Mилиони италианци я помнят още в ролята ѝ на Валентина от филма на Габриеле Мучино “Спомняй си за мен”, където изигра момичето, готово на всякакви компромиси само и само да стигне до телевизията.

От 2003 г., когато изпълни ролята, превърнала се в огледалото на едно поколение, Николета Романоф е изминала дълъг път и вече е утвърдена актриса с богата филмова биография. Тези дни дъщерята на Джузепе Консоло - адвоката на Сергей Антонов, представи в Рим най-новия си филм “Сексът след децата”, в който играе главната роля. Въпреки зрелостта, натрупана през тези години, и въпреки трите си деца Николета изглежда като студентка в перфектна спортна форма.

Николета Консоло Романоф се ражда в Рим през 1979 г. в семейството на адвоката Джузепе Консоло и Наталия Николаевна Романова. Тя е дъщеря на княз Никола Романов, претендент за руския трон, и на тосканската графиня Свева дела Герардеска. Семейството на Николета е роднина със Савоите – прапрабабата по майчина линия на актрисата е сестра на кралица Елена Черногорска, съпруга на крал Виктор Емануил III. На практика дъщерята на адвоката на Сергей Антонов се родее с по-голяма част от знатните фамилии в Европа.

Когато дебютира на 23 г. в киното с филма на Мучино, който ѝ донася широка известност и номинация за наградата “Давид на Донатело”, Николета вече е майка на двама сина – Франческо (1999) и Габриеле (2000), от бившия ѝ вече съпруг Федерико Скардамалия, кинопродуцент. От следващия мъж в живота си – актьора Джорджо Пазоти, има и дъщеря Мария (2010).

Семейството е открай време приоритет №1 за Николета. И въпреки това тя прави силна кариера в киното, която увенчава и с ролята си на водеща и лице на последния кинофестивал в Рим през ноември 2014 г.

За да стигне дотам обаче, тя изиграва серия от главни и второстепенни роли в киното и тв филми като “Кардиофитнес”, “Анита”, “От кръста нататък”, “Правостоящи места в Рая” на Карло Вердоне, “Пиратът – Марко Пантани”, “Колорадо” и др.

- Разкажете ни за какво става въпрос в най-новия ви филм Crushed Lives (“Сексът след децата” е италианското наименование), който излиза по италианските екрани тези дни.

- Това е комедия, която третира съвсем директно темата за отношенията в една двойка след раждането на децата. По-специално - как се променя интимната сфера в едно семейство. Представени са двойки във всички фази - и по време на бременността, и когато децата им вече са пораснали. Режисьор е Алесандро Колици. Това е нещо като филм във филма. Във филма се говори за един режисьор, който се играе от Валтер Леонарди, а аз съм Дафне, жената на режисьора. На двамата заедно им хрумва идеята да интервюират различни двойки и да създадат филм за това как се променя сексът след раждането на децата. Забавно е как, докато изучават другите, си дават сметка, че те самите изживяват голяма криза.

- Ще го представите ли и на чужди фестивали?

- Да, в чужбина беше приет доста ентусиазирано - като например на фестивала в Лос Анджелис, на този в Сан Хосе, на Хюстън фестивал, на фестивала в Уругвай... Въпреки че е малък, филмът вече обикаля света и се харесва на всички.

- На последния филмов фестивал в Рим бяхте водеща и лицето на фестивала. Може ли да се каже, че това е кулминация на кариерата ви?

- Беше много важно за мен, тъй като това е международен фестивал и е като витрина към света. Но не бих казала, че е върхът в кариерата ми. Има актриси, които са още в началото си и са водещи на фестивали, и други, които имат по 50 филма зад гърба си... Това е нещо прекрасно, като роза, разцъфнала в пустинята, но може да ти се случи по всяко време в кариерата. 

- Играейки преди години във филма на Габриеле Мучино “Спомняй си за мен”, предизвикахте едновременно бум и за собствената си кариера, и за италианската публика, на която станахте известна. Казват, че сте били избрана сред 600 кандидатки за ролята...

- Да, така е. Със сигурност филм като този е винаги нож с две остриета. Да изиграеш една толкова важна творба като тази на Мучино, която се превърна в икона в италианското кино, може да ти се случи един път в кариерата. При мен това стана с първия ми филм. От една страна, ми отвори широко вратите за киното. Но от друга страна, след това

се оказа много
трудно да остана
на това ниво,

да поддържам определен тип избор на роли. Моделирах работата си, базирайки се преди всичко на семейството си, а не обратното. Когато направих този филм, вече имах двама сина. Доста често в киното става обратното – правиш кариера още като млад и постепенно стигаш до семейството и до децата. Аз пък вече имах семейство, така че при мен успехът дойде съвсем неочаквано. Габриеле Мучино търсеше момиче, което да не е утвърдена актриса, и аз имах този фантастичен шанс. След това постепенно трябваше да разбера за себе си как да наместя тази работа и кариера в живота си, без да жертвам по никакъв начин моя главен избор – семейството. Междувременно след това родих и дъщеря, така че добавих още една фигурка в пъзела.

- Вие сте с руски произход. Мечтали ли сте и за руска роля, например Ана Каренина?

- Е, как не! В миналото бях получила предложение да играя във филм, разказващ за легендата на Анастасия, но той не се снима поради проблеми с продукцията. Това, че съм половин рускиня обаче, нищо не значи. Имам много италиански колежки, които имат много по-руска физиономия от моята. 

- Говорите по русски?

- Не хорошо... За жалост.

- Баща ви, адвокатът Джузепе Консоло, е с неаполитански произход, майка ви с руски... Вие каква се чувствате?

- Чувствам се много богата в културно отношение. Баща ми е половин неаполитанец и половин сицилианец, майка ми е половин рускиня и половин тосканка... Никога не ни е било скучно в семейството.

В културен аспект винаги съм разполагала с огромен брой гледни точки и светогледи. Баба ми от Неапол например беше истинска артистка, била е дете гений – още на 8 години е била цигуларка, на 18 г. е завършила висше, на 20 преподавала в университет, състезавала се е във Формула 3... Мисля, че неаполитанците имат една скорост в повече от другите, което може би е, защото се раждат в подножието на вулкан. Дядо ми от Сицилия пък по традиция е бил галантен и елегантен. Руският ми дядо също винаги е бил отправна точка за мен, той беше изключителна личност, израснала съм с него. От 1998 до 2007 г.

с дядо ми ходехме
в Русия всяка година
за 17 юли,

когато се отбелязват годишнините от погребването на царската фамилия. Дядо ми беше на възраст, така че след 2007 г. повече не се върна в Русия. Помня обаче как за първи път отидох с него в Русия. По онова време учех руски и го говорех много добре до 18 г., но след това не съм го поддържала. Сега обаче започнах отново да говоря руски заради един нов проект. За мен тези пътувания в Русия бяха много силни емоционални преживявания и опит с културно и историческо значение. 

- Вие сте били едва на 4 г., когато баща ви пое защитата на Сергей Антонов, и сигурно не помните много от този период...

- Спомням си добре атмосферата на огромно напрежение. Помня как баща ми беше все с охрана. В детството си съм израснала с разказите на баща ми за България. От време на време

баща ми обичаше да подхвърля и
по няколко български думи,

за да покаже, че и той е в известен смисъл славянин... Този случай беше емблематичен в кариерата на баща ми, който все още е бил много млад, когато е защитавал Антонов. Ясно е, че е като крайъгълен камък в кариерата му.

- Кантората на баща ви стана една от най-известните, така че пътят в тази сфера за вас е бил разчистен. Защо избрахте киното?

- Мисля, че всеки има своя собствена съдба. Баща ми навремето е бил записан да учи инженерство, защото баща му – морски адмирал, искал синът му да учи морско инженерство. Съдбата обаче пожелала баща ми, когато придружавал свой приятел - студент по право, да си даде сметка, че това е неговият път. Така за 3 г. успял да завърши право и да стане това, което е днес. Това обаче е била неговата съдба, но не е моята. Аз съм страшно щастлива, че съм намерила съдбата си сама. А освен това не обичам разчистените пътища, предпочитам да разчиствам клони и дървета в търсене на моя път.

- Какво ви разказа баща ви след неотдавнашната си визита в София?

- Донесе ми доста документация от медиите, беше много горд и доста доволен, че може да ми покаже, че и на него, а не само на мен му посвещават статии и корици...

- Кои са страстите ви извън киното? Четох, че много обичате да правите торти...

- Да, вярно е. Със сигурност кухнята е моята страст, готвенето страшно ме релаксира. Може би и заради това съм станала толкова добра в кухнята. Обичам много да правя торти за децата си. Учила съм в американски училища и съм израснала с тази култура, която дойде наскоро в Италия, свързана с приготвянето на торти с огромни декорации и глазури. В Италия, когато бях малка, се ядеше само тирамису и кростата. Сега на всяко празненство на децата ми има големи торти. За мен е нещо нормално да

правя непрекъснато
големи торти, това
ме забавлява

Нося ги и като подаръци.

Другата ми страст пък е свързана с ръгби. И двата ми сина са ръгбисти - те ми отвориха очите за този нов свят, който за мен е изключителен, а и ми помага много в отношенията с тях, защото ги родих много рано. Помага ми обаче да поддържам стойностите, които се опитвам да им предам вкъщи. Много съм доволна, защото в общество като италианското, където футболът е диктатор на стойности, откривам, че има и други прекрасни спортове, въпреки че са малко популярни. Аз познавам отблизо ръгбито, но съм сигурна, че и други спортове възпитават високи стойности, въпреки че при тях не се въртят големи пари.

- Доколкото знам, не сте били никога в България...

- Все още не, но с най-голямо удоволствие бих искала да отида с баща си, който може да ми помогне да се чувствам добре приета там.

- След сегашната премиера на най-новия ви филм какво следва за вас от утре?

- Имам проекти в киното и телевизията, имам и друг артистичен проект, свързан с фамилията ми, но той все още е тайна. Това е прекрасен проект и ще бъда щастлива в бъдеще да направим интервю само за него, защото със сигурност за този проект ще се чуе и в България!

- Мечтаете ли за кариера в Холивуд?

- Късно е да мечтаеш за Холивуд, когато си надхвърлил 30-те... След като направих “Спомняй си за мен”, една американска агенция ме покани да стана част от актьорския ѝ екип, защото съм завършила американско училище и говоря английски като майчин език. Те обаче искаха да се преместя там за 8 месеца. Тогава вече имах две деца и се разделях с мъжа си, така че избрах да остана в Италия. Имаме много талантливи режисьори, така че съм сигурна, че и тук може да се прави прекрасно кино. Живеем в една от най-красивите страни в света, наскоро спечелихме и “Оскар”, така че защо да ходим в чужбина? 

- Коя е любимата ви ваканция?

- Пътувала съм из цял свят благодарение на семейството си. Когато бях много малка, това бяха единствените моменти, когато родителите ми можеха да се посветят на нас. Баща ми винаги е работел непрекъснато и го виждах много рядко. Когато идваше лятото обаче, ни водеше на прекрасни пътешествия. Бих искала да дам възможност на децата си да опознаят добре най-вече Италия, където са корените им, и чак след това други страни.

- Баща ви казва, че е пристрастен по неаполитанската пица, а вие?

- И аз обичам пицата, между другото, баща ми е страхотен майстор на пици! Умее да ги прави много добре на дървена пещ вкъщи. Аз обичам много да ям, истинска италианка съм в това отношение. Вътре в себе си съм много средиземноморски тип.

- А как поддържате тази фигура?

- (Смее се.) Ако прекарате 24 часа с мен, ще разберете защо не съм дебела... Ставам много рано сутрин и не се спирам до вечерта... 

Интервю на Виолина Пристова