На първия от трите концерта, с които Фолклорният танцов театър „Найден Киров“ празнува своята 55-годишнина, едно от най-главните действащи лица беше Богдан Донев. Зрителите в Голямата зала на Доходното здание го видяха най-накрая - когато бурните ръкопляскания наелектризираха въздуха. През другото време Богдан беше човекът, който като изопната струна наблюдаваше всичко, което ставаше на сцената и извън нея - за да е сто процента сигурен, че всичко върви така, както трябва. Така, както той го е замислил и подготвил. Така, както би го направил Иван Донев... 
Много хора, които само харесват найденкировци, но са по-встрани от вътрешните детайли в биографията на състава, са сигурни, че Богдан Донев е син на Иван Донев, създателя на фолклорния танцов театър. Всъщност двамата са само с еднакви фамилии. И са 
покръстени в една и съща любов - в любовта към фолклора
към танца, към багрите, към закодираните послания на времето, които се предават от своеобразни жреци на това красиво тайнство. И съдбата си знае работата - тя тихо направлява хода на дните и посоките на движение на хора, които са от една кръвна група, за да ги срещне в точното време на точното място - за да се разпознаят и припознаят и единият да поеме от другия пламъчето и да го пренесе по-нататък по пътя. За да го има този път - за годините напред...
За Богдан Донев, който в момента е главен хореограф и фактически ръководител на ФТТ „Найден Киров“, танцът започва още в детската градина. Бил петгодишен, когато художественият ръководител на детския ансамбъл „Здравец“ Доньо Донев - друга емблематична фигура и бележито име за фолклора, идва в детската градина, за да си търси деца за състава. Така Богдан още през 1980 година открил заниманието, което му харесва и го прави щастлив. 
Сцената, емоцията, радостното усещане за единение с ритъма и багрите и успоредно с това улавянето на флуидите, които идват към сцената от публиката - всичко това Богдан Донев го е доловил още от съвсем малък. И вероятно още тогава е усетил, че това е нещото, което иска и може да прави цял живот. Онази тръпка, която са изпитали малките танцьори от „Здравец“ при концертното си турне в Италия през 1987 година, Богдан я помни още. Същата година заминахме 16 деца от ансамбъла в САЩ за концерт във Вашингтон - беше нещо наистина невероятно, явно не само за нас, защото после получихме писмо от президента Роналд Рейгън, усмихва се хореографът. 
Друго паметно излизане на сцена за него е гастролът в Бон, столицата на тогавашната Западна Германия. 
Това беше най-престижният ни гастрол - пред канцлера Хелмут Кол
разказва Богдан. В концерта участвали русенският ансамбъл „Здравец“, виртуозът на цигулката Минчо Минчев, съвсем младата тогава цигуларка Мила Георгиева и ансамбъл „Софийски солисти“. Беше нещо страхотно, а Мила беше не само талантлива, но и много красива - с огромните сини очи, усмихва се зеленоокият хореограф. 
Едно от знаковите участия е в „Световно кабаре“ на Силви Вартан в Париж. Емоцията от съприкосновението с толкова знакови места и личности - сърцето на културна Европа, Силви Вартан, артистичния свят - всичко това опиянява, но и показва каква е отплатата за изтощителните репетиции и повторения на едно и също, едно и също... до пълна премала. 
Затова когато завършва осми клас в основно училище „Иван Вазов“ и трябва да избере къде да продължи да учи, Богдан Донев не се колебае дълго и избира... техникума по механотехника „Юрий Гагарин“!
Честно казано, аз и техниката сме много далече един от друг, признава хореографът. В техникума обаче го привлякла не специалността „Двигатели с вътрешно горене“, за която Богдан има диплома, а фактът, че там е младежкият състав на ансамбъл „Найден Киров“. Това наклони везните и не се наложи да разсъждавам дълго, казва той. 
Там той танцува не много дълго, тъй като скоро Иван Донев - „шефът“, бащата, душата на „Найден Киров“, вижда в ученика човека, който е нужен в „големия“ ансамбъл. „Помня датата - как да не я помня! На 5 септември 1991 година преминах към „Найден Киров“. И на 9 септември, 
само 4 дни по-късно, вече участвам в концерт! Нечувано! 
Разбира се, че помня какво изпълнявахме - бяха „Граовски вихри“!“ разказва Богдан Донев. 
Когато завършва техникума, му предстои казарма в Нова Загора. Иван Донев не иска да изпуска младия и надежден танцьор, в когото вижда повече от изпълнител, затова се опитва да издейства да го преместят да служи в ДНА - Дома на народната армия. Не се получава. Но пък по-късно все пак преместват младежа в поделението в Щръклево. И вечер той ходи на репетиции в Русе. 
До 2001-ва е танцьор в състава, но още от 1994-а той вече работи с деца от детски градини. Тази школа я имам и досега - това е работа важна и перспективна, обяснява Богдан Донев. През 2000 г. кандидатства в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив и следва задочно, за да продължи да работи.
Не можех да се откъсна от работата тук - нямаше как да стане, още повече, че от 2001 г. направихме детския ансамбъл на „Найден Киров“, обяснява простичко той. А година по-късно става преподавател в Националното училище по изкуствата в паралелките по фолклорни танци. Според него тези паралелки биха имали бъдеще, ако се създаде едно професионално танцово звено към Общината - както има две професионални народни певици на щат, както оркестърът е на щат, така да има и поне десетина танцьори. Работа за тях ще има предостатъчно - поводи и събития има! Но това звено би давало перспектива за работа на млади хора, които завършват класовете в училището по изкуствата, разсъждава Богдан. 
След бакалавърската и магистърската степен в Академията в Пловдив, в момента Богдан Донев е втора година докторант, заедно това преподава там български танци. Темата на докторантурата му е свързана с един от малко изследваните аспекти на фолклора в Русенско - „Обичайно-обредната система в хърцойската етнографска група и танците в нея“. 
Хърцоите са изключително интересни - и удивително запазени 
като фолклор, казва Богдан. Той се възхищава на обичаите и обредите им, особено на сватбите - и събира разказите на възрастни хърцойки, най-вече от Кацелово - според него това е най-сериозно капсулованото хърцойско село, консервирало предаваните по наследство фолклорни богатства. Има няколко статии, един от авторите е проф.Анчо Калоянов, но цялостно изследване, събрано в книга, още не е правено, казва хореографът. 
Кога успява да върши всичко, което е в програмата му, не е никак ясно. Общуването с него създава впечатлението, че той е от онази човешка порода, за която денонощието е с много повече от 24 часа. Няма как иначе да се обясни това, че той успява и да репетира с танцьорите, да работи с децата, да подготвя турне, да организира национална среща-надиграване, да проследи цялата подготовка за концерта, като заедно с това се погрижи и за афишите, и за дипляните, и за виното за почерпката накрая. Успоредно с това 
постоянно изниква по нещо ново - често пъти това е просто нова провокация и артистично изкушение
Като партньорството на ФТТ „Найден Киров“ с драматичен театър „Сава Огнянов“, от което се роди танцово-драматичен спектакъл. 
Богдан Донев обича провокациите - но си дава сметка, че всяко подобно творческо изкушение означава време и труд. Защото за него думата „лаизъм“ очевидно е чужда дума. За разлика от „перфекционизъм“, която дори не е нужно да се употребява - защото е станала нещо като втора същност на артиста. Когато казва „Да“ на проекта, предложен от директора на театъра Орлин Дяков, за включване на танци в спектакъла „Шибил“, Богдан Донев просто добавя още една сериозна задача в деловия си бележник. Хореографията на тези танци трябва да се направи така, че да се впише органично в сюжетно-сценичното действие, като нищо не бива да бъде самоцелно, а всичко да подкрепя централната линия и действията на героите. Танцът трябва да разказва това, което се случва, да акцентира, да извежда, да добавя цвят и настроение, но без да измества напълно театъра в постановката, казва Донев. Репетициите са късно вечер. А след като се прибере към полунощ у дома, продължава да работи върху детайлите. Понякога се случвало приятелката му Яница да се събуди към четири и половина сутринта и като види, че лампата свети, да промърмори повече „служебно“, отколкото гневно, регистрирайки факта, че това едва ли е много нормално... 
Много, неимоверно много неща съм научил от Иван Донев, категоричен е Богдан Донев. И, честно казано, много повече неща съм научил от Иван, а не в академията - така че аз съм завършил академията „Иван Донев“!- казва русенецът. За много от различните ситуации много често му идват наум репликите на Иван Донев. Най-любимата ми е
„Богдане, да знаеш, че в изкуството където няма талант, нещата са страшни!“
усмихва се младият мъж. Дисциплината и редът, които са в основата на всичко, са особено важни за ансамбъл от над 200 души, какъвто е фолклорният танцов театър „Найден Киров“. Това също е един от уроците на Иван Донев - от онези уроци, които човек възприема с всички фибри и след време дори не се замисля как точно трябва да постъпи, защото знае! И друг урок: „Никога не прави нещо, което е изсмукано от пръстите!“. Когато си слагаш името под нещо, винаги трябва да е изпипано както трябва, стремя се да не правя нищо през пръсти, да не допускам да се претупат нещата надве-натри - имам си принципи, към които винаги се старая да се придържам, казва хореографът. 
А как създава своите танци? Само в юбилейния концерт завчера публиката видя две негови нови хореографии - „Игри из Добруджа“ и хумористичната „Ай, гиди вино!“ плюс музикално-танцовата постановка от спектакъла „Шибил“, също негова авторска. 
„Наблюдавай хората!“ - и това съм го научил от Иван! 
Характери, движения, ситуации, сюжети - всичко тръгва от нещо видяно, чуто, прелетяло пред очите, а след това постепенно всяко нещо намира своето място в цялата композиция. Много е важно да знаеш какво ще се случи в танца, за да можеш да го обясниш на композитора - и също толкова е важно да си говорите двамата на един и същ език, защото инак нищо няма да се получи, колкото и да сте талантливи и двамата!“, казва Богдан Донев. 
Засега не мисли какво предстои след трите концерта, посветени на 55-годишнината на ФТТ. За това ще мисли може би в неделя сутринта - когато и трите спектакъла вече ще са биография. А той може би ще посегне към книгата, която е започнал наскоро да чете - „Възвишение“ на Милен Русков, може би ще пусне диск с любимата си класическа музика или ще погледа филм. Или просто ще отскочи до Божичен да види какво прави Арес. Оставил го е на майка си да го гледа - с този шантав режим на артиста голдън ретривърът само се мъчи в Русе. А той има по-умен поглед от 80 на сто от хората, които познавам, повярвай ми, Арес е много добър човек и заслужава повече от това, което аз мога да му дам! - казва Богдан.