Мария Габриел е евродепутат от ГЕРБ, член на бюрото на Европейската народна партия. Родена е на 20 май 1979 г. в Гоце Делчев. Завършила е езиковата гимназия „Д-р Петър Берон“ в Кюстендил, а след това Пловдивския университет като бакалавър по български и френски език. Специализирала е политически науки в Бордо, Франция, и има магистратура по „Сравнителна политика и Mеждународни отношения“. Мария Габриел е член на няколко комисии в Европарламента, като една от тях е по правата на жените и равенство на половете, където е координатор на Европейската народна партия. Именно темата за равенството на половете беше причината евродепутатът да дойде в Русе, за да участва в кръгла маса по проблема, която се проведе в края на миналата седмица в хотел „Космополитън“.

- Госпожо Габриел, защо е толкова важно да се говори за равенство на половете?
- Това е една от основните европейски ценности и това означава даване на възможност по-слабо представеният пол да участва. Отнася се както за мъжете, така и за жените.
Учителската професия например е феминизирана и там по-слабо представеният пол е мъжкият. Има и други такива примери като санитари и медицински сестри. В същото време има твърде много професии, доминирани от мъже като например строителството и автомобилният бранш.
- Как си представяте една жена с тегло около 50 кг да носи торба с цимент?
- Ето тук идва необходимостта от повече дискусия, защото със сигурност има професии, които на този етап не позволяват на жените да се включат толкова усилено. Това, което нас ни притеснява, е, че физиологичната бариера в обществото се дублира със стереотипна такава.
- Какво имате предвид точно?
- Веднага ще ви дам пример. В един от конкурсите ми за есе, в който темата беше за стереотипите и равенството на половете, получих есе, което никога няма да забравя. Едно от момичетата беше описало как неистово се бори срещу стереотипите. Тя е момиче и иска да стане автомонтьор. Никъде не я приемат, изхвърлена е от всички възможни гаражи, защото не може да вдига гуми и не може да работи силовата работа по колата. Това за мен е притеснителното.
- Съгласете се, не може мъжете да правят всичко, а тя само да дава съвети по колите.
- Да, не може да вдига гуми, но иска да го прави и не е нормално да му се пречи. За мен не е важно какви физически данни има детето. То преди всичко е личност, която има желание да се реализира в определена посока. Стереотипите и социалните клишета са тези, които не му позволяват даже да мечтае. Въпросът е да се даде шанс, а не да се предопределят изборите.
- По данни на Европейския съюз 60% от завършващите висше образование са жени. Как тълкувате феномена „образовани домакини“?
- Образованите домакини се наложиха като извод, след като действително данните за завършено висше образование са такива, а и момичетата показват по-добра подготовка. Само няколко години на пазара на труда това съотношение е драстично различно, защото стереотипите се настаняват и властват все още много мощно.
Работодателите предпочитат да наемат мъже, тъй като на жените им предстои раждане, майчинство и грижи за семейството. Още с първото дете заплатата на жената обикновено пада с 12% поради промяната в работното й време. Жените са принудени да приемат по-ниски позиции, по-ниски заплати, ненормиран работен ден и всичко това заради ангажиментите към децата.
- Къде са споделените отговорности в семейството, които също са част от европейската социална политика?
- Трябва да започне разбиването на мита, че мъжете трябва да носят парите у дома. Ще ви дам конкретен пример, който видях само преди седмица. В един от учебниците за начално образование в България авторите са поставили рисунки на момченце и момиченце. Над тях са изписани нещата, които всяко от децата си мисли. Малките ученици трябва да свържат със стрелкички за какво си мисли момченцето и за какво момиченцето. За правилен отговор се смята, ако към момченцето се свърже с банка, компютър, машина, трактор, а момиченцето с кълбо прежда, кухня и бебе.
- Няма ли да ви се струва притеснително, ако момченце си играе с кукли?
- Аз не съм сигурна, че е притеснително. Мисля, че трябва да има много ясно разпределение на ролите на майката и бащата. Ако отговорността за отглеждането на децата е споделена, съгласете се, че много по-трудно би разделило двамата родители. Сега основните грижи полага жената, а бащата през това време ходи на работа.
- За жените все по-страшна е дилемата кариера или майчинство.
- Това е най-трудният избор и не бива една жена да бъде изправяна изобщо пред него. В днешно време е абсолютно възможно да се съвместяват и двете функции, особено след като имаме на разположение новите технологии. Никой не е в състояние да ме убеди, че една жена не може да поддържа ниво в този век. В много от сериозните компании има детски градини и ясли, включително и в Европейския парламент. Това е примерът на институцията, която показва как се прави.
- Еврокомисар Вивиан Рединг успя да наложи изискването за женска квота в управленските бордове на компаниите, но се появи „златната пола“ - една жена е записана в няколко борда и така формално изпълнява женската квота. Какво е решението на този парадокс?
- В България нямаме много такива примери на жени, членове на няколко управителни борда, но аз все пак продължавах да мисля, че са малко жените, които имат подготовка за такъв пост. Сега имаме опровержението, че не са малко. Когато големите компании скочиха срещу решението на комисар Рединг и обявиха „златната пола“, самата госпожа Рединг направи списък с 8000 жени, които са готови да поемат тези постове с нужните образование, опит и желание.
В България сме втори в Европа по назначени жени на високи постове. Не бива да забравяме, че България е страната, която има вече втори еврокомисар жена, а бих искала Франция, Италия, Германия - старите и опитни страни, да покажат как се прави.
От друга страна обаче сме под средното ниво за разлики в заплащането.
- Политическите партии спазват ли тази квота от 1/3 жени в листите или формално дамското присъствие е в края на списъка?
- Фактите говорят, че имаме 22% жени в Народното събрание и сме под тази една трета. Хубаво е, че в общинските съвети присъстват повече жени. Трябва да има ясен ангажимент на политическите партии към равнопоставеността на половете. Ще ви кажа, че без изричен закон и директива за миналите евроизбори ГЕРБ подреди листата за европарламента в т.н. ципова система - мъж-жена-мъж-жена. И това беше само на добра воля.
- Възможно ли е да се направи промяна в пенсионната система и жените, отгледали деца с висше образование, да имат преизчисление на пенсията като благодарност от обществото и стимул за по-младите, каквото предложение бе направено в Европарламента?
- Аз лично съм по-резервирана към това предложение, тъй като пак излизаме от рамката на равнопоставеност на половете. Такъв опит има в някои европейски страни и там той също се дискутира. Грижата за децата трябва да е споделена между майката и бащата. Поощрителните мерки не трябва да водят към насърчаване на определен тип поведение. Моят страх е да не създадем клише за ново положително мислене. Търсим баланса между стимул и санкция, между законодателна и незаконодателна мярка, между права на жените и мъжете. Ясно ми е, че моята позиция е най-трудна, но аз не съм феминистка. Бих искала в националните парламенти, подобно на Европейския, да има към всяка комисия група, която да преценява дали един законов акт не противоречи на равенството на половете. Само така ще се премахнат новите фрази „златна пола“ и „образована домакиня“.