Русенска област е на предпоследното 27-мо място в страната по изплатени суми по договори на Общините като бенефициенти по оперативни програми в лв. на човек. Това сочи статистиката на Информационната система за управление и мониторинг на структурните фондове на ЕС в България (ИСУН) към 31 януари 2015 г., обобщена от Института за пазарна икономика.
Към края на първия месец на тази година в област Русе са усвоени по 308.9 лв. от Европа на човек, което е доста под средното за страната 564,9 лв./човек. Под нас е единствено Кюстендил с 286 лева на човек. Все пак, според анализа на ИПИ, Русе наваксва изоставането. За последната година усвояемостта на човек се удвоила, докато средният ръст за страната е 49%.
 За поредна година шампион по усвояване на европейски средства е Габровска област - 1360 лв./човек към 31.01.2015 г. На второ място, както и година по-рано, се нарежда Бургас (1152 лв./човек).
Общо изплатените суми по договори към 31 януари 2015 г. в нашата област са 70 653 245 лв. От общините в региона първенец е Бяла с най-много изплатени евросредства - по 1469 лв. на човек или общо 18 759 280 лв. На другия полюс е Ветово с 37.7 лв. на човек или общо 449 069 лв. 
За община Русе общата сума е 44 021 955 лв. или 267.3 лв. на човек, за Борово - 742 061 лв. или 129.4 лв./човек, за Две Могили - 2 927 402 лв. или 332.1 лв./човек, за Иваново - 1 198 656 лв. или 134.1 лв./човек, в Сливо поле - 1 123 761 лв. или 108.5 лв./човек, а в Ценово - 1 431 060 лв. или 260.2 лв./човек.
Към 31 януари 2015 г. българските общини са получили близо 4,1 млрд. лв. като бенефициенти на структурните и кохезионния фондове на ЕС. Това е стойността само на реално изплатените вече суми. 
Темпът на усвояване на европейски средства от общините като бенефициенти на структурните фондове на ЕС е изключително неравномерен по територията на страната. Отнесен към населението, той варира от 4829 лв./човек в община Констинброд до 0 лв./човек в Грамада.
Не се забелязват ясни териториални разделителни линии при усвояването на европейски средства, поне що се отнася до линията Северна-Южна България. Същото важи и по отношение големината на общините. Има редица по-малки общини, които печелят и изпълняват европейски проекти, както и редица големи общини, които са далеч по-малко успешни.
От ИПИ отчитат, че проблемите с усвояването на европейски средства се дължат както на административна немощ при някои от по-малките общини, така и на ниското качество на стратегическите документи за развитие. Наличието или липсата на близки отношения на местната администрация с централната власт също играе роля за това някои общини да имат повече изпълнявани проекти за сметка на други.