Русенският пилот Росен Даскалов катастрофира преди няколко дни на австрийската писта „Ред Бул Ринг“ със своя „SIN R1“ в старт от Европейските серии „GT4“. Тогава кошмарните кадри от сблъсъка с виновника за „родеото“ Йорг Вийбан обиколиха целия свят, а коментарите на специалистите бяха, че само чудо може да спаси хората в колите след подобен зверски удар в предпазната ограда с последвалите смразяващи пируети във въздуха. Даскалов се прибра вече в Русе, а вчера „Утро“ разговаря с него.

- Росене, здравей, радваме се, че всичко е наред!
- И аз /смее се/. 
- Всички, които гледахме клипа с катастрофата, останахме с впечатлението, че Вийбан те притисна умишлено към банкета. Как видя ситуацията с твоите очи?
- Когато се излиза от такъв завой, скоростта винаги е по-ниска. После следва задължително ускоряване на правата, което и направих. Колкото повече набирах скорост, толкова повече Вийбан се нанасяше в моята линия и ме буташе към външната част на пистата. По принцип подобна тактика за запазване на позицията се прилага, когато пилотът има преднина с размерите на поне един автомобил. Аз бях обаче по средата на неговата кола и по всички правила на феърплея той бе длъжен да се дръпне вдясно и да ми освободи пространство. Да, но не! Вийбан продължи да ме пресира. Може би искаше да ме уплаши, за да върна газта. Все пак водехме битка за третото място. Когато си толкова близко до подиума, няма как да не атакуваш. Честно казано, мислех, че след моята атака разумът при Вийбан ще надделее и че той ще отстъпи в един момент по всички правила на джентълменската игра. Все пак всеки пилот иска да излезе жив и здрав от колата си. В един момент вече бях на тревата и...
- Каква мисъл ти мина през главата, като видя предпазната ограда пред себе си?
- Стегнах всеки мускул на тялото си. Много неприятен момент! Всичко стана като на филм. После знаете какво се случи след този сблъсък. Важното е, че излязох сам от колата. Не чувствах почти нищо. Може би защото адреналинът в такива моменти е много силен и потиска всякаква болка. Първото, което исках да направя, бе да отида при онзи глупак и да го попитам защо искаше да ме убие. Бях много ядосан. Лекарите обаче ме спряха и ми обясниха, че трябва веднага да тръгна към болницата.
- Какво показаха прегледите?
- Слава богу, нямаше нищо сериозно. Само един изкълчен пръст! И това, че и досега ми се вие леко свят, но то ще е от факта, че мозъкът ми буквално се размести при удара.
- Говори ли с Вийбан?
- Говорих! Поисках само да си признае и да се извини. Той се извини в първия момент, но после добави почти арогантно, че първо трябвало да се чуе мнението на длъжностните лица и т.н. Освен това номерата на Вийбан не са за първи път. Вече има три тежки инцидента, предизвикани от него. 
- Няма ли някакво възмездие?
- Аз не съм отмъстителен човек. Във вторник вечерта ми се обадиха, че Вийбан е лишен от участие в едно състезание. Той да му мисли в разговорите със съвестта си. 
- Как си обясняваш този щастлив финал?
- Късмет! Господ ме запази. Да не забравяваме, че колата ми беше подсигурена отлично от гледна точка на безопасността на пилота. Затова и благодаря на хората в най-добрата британска лаборатория, които изчислиха и направиха всичко по здравината на клетката. 
- След такова преживяване човек сигурно си задава въпроса дали си заслужава да продължи напред?
- Вижте, аз имах и имам достатъчно организационна и друга работа, включително и в бокса. През миналата година в Англия минах през две катастрофи. Бях си обещал да спра с пилотирането след тези предупредителни знаци на Господ, но не издържах. Сега вече знам, че спирам окончателно със състезателната дейност. В бокса наистина има много работа.
- Вярно ли е, че минути след инцидента в Австрия си научил, че ще ставаш баща?
- Вярно е. Със Сияна вече имаме момченце, а тя много иска да роди момиченце.
- Какво ще е второто детенце?
- Още не знаем, защото е твърде рано.