Нели ПИГУЛЕВА
„Юний 1890 година. 
Княз Фердинанд пристига в Русе на 11 юни. Пръв, който се яви пред високия гост, беше бригадният командир майор Драндаревски, който му отрапортува за положението на повинната нему войска... На сутринта Н.Ц.Височество направи смотр на находящия ся тука на лагер 5 полк, който след свършване на военните упражнения поздрави началниците и войниците с „Отлично“.
Подир това биде поканен на 12 часа да присъствува на поставянето на основния камък на „Военния клуб“, който ще служи за възпитание и образование на бъдещите и настоящи бранители на нашата външна и вътрешна независимост. Обрядът се извърши от Негово високопреосвещенство Григорий, архимандрит Василий и други свещеници, в присъствието на Н.Ц.Височество, бригадира Драндаревски, военни и многочислен народ, дето най-напред се прочете и се подписа Актът от Н.Ц.Височество, а така също и от други лица, след което сам Н.Ц.Височество положи на определеното място камъкът“.
Така архивите разказват за паметния ден - 12 юни по стар стил, което отговаря на 24 юни по нов стил, когато преди 125 години тържествено е поставен първият камък, който дава началото на градежа на Военния клуб в Русе. В същия ден, който е истински празник за града,
военните дават обяд в специално построен за случая павилион 
на мястото, където ще се издигне зданието. Самият Фердинанд развързал кесията и, както посочват архивните документи, „благоволил от личното си състояние“ да отпусне 20 000 лева помощ за строежа. Жестът пък веднага предизвиква и благодарна реакция, в резултат на него Русенското офицерско събрание веднага решава да се наименува „Фердинанд I“. 
Русенският Военен клуб е първият построен в страната. Идеята за това възниква в края на 19 век, особено след българските военни победи в Сръбско-българската война от 1885 г., когато авторитетът на българското войнство и офицерство расте главоломно и логично. Заедно с това самите офицери и техните семейства изпитват по-силна потребност да имат място, където да се събират, да живеят свой социален и културен живот, който също така да отговаря на техния стандарт. Така че след като от Русе и България се изтеглят руските имперски войски - командири и наставници на създадената след Освобождението на страната българска войска, напълно естествено е офицерите от русенския гарнизон да повдигнат въпроса за сграда за тяхното съсловие. 
Както посочва офицерът от резерва майор инж.Евгени Алексиев в свое изследване, представено неотдавна на научна конференция във Военния клуб, по две причини русенският клуб на офицерите е уникален за страната. Първо, защото това е наистина първият такъв замислен и построен клуб в страната, и второ, защото той е сред малкото, които са изградени основно със средства от вноските на членовете на Офицерското събрание - офицери от Русенския гарнизон, без държавни средства и помощи. 
За строежа се избира празен терен, тъй като така по-лесно може да бъде убеден градският съвет да го предостави на офицерите. 
„Аз, Петър Винаров, кмет на град Русе, на днешното заседание от Петата извънредна сесия - 21 март 1889 г., предлагам да се обсъди предписанието на русенския окръжен управител /Никола Обретенов - б.а./ относно това, 
че се чувствало голяма нужда от здание за военно събрание за господа офицерите от тукашния гарнизон
което заведение ще служело за школа на офицерите в мирно време, и предвид това, че в града не можело да се намери удобно здание за тази цел, то Старейшинският съвет на русенското Военно събрание в заседанието си от 11 януари т.г. решил да построи за своя сметка удобно здание за военен клуб. 
Аз, кметът, постановявам:
1. Да се отдаде исканото място за клуб и градина на Русенский гарнизон. Клубът да бъде построен на мястото на турската крепост над Австрийското скеле, като за това Общината предоставя на Военното събрание територия от 14 дка.  
2. Стойността на частните места да се изплати от общинското управление
3. Градината да бъде винаги на разположение на гражданите“. 
Зданието е построено за пет години и половина. При все че средствата не достигат и офицерите не могат да наемат архитекти от чужбина, нито пък да разгърнат амбициите си, все пак те не лишават от нищо съществено сградата, която е предназначена да се превърне в техен втори дом. И така - на 7 ноември 1894 година
Офицерският клуб отваря врати за първия бал
с който бележи своето бляскаво откриване. Денят не е избран случайно - това е денят на победата на българската армия при Сливница по време в Сръбско-българската война, която е спечелена от храбреците на Пети пеши Дунавски полк.
Двуетажната сграда имала два входа - единият откъм река Дунав и другият - от юг, който бил с лице към градината и градския център. Всъщност, официален вход бил именно „дунавският“, докато този, който в момента се ползва като единствен за сградата, навремето е бил просто „задният вход“. Северната врата извеждала офицерите към пътя, който идвал от площада на „австрийската скеля“ /площада пред сградата на Речна гара/ и отвеждал към Сарая. Това, впрочем, бил най-прекият път от клуба към наскоро построените военни казарми. А и именно оттук - от този вход на Офицерския клуб, се откривала невероятна гледка към Дунава, към румънския бряг и към устието на река Лом. Неслучайно историческите източници сочат, че тъкмо от тази своеобразна тераса на 21 август 1895 година княз Фердинанд и огромно множество хора наблюдавали
илюминациите в чест на откриването на телефонната линия Русе-София
На горния етаж на солидната постройка на клуба, която била изградена по всички правила на строителното изкуство, макар и да не можела да съперничи на другите сгради-красавици, израсли в Русе по същото време, били жилищните помещения. В тях се настанявали за известно време новопристигнали офицери или военни, които още ергенували и временно можели да ползват стаите като квартири. Пак там била библиотеката с читалня. 
Салонът на първия етаж е бил предвиден за балове, вечеринки, тържества, но също така и за театрални спектакли. По времето на балните вечери на високия дървен подиум, който бил разглобяем, свирел военният оркестър. Същият подиум обаче успешно се превръщал и в сцена - още повече, че запазени във времето документи в архивите сочат, че още преди самото официално откриване на Военния клуб Офицерското събрание е одобрило разходи за купуване и зачисляване на театрални костюми и оборудване, дървена сцена, завеси. 
Подът в голямата зала е бил покрит с паркет, отоплението ставало с няколко кахлени печки, които не се палели ежедневно. Както посочва в изследването си Евгени Алексиев, на първия етаж извън залата се намирал т.нар. бюфет, който бил отдаван под наем. Наемателят имал грижата и да организира ежедневното хранене на офицерите, заплащано от Военното събрание, както и да сервира напитки и закуски по време на баловете и вечеринките. Заедно с това бюфетът поемал ангажимента и за свободната консумация на офицерите, които ползвали клубните помещения - примерно, тези, които с удоволствие хлътвали в 
двете игрални зали с покритите със зелено сукно маси
за да поиграят билярд. Билярд играели срещу заплащане, докато шахът и други игри били безплатни. Игрите със залози били забранени категорично. 
И така - Военният клуб постепенно става едно от най-оживените места за светски събирания в града. По празнични поводи или просто така - без специална причина, тук звучали валсове, в танцовия вихър кръжали прелестни дами и стройни кавалери, а заможните русчуклийки били наясно, че Офицерският клуб е мястото, където могат да представят своите пораснали дъщери. 
През много перипетии преминава емблематичната сграда през този век и четвърт, изминали от замисъла досега. През 1923 г. в зданието избухва пожар, който го унищожава почти напълно и налага едва ли не наново да се изгради Военният клуб. Тогава размерите на сградата се увеличават, като в удължението вече се изгражда не сглобяема, а истинска сцена за театрални представления. А няколко години по-късно част от градината в двора става открит тенис корт. 
От март 1948 г. Офицерските събрания вече не съществуват, като тяхното имущество преминава във владение на Българската народна армия. И съответно Офицерският клуб вече започва да се нарича 
Дом на народната армия или ДеНеА - както е известен и до днес 
на повечето русенци. Към него се създава военен оркестър, голям мъжки хор на действащите и запасни офицери с диригент Стефан Вачев и корепетитор Стоил Цонев. А от 1961 г. започва изграждането на Летния театър по проект на архитект Белчо Петров. Със своите 2770 места и днес той е единствен по мащабите си в Министерството на отбраната, казват днешните служители във Военния клуб. 
Днес Военният клуб е отново оживено и привлекателно място. Той е дом на действащите военни от Автомобилната школа и Авиационното поделение в Щръклево, в него си дават среща запасните офицери, ветераните от Българската армия и военнопострадалите, между които са и семействата на загиналите в мисии Антон Петров и Валентин Донев. Няколко художествени школи намират място за репетиции в помещенията на клуба, а сцената му често посреща гастролиращи трупи. Животът във Военния клуб продължава - макар и коренно различен от това, което е представлявал преди век и четвърт. По-важното е, че традициите се пазят - и паметта за красивото и славно минало е жива. 
Това ще бъде припомнено и на тържеството за 125-ата годишнина от полагането на първия камък на сградата, което ще събере много русенци на 25 юни от 19 ч в салона на Военния клуб.