Смело момиченце помага за разкриването на един от най-коравосърдечните бандити в Русе в средата на 80-те години на миналия век.
Един ден през лятото на 1984 година непознат мъж вкарва в мазата на блок в „Родина“ 12-годишно момиченце и прави опит да блудства с него. Детето се спасява от перверзника само заради случайното появяване на съседи на партера, които изплашват бандита и той побягва. 10 дни по-късно, още несъвзело се от травмата, детето върви с майка си в района на „Здравец Север“ и вижда нападателя си да влиза в един от високите блокове до жп линията. Момиченцето надмогва страха си и тихичко прошепва на майка си, че е видяло насилника. Жената се обажда от най-близкия уличен автомат на спешния телефон на МВР 166 и дежурният офицер разпраща по радиостанцията до всички патрули информация, че
заподозрян в блудство на дете мъж е забелязан да влиза във висока жилищна сграда
Съобщението е чуто от двама криминалисти от Второ районно управление, което по това време се помещава в сегашната сграда на митницата на булевард „Липник“. Те веднага отиват в блока, залагат капан за заподозрения и успяват да го заловят и да го отведат в управлението.
Задържаният е на около 30 години с атлетична фигура и корав поглед, който изразява твърд характер. Не е криминално проявен и до този момент не е известен на милицията. Двамата криминалисти започват разпита без дори да му знаят името но разчитат на богатия си опит. Прилагат различни психологически техники, но мъжът повече от час се държи спокойно и не отговаря на задаваните въпроси.
Тогава по-опитният криминалист прави пореден опит да проведе диалог и казва на мълчаливеца, че милицията го следи отдавна и всичко за него се знае с най-големи подробности. Заловеният
продължава да гледа нахално и да мълчи с ледено спокойствие
Към 60-тата минута на разпита, когато вече изглежда, че непознатият няма как да бъде „пробит“,  криминалистът вкарва в действие последен коз, който се оказва печеливш. Последният блъф, МВР знае всичко, но че Тотю Т. /името е променено/ може да разчита на снизхождение само ако проговори, проработва. Чак тогава арестантът се разколебава и проговаря: „Щом знаете всичко за мен, изкарайте ме в двора и ме разстреляйте!“.
Тези думи са достатъчни. Двамата милиционери  подлагат кандидата за куршум на кръстосан разпит и изведнъж се отприщва потресаващ поток. Наяве излизат десетки неразкрити престъпления в Русе и близките села.
Оказва се, че Тотю е автор на кражби на пилета от Птицекладницата, от апартаменти и от къщи. Докато изчерпателно описва какво, откъде и кога е взел,  признава за едно изнасилване преди месец в района на Кооперативен пазар. Тогава бандитът минава пеш покрай къща и вижда през прозореца младо момиче да чете книга на дивана в една от стаите. Без да има подготовка за изнасилване, Тотю се връща назад, влиза през портичката и чука на входната врата. Появява се същото момиче, което казва, че родителите му ги няма. Точно това е нужно на Тотю, който 
блъска девойката вътре в коридора, а там я грабва, помъква я навътре към стаите
изнасилва я и излиза. 
Месец преди това Тотю минава по пътеката от „Родина“ към северното платно на бул.“България“ на свечеряване към 17.30 часа и вижда срещу него да слиза млада жена. С бързи действия той я събаря в храстите, утолява нагона си и си тръгва.
В хода на разпита бандитът признава за още шест изнасилвания и изненадващо започва да разказва за обири по черноморските курорти. За отбелязване е, че Тотю действа навсякъде като единак, а от признанията му се разбира, че след като обере няколко апартамента в големи хотели или задигне десетина портмонета от плажа, се връща в Русе, харчи парите, продава плячката и отново поема на лов по курортите.
Още във вечерта на залавянето на Тотю са направени три обиска в квартирата му на таван в района на Централна гара, където той живее с жена на семейни начала. Намерени са много крадени вещи, но не са проверени списанията, които са на рафт под масичката в стаята. След като се прибират в управлението от последния обиск, криминалистите получават
обаждане от жената на Тотю, че в едно от списанията е намерила 500 лева
които за времето си са много голяма сума. И тези пари са иззети с протокол, а Тотю е пратен на съд. Магистратите му дават 15 години лишаване от свобода, които той трябва да изтърпи в затвора във Враца. 
Там Тотю се държи като божа кравичка, проявява се като примерен затворник, не се набива на очи и успява да влезе под кожата на надзирателите. През цялото време обаче бандитът замисля как да избяга и една вечер след година зад решетките успява да прескочи оградата и да изчезне.
Беглецът не следва психологията на събратята си и не се прибира в родния град, а потъва в анонимността на добре познатите му черноморски курорти. Там с нови сили подкарва първия си престъпен занаят - кражбите. Обира стаи на чужденци, прибира незабелязано оставени без надзор скъпи вещи на плажа и след всеки удар се мести другаде, за да не се сети някой случаен очевидец, че го е виждал в района на обирите.
Тези набези продължават цели две години, като стихват само през зимата, когато бандитът живее със спечелените през топлите месеци пари. Зачестилите оплаквания на чужди туристи обаче удрят по авторитета на България и МВР започва масови хайки за залавяне на бандита, който стои зад тях. И Тотю отново попада в милицията, но този път не мълчи и не разиграва циркове, защото бързо е идентифициран като избягалия преди две години от Врачанския затвор престъпник.
Въпреки, че серийният изнадилвач Тотю отново е вкаран в затвора изнасилванията в Русе се подновяват. За месец се получават
няколко жалби от жени, че нощно време, докато спят, в стаите им влизат непознати
В някои от случаите неканените гости си тръгват веднага, след като жените се събудят. В други обаче мъжете опипват спящите и след като задоволят нагона си, си тръгват без да се стигне до акт.
Три от жалбите обаче са за груби изнасилвания. Особено впечатление на криминалистите прави  изнасилване на първия етаж в блок в района на улица „Ангел Кънчев“. Според оплакването жената тъкмо си облича нощницата, когато мъж се вмъква през терасата в стаята, изнасилва я и си тръгва пак през балкона. В другата стая спят свекърът и свекървата, но това не спира насилника, който заплашва жертвата си, че ако гъкне, ще я убие.
Милицията е вдигната на крак, 
задействани са всички информатори и бивши служители пенсионери
След пълната мобилизация и положените максимални усилия на разпит е привикан заподозрян в изнасилванията 22-годишен младеж. От беседата се разбира, че момчето ходи на народни танци, спортува, досието му е чисто и единственото петънце около него е, че във входа, в който живее, има криминално проявени. Поведението му обаче показва гузност и това е достатъчно за един от опитните криминалисти, който за 20 минути успява да убеди момчето, че е най-добре да говори. Започват потресаващи самопризнания, а съседите на Валентин /името е сменено/ не могат да повярват, че той е авторът на редица брутални сексуални издевателства. За серията изнасилвания Валентин влиза за 8 години в затвора.
Междувременно в края на 80-те години започват масови кражби и обири в селски къщи в цяла Северна България. Престъпленията са 
толкова безмилостни, че впоследствие няколко старци умират от жестоките побои
Всички налични униформени в районните управления са вдигнати на крак. Започват масови арести и разпити на криминалните контингенти по места.
Информатор на милицията разкрива, че осем цигани - четирима мъже и четири жени често се карат за пари и златни накити. Според информацията това трябва да са извършителите на обирите, но няма доказателства. Една сутрин млад оперативен работник освобождава циганин след разпит за кражбите, но началникът му решава също да си поговори с него, защото му е стар познайник. Само след няколко минути разговор и притискане с информация за кавгите на мъжете и жените, които живеят в неговата махала, мъжът се огъва и разкрива съучастниците си за грабежите по селата. 
Оказва се, че осмината се движат с две коли в различни региони. Като влязат по селата, жените обикалят по къщите и предлагат мъжете си за калайджии. Щом видят двама старци да живеят сами, циганите 
нахлуват в къщата, измъчват и бият бабата и дядото, докато кажат къде крият парите и ценностите си
и накрая изчезват с колите. Особено тежки грабежи и обири са извършени в селата около разградското градче Лозница, където от нанесените побои няколко старци са осакатени, а двама са издъхнали.  
Направена е акция в къщите на шайката, където са намерени голяма част от бижутата и други вещи. Крадците са пратени на съд и влизат в затвора с различни периоди.
Колегите от Лозница бяха много благодарни, че сме разкрили престъпниците и ни поканиха на другарска среща, казва пенсиониран криминалист. 
Веднага след разкриване на този случай идва демокрацията и вносът на телевизори и видеокасетофони вече е разрешен. По това време
Русе става известен като град с много престъпления 
и шофьорите, които превозват черната и бяла техника през Дунав мост, избягват да спят в покрайнините, а гледат да минат през региона на пълна газ. За доставката на поредна пратка от телевизори, аудио и видеокасетофони обаче от митницата изтича информация до известен бандит и той организирва преследване на камиона. Водачът, който не подозира нищо, спира на почивка на паркинг преди Плевен и ляга спокойно да поспи, защото смята, че се отървал от русенските бандити. Призори обаче цялата му каросерия е изпразнена и претоварена на бусове и автомобили, които връщат стоката в Русе. Бандата започва да разпродава техниката на по-ниски цени, но това не остава незабелязано от криминалистите и те секват незаконната търговия. Групата е заловена и голяма част от стоката е върната на фирмата вносител в София.
За разкриване на бандата за грабежите по селата и на крадците на техниката от камиона генерал от МВР изпраща благодарствено писмо до русенските криминалисти за проявения им професионализъм, който ги нарежда на първо място в страната по разкриваемост.
Трябва да се знае, че 
нищо не става случайно, без информация разкриването на престъпленията ще буксува до безкрай
В голямата си част ние намирахме нужната информация благодарение на пенсионирани колеги, които макар и извън системата, не спираха да ни помагат. Ние черпехме опит от тях и така бързо стигахме до престъпниците, за разлика от сегашните криминалисти, които не ни търсят за помощ. Загубени са и информаторите сред криминалния контингент, а така се работи на сляпо, няма ефективност, посочи пенсиониран полицай, участвал в разкриването на описаните по-горе случаи.