Въпреки 32-те победи в професионалната си кариера, с които един от най-изявените ММА състезатели Емил Захариев е сломявал бойци от цял свят, за чаровния русенец най-ценното постижение с днешна дата е едногодишният му син Борислав. Освен че е европейски шампион по граплинг, Емил е и първият българин европейски шампион по ММА. А за осем години Емо има записани само 5 загуби и един равен мач, но не защото е бил смазан, а защото е бил надхитрен. Няма загуба, която да не може да преживее, тъй като от всяка си взема поука и научава кое му куца и на какво да наблегне в следващата битка. Всяка загуба променя погледа над играта и ставаш по-рутиниран, казва ММА-състезателят.
Пътят му до бляскавите победи и постижения обаче е трънлив и изпълнен с премеждия. Всъщност
най-щастливата новина в живота на Емо - че ще става баща
идва само два месеца след трагедия, която сполетява семейството му и белязва живота на брат му Светослав-Сисо, който също е сред любимците на ММА-феновете. Той е с три години по-голям от Емо, а двамата са много близки и имат силна връзка. От малки тренират заедно и покоряват върхове в спорта. През март 2013 г. Сисо преживява изключително тежка катастрофа, която го оставя парализиран за две години, а Емо определя случилото се като най-голямото изпитание и най-тежкият момент в живота си.
Звъняха ми рано сутринта непознати номера, но не вдигах, докато не звънна брат ми. Трябваше да ходим заедно на тренировки и си помислих, че ми звъни, за да каже, че ще закъснее или няма да дойде, разказва за деня на инцидента ММА-боецът. В слушалката обаче чува непознат глас, който му съобщава, че Сисо е катастрофирал. Първият му въпрос логично е дали е добре, а
от отсрещната страна чува разколебан отговор „жив е, ако искаш, ела“
Светкавично Емо стига до мястото на инцидента до разклона за село Езерче по пътя Русе-Разград, като през цялото време само се моли брат му да е жив. Когато двамата братя се виждат, първият въпрос на Сисо е дали краката му са там, тъй като не ги чувства. Вследствие на катастрофата той получава сериозни травми, а Емо е твърдо решен, че трябва да помогне на брат си и изцяло се заема с грижите за него. Тогава обаче трябва да прекъсне тренировките за една година, тъй като често се налагат пътувания до болници в София и Плевен и раздвижвания.
След две години ходене по мъките и много усилия сега двамата вече дори заедно ходят на фитнес и Сисо тренира цялата горна част на тялото. Освен това е започнал да си мърда краката и ходи на успоредка, а следващата стъпка е присаждане на стволови клетки. Лекарите ни увериха, че е просто въпрос на време да проходи и аз очаквам съвсем скоро брат ми да се възстанови напълно, споделя Емо. 
Всъщност ММА-състезателят сам се насочва към спорта, а пътят му тръгва от Сливо поле, откъдето са родителите му Лилия и Захари. По това време те се занимават със земеделие, но вместо да е на полето и да им помага,
Емо започва редовно да посещава залата при треньора Димитър Лападжов
Още като 6-7-годишен се запалих случайно по борбата и започнах да се въртя около борческата зала в Сливо поле, спомня си ММА-боецът. Оттогава свободните стилове са на огромна почит в семейството. 
Като повечето малки момчета, Емо кипи от енергия и постоянно прави бели. Най-яркият спомен от детството му е, когато пипва жиците в съблекалнята в залата и го хваща ток. Целите му ръце изгарят и за известно време спира тренировките, но това не му пречи да продължи да бъде луда глава и досега. А малкият Боби, разбира се, е взел неговия характер и от малък е започнал да прави бели, хвали се таткото.
След седми клас обаче Емо решава да напусне родния дом и се насочва към големия град, твърдо решен да преследва мечтите си и да постига най-високи спортни върхове. По това време има и проправен път, тъй като Сисо вече учи в Спортното училище в Русе. Всъщност това е периодът, в който ММА-боецът започва същинския си спортен път. Емо напълно се отдава на ежедневните тренировки, които три пъти в седмицата са и двуразови, а треньорът му в зала „Локомотив“
Валентин Ангелов изгражда спортния дух и хъс у него
По това време младият състезател живее в пансион, където наред с усилията в залата постоянно има емоции и случки. 
Още преди да завърши средното си образование, Емо се запалва по граплинг (борба с ключове и душене) и започва тренировки в зала „Дунав“ при Валентин Симеонов-Ларсона. Освен че му става интересно, по тепърва навлизащия спорт го запалва и една малка интрига. Някой каза, че трябва да се боря с даден противник, но нямам шанс да го победя, тъй като нямам общо с граплинга, разказва упоритият Емо, който обаче полага усилия и го побеждава. Това още повече го нахъсва да започне усилени тренировки.
Не след дълго идват и големите успехи. През 2008 г. двамата със Сисо стават шампиони на Световната купа за Албания. Само година след това
триумфират и като първенци на европейския шампионат в Литва
Тогава Емо взема два медала в категория 93 кг и в абсолютна категория (отворена). За първи път се качих на стълбичката и чух българския химн, беше много вълнуващо и надъхващо, спомня си Емо.
Ако днес ММА-състезателят трябваше да избира, не би се разколебал и за секунда да тръгне по същия път. Този спорт ми отвори много врати и ми донесе много ценни приятелства и познанства, споделя боецът.
За да бъде в пълна бойна готовност и да отстоява шампионската репутация на фамилията Захариеви, Емо тренира всеки ден, а когато го очаква състезание дава всичко от себе си. Когато разбера кой ще е противникът ми, гледам срещите в интернет, улавям слабите места на съперника си и наблягам на това. Тогава тренирам и по-усърдно - по два пъти на ден при Милен Влахов, издава ММА-боецът. Винаги има стратегия, която определя според противника. Дали ще е нормален или обратен гард, или ще наблегне на земя или стойка, решава след дълго наблюдаване на отсрещната страна. 
Емо разчита и на спонсорите си от фирма „Лубрика“. Те ме поддържат, грижат се за добавките ми, плащат залата, в която тренирам, и заплата както на мене, така и на треньора Милен Влахов, споделя ММА-състезателят. Той е категорично против анаболите, защото увреждат целия организъм. Момчетата, които ги вземат, тренират непълноценно, тъй като това блокира организма и определено повече вреди, отколкото да помага, казва Емо.
Разбира се, до всеки успял мъж стои и една красива жена.
Майката на Боби и опората на Емо е русокосата Моника
с която са заедно от две години и половина. Двамата вече са сгодени, а съвсем скоро ще започнат и подготовка за сватба. Всъщност любовта между тях пламва почти веднага. Емо се запознава първо с родителите на Моника на едно фирмено събитие, а след това съвсем случайно се засичат по центъра и майката на Моника ги запознава. Мога да кажа, че беше почти любов от пръв поглед, споделя Емо. Не след дълго той осъзнава, че Моника е жената, с която иска да сподели живота си, и решава да й предложи брак. Подготвя всичко тайно, купува пръстен и изненадва Моника в дома на родителите й, като пада на колене пред нея. По това време Моника вече е бременна и, без да се замисля, със сълзи на очите от радост казва „да“.
Инцидентът със Сисо хвърля в дълбок размисъл Емо, който си дава сметка колко е кратък животът, и решава да остави нещо след себе си, а и вече е сигурен, че Моника е жената, с която иска да бъде. Не след дълго идва и хубавата новина, че ще става баща. Това беше лъч светлина в тежките и трудни дни след инцидента. Бяхме в болницата в Плевен при брат ми и Моника ми съобщи, че е бременна, спомня си ММА-състезателят. Емо първо казва на брат си прекрасната вест, а щастливият Сисо се амбицира още повече в усилията си да проходи. 
До шестия месец след раждането на малкия Боби Емо не може да възприеме, че е баща, въпреки че полага огромни грижи в отглеждането му. Сега обаче се чувства щастлив, когато е с детето, а двамата обичат да играят заедно и да се разхождат. Опитвам се да прекарвам всяка свободна минута с него и си почивам, като сме заедно вкъщи, споделя ММА-боецът. Едногодишният малчуган има много силна връзка и със Сисо и двамата всеки ден се виждат.
След едногодишното прекъсване на тренировките
Емо триумфално се завръща на ринга
Първото му събитие е в Пловдив, а битката е с румънец. Емо го побеждава, но доста трудно, а това го мотивира да влезе в перфектна форма и отново започва усилени тренировки. Тогава с другия известен русенски ММА-състезател Зарко, с когото са и съученици, решават да организират „Ruse Fight Night“, тъй като от 3-4 години в Русе не е имало подобен тип събитие. Хората го искаха и постоянно ни питаха. Събитието премина при огромен интерес, дори имаше хора, които не успяха да влязат. Това е спорт, а не боеве, както си мислят повечето хора. Има си съдии, правила, спортсменство, дори след всяко състезание излизаме с противниците да се черпим и забавляваме, без значение кой е победил и кой е паднал, разказва Емо. Тази година двамата отново ще изненадат почитателите на бойните изкуства, като амбицията им е форматът да е в новата зала „Арена Русе“, а цената на билета да е по-ниска и да дойдат още повече хора.
В спорта Емо иска да влезе във федерация UFC, до която са стигали само двама българи. Това е най-голямата световна организация за свободни боеве, където се подписват дългосрочни договори, а противниците са най-добрите в света. Там по-скоро се гледа дали си атрактивен състезател и дали правиш шоу, а не дали се биеш, обяснява ММА-състезателят.
И тъй като е голям инат, постига успехите си с упоритост. Иначе казва, че в личен план няма мечти, тях оставя на спорта, и не си поставя дългосрочни цели, тъй като е постигнал всичко - има здраво и стабилно семейство и прекрасен син. Единственото най-важно за него е здравето и шеговито споделя, че всичко останало го има в мола.