Една година след като обяви своя халифат в Сирия и в Ирак, джихадистката групировка изглежда способна да просъществува години благодарение на финансовите си ресурси и военните си способности.

След период на експанзия държавният ембрион начело с водача на ИД Абу Бакр ал Багдади понесе доста несполуки през последните месеци.

Атаките на международната коалиция начело със САЩ и офанзивите, предприети от иракската армия, кюрдите и шиитските милиции, принудиха ИД да отстъпи както в сирийските градове Кобане и Тал Абияд и иракския Тикрит.

На други места групировката пожъна зрелищни победи като завземането на античния град Палмира в сирийската пустиня или главния град на най-голямата иракска провинция Анбар – Рамади.

Групировката действа като партизанска сила: тя може да е отслабена в един регион и да набира сили в друг, но ще продължи да съществува в близко бъдеще, предупреждава в беседа с АФП анализаторът от "Чатъм Хаус" Хасан Хасан.

Макар границите на прокламирания на 28 юли 2014 върху територии, завзети в Сирия и в Ирак, "халифат" да се менят, смятам, че той може да просъществува още поне десетилетие, добавя експертът.

Идеята за халифат и за халифа Ибрахим положително ще остане жива в умовете на много от нейните членове и привърженици в целия свят, смята Чарлз Листър от центъра Брукингс Доха в Катар

Успехът на Ислямска държава се обяснява с финансовите й ресурси, с военните й способности, със способността й да използва законното недоволство на местното население срещу режимите – в нестабилния Ирак и в опустошената от войната Сирия.

ИД е най-богатата терористична групировка в света с приходи от близо два милиона долара седмично, смята Патрик Джонстън, политолог от анализаторската институция Ранд Корпорейшън.

Ударите на коалицията по завзетите от ИД петролни полета и падането на цената на необработения петрол намалиха печалбите й, но групировката намери начини да ги компенсира. Тя граби, събира данъци и продава отнетото при завоеванията й имущество, обяснява Джонстън.

Във военно отношение групировката използва опита на основателите си, сред които много офицери и членове на службите за сигурност на бившия иракски диктатор Саддам Хюсейн, уволнени от американците сред нахлуването през 2003. Зад гърба си те имат опита от осем години война с Иран.

ИД може да се опре също на голям запас попълнения, главно чуждестранни бойци, и върху огромно количество въоръжение – леко оръжие, артилерия, противотанков арсенал, танкове и бронетранспортьори, сред които и американски коли, пленени от иракската армия.

Според Листър групировката се опитва непрекъснато да печели победи, за да се сдобива с все повече оръжия.

ИД също така купува въоръжение от черния пазар и разполага с оръжия, военна подготовка и средства да оперира като малка армия, обобщава Хасан.

Въпреки някои успехи полето за маневриране на международната коалиция е ограничено поради отсъствието на наземни сили и преди всичко на разузнаване, смятат експертите.

ИС е съсредоточила своето разширяване върху региони, където силите за сигурност са отслабени от войната. Джонстън посочва, че след завземането на дадена територия групировката слага своя администрация и полиция.

Джихадистите използват тактиката на моркова и тоягата по отношение на местното население, като го тероризират с брутални публични екзекуции и едновременно му предлагат относителна стабилност и обществени услуги - здравеопазване и образование.

Хората се страхуват от безчинствата на групировката, но някои намират известно спокойствие в управленския й модел; впрочем те нямат никаква друга алтернатива, твърди Хасан.

Отсъствието на алтернатива бе един от ключовете за успеха на ИД в Сирия и в Ирак, където сунитското население се чувства изключено от властта, която е в ръцете на шиитите.

В Сирия бунтът срещу президента алауит Башар Асад е изход за мнозинството от сунитската общност, а в Ирак пък тя обвинява правителството в дискриминация.

Докато това положение се запази, ИД ще може да използва мълчаливото приемане от населението, смята Листър. Истинското решение на проблема ИД е да се преодолее разделението в обществото, което групировката задълбочава и използва в своя полза.