Обстоятелството, че имаше широк обществен дебат за новите цени, които са все още само като проект, изисква информиране на българското общество.

За мен няма по-висока трибуна от тази на Народното събрание, за да се чуят мотивите за вземането на решение за повишаване на цените.

Това заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов, предаде парламентарният репортер на БГНЕС.

"2015 г. е последният шанс да бъдат извършени съществени реформи в енергетиката, ако искаме тя да се стабилизира финансово и да обслужва населението и бизнеса с прогнозируеми цени и количества", заяви Иванов. Той е оптимист, че ще успеем да въведем либерализиран енергиен пазар, какъвто ангажимент сме поели към Брюксел. Иван Иванов подчерта, че енергетиката се намира в тежко състояние и са предприети реформи в няколко насоки. Сред тях са ограничаване на изкупуването на ток от заводските електроцентрали.

Той подчерта, че ще има универсална добавка задължение към обществото, която доскоро е била неравномерно разпределена. Потърпевши бяха българският среден и малък бизнес, които плащаха добавка на свободния пазар над 50 лева.

"Създаваме единна добавка задължения към обществото от 40 лева на мегаватчас. Европейските директиви дават възможност енергоемките предприятия в българската индустрия да се възползват от намаляване на тази добавка", добави председателят на КЕВР. Самата добавка се формира от три сектора на българската енергетика – ВЕИ, двете приватизирани централи и когенерацията в българските топлофикационни и заводски централи. Европейската директива позволява редуциране на добавката във ВЕИ.

"Ще се съобразим с европейската наредба и ще създадем справедлив модел за българското общество и индустрия", заяви Иван Иванов. Тези мерки ще доведат до това НЕК да излезе на печалба в края на регулаторния период, добави още председателят на КЕВР.