10 кръгли шестици и две петици - това са постиженията на изпита по химия за външно оценяване за 12 седмокласници в СОУ „Паисий Хилендарски“ в Сливо поле. Шеметният успех по точната наука е съпоставим единствено с постиженията на същите деца по физика - там от 12 възможни шестиците са 8, петиците - 3 и един-единствен ученик едва се е добрал до тройка. 
Би могло човек да си помисли, че децата от седми А клас вкупом са малки айнщайновци и марии кюри. За разлика от 7 техни съученици от същия клас, които са се представили доста скромно в тестове по двете дисциплини: една шестица по химия и една по физика, останалото са бележки под четворка. Разликата е само в това, че първите 12 ученици по време на изпита за външно оценяване са били в една изпитна зала, а седмината им съученици - в друга. 
„Късметлийската зала“ обаче не е помогнала много на „отличниците“
когато се е стигнало до тестовите задачи по биология - там вече шестицата е само една, но пак преобладават петиците и четворките, докато другите се отчитат с 2 четворки, 4 тройки, една двойка и нито една петица. 
Това не е нормално, повече от очевидно е, че въпросните деца с поголовните шестици са се справили с изпита не без чужда помощ. Това каза в редакцията на „Утро“ преподавателят по химия в училището Сами Хасан. Според него случилото се е гавра с труда на преподавателите, с образователните принципи и с усилията, които полагат няколко от децата в класа, за да постигнат добрите резултати със знания. 
Сами Хасан е убеден, че някой много сериозно и напълно съзнателно е помагал на учениците да отговорят на въпросите в теста по химия. Като най-вероятна той вижда версията, че квесторите са взели правилните отговори и са ги разнасяли от чин на чин - от дете на дете, за да могат всички да попълнят верните варианти. Той смята, че това 
може да е станало, като самите квестори са предавали на учениците верните отговори 
в работите на някои деца, за които е известно, че са много напред с материала по химия, дори са печелили призови места на областни олимпиади по този предмет. 
Сред тези с шестиците има ученици, които не знаят що е то химичен знак - пък са изкарали на теста шестица! - недоумява Сами Хасан. В този клас има едно дете, което пристигна преди няколко месеца от Германия, където е било с родителите си, така че то, дето се вика, още не е влязло в час, досега по химия не е получавало нито една добра оценка, но ето че и то сега има шестица, възмущава се преподавателят. Според него това е система на работа особено в училищата в по-малките населени места - да се вдига изкуствено успехът на изпитите за външно оценяване. Сами Хасан смята, че по-високи резултати от изпитите освен че носят престиж за съответното училище, се отразяват и върху заплатите на учителите. Така се опитват да противодействат и на евентуалната заплаха от съкращаване на паралелки и преподаватели, респективно от закриване на училища, разсъждава химикът. „Нормално е хората да се притесняват от закриване, този проблем съществува не само при нас, дъщеря ми е икономист и работи в едно училище в Чикаго - там също има място подобен страх, но това не означава да се подменят основни принципи в преподаването и оценяването на децата. Това, което се прави при нас, е най-малкото непедагогично - 
на какво учим и как възпитаваме тези деца?! 
И после ще се питаме защо разчитат на измама, а не са мотивирани да работят?! А колкото до това, че така спасяваме учителски места, аз заявявам ясно: на мен не ми трябва такава подкрепа! Щом тя ще бъде в разрез с принципите и в ущърб на самите ученици. Искам истината! Дори и да не е приятна, тя ще ме накара да си коригирам работата в час. Фалшиви шестици не ми трябват!“, възкликва преподавателят, който има близо 30-годишен трудов стаж в училището. 
Когато излезли резултатите, директорът на училището Емил Иванов казал на химика Сами Хасан: „Трябва да черпиш!“. „Какво да черпя?! Аз съм възмутен!“ - подскочил в отговор преподавателят. Когато изразил гнева си от фалшивите отлични оценки, чул в отговор от директора: „Ама те може да са налучкали верните отговори!“. 
Нали разбирате колко е несъстоятелно това предположение, коментира Хасан. И развива размишленията си: „Защо тогава не са налучкали по същата схема правилните отговори в теста по биология? Или защо тогава късметът не ги е споходил на изпита по английски, където същите тези отличници имат цели 7 двойки, 2 тройки, една четворка и само две петици?! Хич да не е, ако едно дете е ученолюбиво и старателно, за да изкара 6 по химия и физика, по английски все ще върже оценка по-висока от двойка!“. 
И аз нямам обяснение какво е станало на изпита 
за външно оценяване, чуди се директорът Емил Иванов. „Когато разбрах за случилото се, извиках веднага квесторките, а те ми казват: „Шефе, ние не можем да решим тези задачи от теста, та ние сме начални учителки!“. Наистина не знам какво се е случило. Няма друг начин да стане това, освен самите ученици да са преписали един от друг“. 
Това смята и седмокласничката Ани Русанова, която е отличничка /наистина - не само на изпита!/ по химия и по другите предмети. Възмутена съм от това, което се случва, каза момичето. Нашият клас не сме от най-силните ученици, затова беше голяма изненада резултатът, казва Ани. Ден след като излизат резултатите, един от съучениците я „светва“, че всички предварително са се разбрали кой къде да сяда, за да може да се препише. Зад мен седеше най-добрият преписвач в целия клас, обяснява момичето. То е категорично, че готови отговори на лист не са били разнасяни от чин на чин, но очевидно на преписвачите никой от квесторите не е пречил да си свърши работата. „Обидно е - през цялата година някои учим, а те като ги изпитват, си знаят едно: „Не знам. Не мога. Не учих“. И сега да се окаже, че всички имат шестици и петици. Впрочем, на следващия ден в час по физика госпожата изкара на дъската от „отличниците“ и ги пита за закона на Джаул-Ленц - пълно мълчание...“. И понеже широко разпространеното обяснение на случилото се е „късмет“,
сега всички им викат: „Вървете пуснете едно тото!“
казва момичето, което се надява да бъде прието в едно от двете училища в Русе, което си е избрало - Математическата гимназия или СОУ за европейски езици.
Ще направим разследване на случая, обещава директорът Емил Иванов. Макар че според него проблем няма, всичко е плод на чиста случайност, а учителят по химия просто си е такъв по характер - малко заядлив, малко сприхав, все търси за какво да се закачи и да търси драма там, където я няма. Като доказателство директорът показва съпоставка на резултатите от изпитите за външно оценяване в СОУ „Паисий Хилендарски“ за последните пет години. От нея обаче се вижда само, че по химия средният бал от изпита миналата година е бил 6,76, а тази година е 9,44. По физика също има сериозна разлика в полза на тазгодишния тест: 6,85 за май 2014-а срещу 9,83 за май 2015-а. И въпреки този успешен „напредък“ средният бал за училището миналата година е бил 12,63, а сега е едва 9,64. 
Вероятно 
ако бяха включени камерите в класните стаи
разследването, за което се заканва директорът, щеше да бъде по-лесно. Оказва се обаче, че за изпитите за външно оценяване за четвърти и за седми клас включването на камерите в стаите не е задължително, както е то за зрелостните изпити. Ако знаех, че ще стане такова нещо, щях да включа камерите, тюхка се Емил Иванов. И бърза да уточни: „А пък Сами Хасан в неговата стая постоянно дърпа пердето и закрива камерата - и аз не го знам защо го прави! Пък точно в неговата стая бяха седнали на изпита тези деца, заради които сега се обясняваме...“. 
Очевидно е извършено педагогическо престъпление, настоява Сами Хасан. И според него това е само част от цялостното безхаберие, което цари в просветата като цяло и в сливополското училище в частност. Той се надява, че след публикацията във вестник „Утро“ по скандалния по думите му случай с изпита по химия и физика от Регионалния инспекторат по образованието ще се самосезират и ще дойдат на проверка. Защото не били идвали много отдавна.