Д-р Иван Лисичков е завършил Медицинския институт в Плевен през 1985 година. Следващите две години е работил в Спешна помощ, след което е постъпил в Неврологично отделение на русенската болница. От 1991 година има специалност „Неврология“, а по-късно защитава дисертация по електромиография и евокирани потенциали. По тази специалност той открива кабинет в Медицинския център към Многопрофилната болница, където работи в последните пет години. 
От 14 април д-р Лисичков е назначен за началник на отделението по обща и съдова неврология.

- Д-р Лисичков, с какви нервни болести се характеризира този сезон на годината?
- По принцип през пролетно-летния сезон са характерни световъртежите, които са от различен произход. Те могат да бъдат периферни, свързани с възпаление на вестибуларния нерв, познат като вестибуларен невромит, лабиринтите. Много често се среща доброкачествен позиционен световъртеж, който дори обхваща млади хора, както и световъртежи с централен произход, които по-често са свързани с нарушено кръвоснабдяване на мозъка. 
Освен тях този сезон се характеризира и с някои автоимунни заболявания, като болестта на Гилен Баре, чийто пик е точно в тези месеци. Обострят се болести, свързани с нервно-мускулното предаване, които също зависят от имунната система на човека и се характеризират с мускулна отпадналост и умора. В последните седмици обаче се забелязва обостряне на пациенти с множествена склероза. В момента в отделението има един такъв случай, а днес /вчера - б.а./ се очаква да се потвърди същата диагноза и за друг пациент.
- Защо точно в този период се активизира множествената склероза?
- Защото в пролетно-летния сезон става имунната пренастройка на човешкия организъм. През зимата вирусите са един вид, през пролетта и лятото са характерни други видове. Ако ме питате дали храната през двата сезона играе някаква роля за обостряне на множествената склероза, ще ви отговоря, че такава връзка не е доказана. Напротив, болестта се повлиява много добре от ненаситените мастни киселини, които се съдържат в олиото и зехтина, а в момента те се използват доста много в салатите. През зимата тези две мазнини не се използват толкова често, но и множествената склероза тогава бележи спад.
В замяна на това по принцип периодът от ноември до февруари включително е характерен с мозъчните инсулти и кръвоизливи в главата. Напоследък обаче тези заболявания в България се проявяват през цялата година и ние се нареждаме на първите места в света по смъртност от исхемични мозъчни инсулти.
- На какво се дължи това?
- На първо място на начина на живот. Всички знаем, че българите обичат да водят заседнал начин на живот. Въпреки че много от тях имат високи стойности на кръвното налягане, те не пият хапчета за понижение, а чакат то се вдигне много, за да изпият съответния медикамент. В доста от случаите обаче тези пациенти закъсняват с реакциите си и това довежда до фатален край. Затлъстяването е другият фактор за инсулти. За съжаление наднорменото тегло тръгва още от детска възраст, но бабите и дядовците вместо да ограничават внучетата си, им се радват, че си хапват добре и дори ги насърчават. Това е грешен подход, тъй като затлъстяването тръгва още от ранна възраст и продължава с годините, а това също може да доведе до инсулти. Употребата на некачествена храна също може да доведе до мозъчен удар, но въпреки това много хора хапват набързо на работа купени сандвичи или бързи закуски и така трупат мазнини. За намаляване на риска от инсулти трябва по-често да се консумират риба, плодове и зеленчуци. Особено полезни са ябълките, които намаляват холестерола, а оттам и риска от развитие на атеросклероза, която води до мозъчни инсулти и сърдечни инфаркти.
Стресът, липсата на положителни емоции, на приятни занимания, недостатъчното спортуване също имат голямо значение при атерогинезата.
- В момента в отделението има ли пациенти с инсулти?
- Сега точно не, но миналата седмица имахме 16 такива пациенти на възраст от 35 до над 80 години.
- Как стои въпросът с диментните състояния на русенци?
- От година на година тези пациенти нарастват и стават все по-голям проблем на цивилизования свят. Все по-често се среща болестта на Алцхаймер след 65-годишна възраст. Тя се характеризира с натрупване на лоши белтъци и се образуват плаки, които водят до ускоряване на клетъчната смърт. По принцип мозъчните клетки започват да загиват по-рано и се получава изпреварваща клетъчна смърт. Причините за това все още не са доказани напълно, но преживяемостта на такива пациенти е пет години, като първо те започват да си губят паметта, не познават близките си и не знаят закъде са тръгнали. Много хора бъркат тази болест с атеросклерозата, но това не е така, защото това заболяване настъпва след прекарани инсулти. Болестта на Алцхаймер си е първичен проблем. Уточняването й става в лабораторията за деменции на д-р Нели Петрова в Медицинския център на болницата и след изследване се разбира дали става въпрос за Алцхаймер или за атеросклероза.
Следващата болест, която води до деменция, е болестта на Пик. Тя има наследствена форма и е характерна с поведенчески нарушения като хиперсексуалност, непрекъснато поемане на храна, агресивност или другата крайност - пълна апатия, липса на грижи за външния вид, глупава шеговитост. Паметта при тази болест обаче е съхранена. В определени случаи този вид деменция може да доведе до паркинсонизъм, с което аз се занимавам много активно от години.
Съдовите деменции също са много разпространени и обхващат 20% от пациентите.
- От две седмици вие сте началник на отделението по обща и съдова неврология, което обединява първо и второ нервно отделения. Какви са плановете ви за развитието на този сектор?
- На първо място трябва да се увеличи съставът на персонала. В момента там работим трима лекари със специалност и трима специализанти. Медицинските сестри са 16. Имам някои идеи за промяна на работата в положителен аспект, но не искам да ги афиширам предварително. По-добре е пациентите да ги усетят сами, когато станат факт.