Професионалната гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак“ в последните години рязко скъса с традицията и е на път да затрие специалности, които години наред са й носили престиж. За това сигнализириха с тревога в редакцията бивши учители и възпитаници на училището.
Преди 5 години е завършил последният випуск със специализирана паралелка „Дърворезба“. Оттогава насам тази специалност е забравена и заменена с други две, които звучат модерно, но пък са с неясна професионална реализация за учениците - едната е интериорен дизайн, другата - пространствен дизайн. Когато питаме бившите преподаватели каква е разликата между двете модни специалности, отговарят ни, че не знаят.
В Дървото дърворезбата очевидно вече не се смята за престижен занаят, макар че преди години тя е дала не само хляб, но и заслужени награди на мнозина от възпитаниците му, констатират с горчивина специалисти. Те припомнят, че ученици именно на някогашното Столарско школо са сътворили образци, които и днес предизвикват възхита - например, дърворезбата на входната врата на храма „Света Троица“, владишкият трон и иконостасът в църквата „Света Богородица“.
Вместо да се развива обаче тази специалност,
в последните години занаятът върви систематично към унищожаване
твърдят  доскорошни преподаватели по дисциплината. В гимназията в момента имало само един майстор резбар и при него се обучавали само няколко ученика по свое желание. На практика училището почти не купувало материали, затова учениците нямали възможност да придобият качествени практически умения. Едва ли е случайно, че в гимназията няма зам.-директор по производствената част, казват запознати, като добавят, че за сметка на това обаче директорът имал заместник по административната част.
Въобще цялата организация била такава, че да се пречи за провеждането на практиките, казват хората, които се обърнаха към „Утро“. Като поясняват, че директорът лично държал под ключ материалите, те смятат, че неговата цел била да подмени старите специалности и да направи от училището нещо като „колеж по изкуствата“. Успоредно с това обяснението на разтревожените вече бивши преподаватели за случващото се в училището е, че подценяването на занаятчиийските специалности е свързано най-вече с финансирането. За промишлен дизайн Министерството на образованието и науката отпускало по 2200 лева за издръжката на един ученик, а за мебелно производство, например, 1500-1600 лева.
През миналата година в Дървото направили прием на една паралелка интериорен дизайн след 7 клас, пространствен дизайн след 8 клас, една паралелка мебелно производство и тапицерия и още една по мебелно производство за задочно обучение. След разгорещените прения при обсъждането на план-приема за 2013/2014 година вместо интериорен дизайн в ПГ по дървообработване и архитектура ще бъдат приемани завършили 7 клас в паралелка „Аранжиране“.
Потърсихме директора на професионалната гимназия Димитър Цанев.
За съжаление, наистина вече повече от десет години в училището не съществува паралелка по дърворезба, обясни Цанев.
Тази година завършват последните ученици, които изучават 36 учебни часа резбоване
по дърво, това става в паралелката „Реставрация на стилни мебели“, добави директорът. Неговото обяснение на случващото се не се различава кардинално от това, което битува широко сред хората, които заемат по-малко или повече отговорни позиции в образователната система в днешно време: децата са малко, приемът намалява, интересът на завършващите 7 и 8 клас е насочен към определени специалности, сред които не фигурират ценни занаяти или ред професии, които са традиционни и необходими.
„На мен ли ми обяснявате колко е важно и ценно резбарството?! Аз ли не искам да съхраним дърворезбата?! Та аз самият съм родом от Трявна!“, възкликва Димитър Цанев. И припомня, че именно с резбовани от русенски ученици иконостаси и икони русенската професионална гимназия четири години наред печели призовото място в националния конкурс „Бог е любов“. Тази година пак участваме с иконостас, а първата наградена работа сме подарили на русенския владика Неофит, разказва Цанев. Митрополитът пък подарил комплект длета за резба на гимназията, с тях работят учениците в кръжока по резбарство, който се води от учителя по резбарство Йордан Кирилов, добавя директорът.
Как обаче да убедя родителите, че този занаят е и интересен, и перспективен, пита шефът на гимназията. Те искат децата им да учат икономика, езици, компютри, никой не иска детето му да стане занаятчия, а не си дават сметка, че един резбар никога няма да остане гладен, коси се Цанев. Според него основният проблем е по-дълбок - обществото няма нагласа да приема и да цени занаятчиите. Явно обаче не само обществото като цяло не ги приема - видно е, че и хората, които конкретно се занимават с образование, не си дават сметка как
един изконен занаят, прославил българските майстори в света, тихо и унило загива
След като наистина просветните чиновници са си казали тежката дума и за издръжката на един ученик по специалността „Дизайн“ отпускат около 2000 лева годишно, а издръжката на ученик, който изучава дърворезба, възлиза на 1300-1400 лева! И при положение, че петте паралелки, които приемахме допреди няколко години, вече са съкратени до три, няма как да не се съобразя с реалните обстоятелства - много гимназии се борят за малко ученици, които пък искат точно определени, „модерни“ специалности, казва Цанев. Точно тази битка, според него, „връзва ръцете“. Ако обявя прием по резбарство, а не се явят достатъчно кандидати, тогава ще остана с една паралелка по-малко и бюджетът на училището отива на кино, признава той.
Въпреки това Цанев се зарича, че ръководството на гимназията няма да се откаже от идеята да възстанови обучението по красивия занаят. Имаме подкрепата и на фирма „Грифон“, Пламен Минчев също е възпитаник на нашето училище, знам, че мога да разчитам и на Задругата на майсторите на художествените занаяти, с Ангел Митрофанов също сме говорили по тази тема, казва Димитър Цанев. И уверява, че ще направи и невъзможното за приема 2014/2015 година да предвиди специалност, в която да се учи и дърворезба. Дали ще бъде раставрация на стилни мебели, дали друго - ще видим, но трябва да съхраним занаята, казва роденият в Трявна директор. Не е много сигурно дали си вярва, тъй като веднага допълва, че от тази година и в професионалната гимназия по дървообработване във Велинград отпада резбарството... В момента дърворезба се изучава в три /!/ училища в страната: в професионалната гимназия във Варна и в двете национални гимназии по приложни изкуства - „Тревненска школа“ в Трявна и „Свети Лука“ в София...
Виж,
ако станем национална гимназия по занаятите, тогава вече ще бъде друго
размечтава се Димитър Цанев. И издава, че мисли по този въпрос от известно време. Националните гимназии могат да не се водят от бройките при приема, там статутът е друг, но и изпитите ще бъдат по-сериозни, а и преподавателите трябва да бъдат на по-високо ниво, допълва той. Но пък на нашето училище му прилича да стане едно такова учебно заведение, в което да се обучават майстори от различните занаяти - така ще се отговори и на нуждите на туризма в град като Русе, казва Цанев. Тогава и музеят на училището, който започваме да правим, ще се превърне в един посланик на нашето желание да съхраним и да развием занаятите, въодушевява се директорът. И бърза да покаже помещението на стария физкултурен салон на училището, задръстено с какви ли не вехтории, където вече е започнало разчистването. Сред вехториите обаче достолепно се извисява резбован дървен шкаф със старинни зелени стъкла по вратичките, едната секция е старинен часовник, който е отмервал времето в някогашното Столарско училище. Ето, ще реставрираме часовника, ще подредим и други красиви неща, които са правили учениците, ще покажем инструменти, с които се е работело някога, казва Цанев. Тия дни ще обявим и една акция - който пази нещо, свързано с историята на гимназията, да го донесе за музея, добавя той.
Малко история
Русенското училище е първото и единствено по рода си училище по столарство, създадено от чешкия майстор Йосиф Вондрак през 1883 г. като „Държавна учебна занаятчийница“. Скоро училището придобива известност дори извън пределите на страната на международни изложби. През 1906 г. Вондрак полага основния камък на сегашната сграда.
Възпитаници на русенското Столарско училище са изработили прочутия кабинет в бяло за двореца в Евксиноград, мебелите, направени от чуждестранни фурнири в края на 30-те години, спалните от пирамидален махагон, столовата от палисандрово дърво - шедьовър, създаден през 1920 г., кабинетите, направени от съчетание на ясен, коренища и орех.
Дърворезби - дело на учениците от училището, украсяват входа на катедралния храм в Русе „Света Троица“ /1930/, пак те са измайсторили владишкия трон /1932/, иконостаса в църквата „Св.Богородица“ в град Русе.