоточи усилията си върху изграждането на по-силно електронно присъствие и повече контакти на живо с читателите, а впоследствие ще мисли и за сюжет за четвърта книга.