С отбор, селектиран за две седмици през миналата година, „Дунав“ постигна абсолютно всичко, каквото може да се направи във „В“ група - финишира като първенец, проби категорично до професионалния футбол, спечели с лекота купата на Аматьорската лига! 
Най-хубавото в летящия старт и победния финал на практически новия тим бе стилът на игра с основните елементи на съвременния футбол - бързина, техника, динамика, фантазия, добра тактическа дисциплина. Ако се изключат леки колебания в пролетната форма, „Дунав“ бе най-постоянният и уверен лидер в първенствата на 4-те „В“ групи. Според капацитети селекцията на старши треньора Веселин Великов щеше да пробие до място най-малко в Топ 4, ако отборът бе оцелял във втория ешелон през предишното кошмарно първенство.
„Дунав“ игра интересен, жив, смел и атакуващ футбол с отличителните донякъде белези, характерни за отбори като „Барселона“ и „Лудогорец“. 
Не, не бързайте да възразявате през смях, че русенският тим може да се мери с подобни колоси, и то според твърде различния аршин с мачове срещу „Белица“, „Ботев“ /Нови пазар/ или „Суворово“! 
Идеята обаче бе принципно същата - преса от първите минути, трайно владеене на топката, комбинации с едно докосване, бързи маневри по крилата, шутове от всяка дистанция. На този фон другите отбори изглеждаха като актьори с поддържаща роля.
Да, Георги Чакъров не е Иниеста, Мирослав Будинов - Суарес, Андреас Васев - Меси, но тримата бяха всичко за „Дунав“, което Луис Енрике има като главни герои в своята „Барса“. Това трио от фундаментално значение направи разликата между „Дунав“ и другите отбори. 
Спомнете си изкусните финтове и нестандартния поглед в пасовете на Чакъров, сериозния ангажимент на Будинов като таран и борбата му в наказателното поле, скоростните рейдове и завършващите подавания от Васев! И когато Великов почне да сглобява идния „Дунав“, имената на тези момчета задължително ще стоят на първо място в треньорския му бележник. 
Отборът издържа и в теста с халфовата линия. Диян Димов може би бе най-постоянният футболист през цялата кампания. Възроден в сравнение с предишния сезон изглеждаше и Ивайло Раденцов-Ичката, който прати по дяволите всички, които смятат, че черноработник като него може да се ограничава само с отнемане и елементарно подаване на топката. Ичката се разписа с фамозни изпълнения, които биха били чест за левичари от класата на Гарет Бейл и Робин ван Перси. 
Част от това основно звено бе Николай Колев. Той бе преквалифициран от бек в халф и макар че не блестя така ярко както през есента, бе важен детайл в солидната работа на средната линия.
Атанас Атанасов показа, че може би е един от най-техничните бранители в България. Това богатство с пасовете му на всякакво разстояние, смяната на ритъма и набезите по фланга бяха част от атракцията „Дунав“.
Много добър е и Михаил Милчев. За него няма никакъв страх от сблъсъци, а най-ценното му качество е да подсигурява навреме хората пред себе си. Тихо, кротко, без много шум свърши работата си и пролетният титуляр на десния бек Николай Парнаров.  
Веселин Великов не харесва, когато го питат кои футболисти са с основна заслуга за шампионския парад. Камерният състав, минал по триумфалния път, е ясен и на децата - вратарите Цанков и Христов, защитниците Колев, Парнаров, Атанасов, Милчев, Мартин Димов, халфовете Раденцов, Чакъров, Диян Димов, Читаков, нападателите Будинов, Васев, Димитров. 
Всичко на всичко и само 14 души! Плюс младоците Динко Станчев, Мартин Иванов и Любомир Булгурджиев, които също получиха своите минутки за игра. 
Истински късмет бе, че основните хора оцеляха без тежки травми. Будинов, Атанасов и Раденцов пропуснаха някои мачове, но какво би станало, ако Великов имаше главоболия с контузии и дълго отсъствие на безалтернативните Васев, Диян Димов, Чакъров, Будинов?  
Късата резервна скамейка се оказа достатъчна за рейда във „В“ група, но ще е голям проблем в двубоите от втория ешелон. И Великов го знае най-добре от всички. Той ще се нуждае от равностойни хора на всяка позиция. Особено важна изглежда задачата за укрепване на средната линия в частта й със силен физически, бърз и мощен опорен халф пред двойката централни защитници.  
Неприятното в сезона на очевидното възраждане бе обидно ниската посещаемост на мачовете. Да речем, че русенци подцениха тръпката с аргумента, че отборът все пак игра в третия ешелон. Хубаво, но имаше сериозни и ключови мачове, които плачеха за много повече публика. Агитката, дори и да е най-пламенната, никога не може да запълни празнината от липсата на Негово величество Обикновения зрител. Този, който пълнеше трибуните в златните времена на „Дунав“. 
Да говорим за неминуем щурм към „А“ група, няма да е логично, редно и полезно. Всяка крачка вече ще е по-трудна и тежка. „Дунав“ трябва да играе мач за мач, без ултиматуми и директиви за атака на елитната група. А с радостта от първите победи може би ще възникнат и обстоятелства за преследване на по-сериозна цел. Всички знаем каква е тя. 
Най-хубавото е, че клубът има до себе си гърба на Oбщината. Зад такъв широк и солиден гръб винаги е по-леко. Разбира сe, Oбщината не може да осигури бюджет като в Разград и Ловеч, но помага сериозно и според силите си на отбор, който изглежда без уговорки като тим на голямата русенска футболна надежда.