Епохата и делата на папа Бенедикт ХVІ
Главата на Римокатолическата църква неочаквано за мнозина обяви днес предстоящото си оттегляне на 28 февруари. Това си решение той обясни със здравословното си състояние, което не му позволява да изпълнява повече задълженията на папа. Доброволното оттегляне на Бенедикт ХVІ ще му осигури място в историята. С какво още ще се запомни неговия понтификат?
Йозеф Ратцингер е роден на 16 април 1927 в религиозно семейство в Бавария. След посвещаването му в духовен сан и защита на дисертация по теология Ратцингер преподава в университетите на Бон, Мюнстер, Тюбинген и Регенсбург. Той бързо израства кариерно: през 1977 става архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг, а през 1981 папа Йоан Павел ІІ го назначава за ръководител на Конгрегацията по въпросите на вярата – влиятелен орган на католическата църква, който се бори за чистота на вярата.
Залагане на диалога...
Избирането на Йозеф Ратцингер за понтифекс на 19 април 2005 за мнозина беше неочаквано. Той наследи харизматичния поляк Карол Войтила. Затова пък радостта на немците нямаше край. Най-популярният германски вестник "Билд" излезе на първа страница с голямо заглавие: "Ни сме папа". Трябва да признаем, че еуфорията не продължи дълго.
От самото начало на своето управление Бенедикт ХVІ се обяви за диалог на римокатолическата цръква с останалите християнски и световни религии. Сънародникът на реформатора на църквата Мартин Лутер искаше да сложи край на ледниковия период в икуменическото движение. Но, според критиците, по време на своето управление той не е постигнал много от обявените си цели.
... а в резултат - скандали
Евангелската църква очакваше от папата разрешение за провеждането на съвместния обред Свето причастие. Но и по време на своето последно пътуване в Германия през 2011 Бенедикт не отиде по-далеч от символите и жестовете. Впрочем, заслуга на папата е възобновяването на диалога с Константинополския патриарх. Неговата среща в Истанбул с Вартоломей І наистина се превърна в историческо събитие.
А лекцията в университета Регенсбург от септември 2006 се превърна в скандал. В нея папата свърза исляма с насилието. Едва се бяха уталожили страстите, и се разрази нов скандал. Въпросът е в това, че папата многократно се е опитвал да изгради отношения с братството на свети Пий Х, обединяващи католиците-традиционалисти. През 2009 папата отмени отлъчването от църквата на четирима епископи от братството, сред които и британецът Ричард Уилямсън, който отричаше Холокоста. Това решение на Бенедикт ХVІ предизвика върна от възмущение, особено в Германия.
Скандалите около извращенията с непълнолетни
Най-шумният скандал за годините на понтификата на германския папа се разрази през 2010. Той стана причина за дълбока криза, поразила цялата католическа църква. Тогава стана известно за многобройните случаи на сексуално насилие над непълнолетни в католическите училища и интернати в Германия. Преди това в САЩ и Ирландия искаха свещениците педофили да отговарят пред закона. Но на вярващите им се наложи дълго да чакат реакцията на римския папа. В крайна сметка той все пак поиска прошка от жертвите на насилието и се срещна с някои от тях.
Бенедикт ХVІ винаги успяваше да подобри своя имидж по време на многобройните чуждестранни пътувания. Навсякъде го приемаха добре – и във Великобритания, и Южна Америка, и даже в социалистическа Куба. След посещението на папата през март 2012 властите в Хавана отново обявиха Разпети петък за почивен ден.
Традиции вместо реформи
Йозеф Ратцингер искаше да превърне католическата църква в по-привлекателна, да намери нейното място в съвременния свят, където царят различните мнения. Това е трудна задача за човек, смятащ, че не си струва да си в "крак с времето", а трябва просто да вярваш.
Съхраняването на традициите вместо провеждането на реформи – такъв изглежда беше девизът на оттеглящия се папа. В резултат на това много вярващи, които желаеха промени, напуснаха църквата. Ватикана по времето на папа Бенедикт ХVІ отказваше да обсъжда отказа от обета за безбрачие или възможността за повторно встъпване в брак на католиците. Независимо от всичко това, ние не трябва да го обвиняваме в безличие или сивота, още повече, след като той е решил доброволно да се оттегли.
Източник: БГНЕС