В ПОРЕДИЦАТА “25 години от ноември 1989: преди и след” Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии прави редица сравнения за този период. Препечатваме данните и коментара за раждаемостта и смъртността от сайта infograf.bg

Кривата на раждаемостта показва три ясни периода:

Макар и колеблив, показателят е на относително високи постоянни нива до средата на 70-те години. След това, от 1974 г., започва ясно изразена тенденция на спад в раждаемостта, която е и почти постоянна – с около 0,4 промила на година – до 1997 година. Разликата между ясно изразения пик през 1974 г. и ясно изразеното дъно през 1997 е 9,5 промила (9,5 новородени на всеки 1000 души население).

При този индикатор 1989 г. изобщо не може да се забележи – тя просто е една от годините, през които раждаемостта продължава да си спада.

Спадът на раждаемостта рязко спира през 1997 г. и следва десетгодишен период на почти постоянно нарастване на показателя с по около 0,25 промила на година до 2009 година.

Следва нов спад, съпровождащ икономическата криза и стагнация, като нивата все пак остават по-високи от дъното.

Кривата на смъртността, за разлика от тази на раждаемостта, показва само два ясно очертани периода за последния половин век:

От самото начало смъртността постъпателно нараства (всъщност глобалното дъно на смъртността в България е през 1958 г.) с по около 0,2 промила на година и с много малки колебания до 1997 година.

През 1997 г. това нарастване спира и следват 17 години на малки колебания на смъртността около тези сравнително високи нива от 13,5 до 15 души на всеки 1000 от населението. Отново, 1989 г. изобщо не може да бъде отбелязана с нищо и в тази крива - тя е просто една от годините, през които смъртността се увеличава.

Едва при разликата между раждаемост и смъртност, т.е. вертикалното отстояние между двете криви, 1989 г. се появява като интересна. Точно в тази година двете криви се пресичат и естественият прираст на българското население става отрицателен. Дали от този факт, в съчетание с динамиките на двата основни формиращи го показателя - коефициентите на раждаемост и на смъртност - можем да изведем някаква самостоятелна значимост на годината 1989 г., не знам.

(Бележка на Явор Алексиев от “Инфограф”: Безспорно интересна тема е и влиянието на емиграцията върху коефициентите на раждаемост и смъртност. Ако по-възрастните остават в страната в условия на намаляващо население, един и същ брой починали в различни години би довел до по-висок коефициент на смъртност. Продължителността на живота, обаче, компенсира част от този ефект, както ще стане ясно. Емиграцията на младите пък води до по-ниска раждаемост.)