Д-р Красимир Миланов е роден в Русе през 1972 г. Завършил е Факултета по дентална медицина на Медицинска академия-София. Има призната специалност „Орална хирургия“ и множество квалификационни курсове по имплантология. Той бе един от десетимата български лекари, участници в най-големия форум по имплантология „EuroPerio“ в Лондон.

- Д-р Миланов, какво са периимплантитите и защо започва да се говори все повече за тях?
- Това, най-общо казано, са възпалителни процеси, възникнали около имплантите. Имаме нова нозологична единица, защото когато има имплант, има и болест.
Този деструктивен, възпалителен процес засяга меките и твърдите тъкани около остеоинтегрираните импланти и води до образуването на периимплантен джоб и загуба на поддържаща кост. 
Важно е да се отбележи, че периимплантитът не е синоним на „отслабващ имплант“ или „боледуващ имплант“, т.е. неуспешен имплант. Доказано е, че периимплантната инфекция е податлива на лечение точно както и периодонтитите.
- Какви са причините за появата на периимплантита?
- Причините могат да бъдат различни - лекарска грешка при поставянето на имлпантите, качеството на имплантационната система и, естествено, недобрата хигиена на устната кухина, която е грижа на пациента. 
В интерес на истината лекарските грешки са най-малък процент и се дължат на неправилна оценка на рисковите фактори, лош подбор на импланта, неправилно позициониране, неправилно изработени коронки или протези и т.н.
Това, което е свързано с ниското качество на титаниевата сплав на самия имплант, не може да бъде коментирано. 
Най-честата причина за настъпването на периимплантита е неадекватната грижа от страна на пациентите за зъбите им. Конструктивните особености на импланта /изкуствения зъб/ предразполага към образуване на зъбен налеп и камък, което пък, от своя страна, предизвиква възпаление на околната тъкан.
Рискова група са пушачите, пациентите със заболявания като пародонтоза, бруксизъм, имунни нарушения и захарен диабет. Ето защо на форума в Лондон беше обърнато сериозно внимание, че трябва добре да се подбира тактиката на имплантация и да се вземат предвид противопоказанията за поставяне на имплант. 
- Какви са симптомите на периимплантита?
- Обикновено се проявява с подуване и кръвотечение от областта на импланта. Пациентите се оплакват от болка и образуване на джоб с гнойно съдържание. При по-напреднал стадий има голяма вероятност дори от откършване на импланта. 
Това може да се случи както скоро след поставянето на импланта, така и в по-дългосрочен период от няколко месеца, а може и години. 
- В тази посока ли са насочени усилията на световната дентална общност?
- Преди седмица в Лондон се проведе най-голямото научно събитие за Европа, осмият поред форум „EuroPerio“. В него участвахме /за съжаление/ само десет българи, но пък имахме възможност да проведем паралелни сесии на различни теми и да обсъждаме методи и казуси с колеги клиницисти от водещи лечебни заведения. Става дума за форум, на който се обсъждат всички новости в денталната имплантология и пародонтална хирургия. 
В този смисъл трябва да отбележа, ча за да се предотврати развитието на периимплантита, пациентите трябва да са под наблюдение на хирург-имплантолог, който да спазва правилата и професионално да отговаря за случващото се с имплантите на пациентите му. 
- Става ясно, че пародонталните заболявания превземат все по-големи територии. 
- За съжаление е точно така. Над 50% от възрастното население страда от пародонтални заболявания. Тежкият пародонтит засяга 11% от населението и е шестото най-често срещано заболяване в света. Малко хора го осъзнават, както и факта, че нелекуваните пародонтални заболявания могат да окажат негативен ефект върху общото здраве на човек. Високата степен на разпространение на пародонталните заболявания е обезпокоителна и се нуждае от значително по-голямо внимание и превенция.
- Само орални хирурзи ли могат да се справят с този проблем?
- Не бих бил така категоричен, но бих посъветвал да се потърси второ лекарско мнение. Това е световна практика, която у нас не се разбира правилно. Съвременната терапия не определя като обидно лекар да потърси съвет или да направи консултация с някой по-опитен от него колега. От друга страна, пациентите не бива да смятат, че ако чуят още един лекар какво мисли по техния проблем, ще засегнат авторитета на личния си зъболекар. Аз често изпращам пациенти при колеги и не го смятам за нередно. Така и вероятността за грешка се намалява. Ето на тази практика беше обърнато специално внимание на форума в Лондон. Сега има такива технологични възможности, че по електронен път мога да се допитам до колега от който и да е край на света. На конференцията ясно бе подчертано, че такова действие не показва безсилието на лекаря, а доказва загрижеността му към здравето на пациента. Не можем да се капсулираме в кабинетите си и да си мислим, че знаем и умеем всичко - никой не знае и не умее всичко.
- Какво още споделят водещите специалисти на такива международни конгреси?
- Срещи от този тип са изключително важни за професионалното ни развитие, тъй като точно на тях се чуват и показват най-новите тенденции в лечението на заболяванията от нашата област. Всички тези доклади ще бъдат публикувани в специализираните списания, но това ще се случи след няколко месеца. Дотогава ние, участниците, ще сме ги приложили на пациентите си и ще знаем какви са резултатите. Полезно е за всички да сме в крак с новостите и да знаят пациентите ни, че не сме изостанали някъде в 90-те години на миналия век, след като сме прочели за последно една статия в медицинско издание.