В очакване на първото си дете един влюбен мъж създава за любимата си простичко ястие, което завладява света с вкуса си. Но и до днес не е познало полагащата му се слава в родината си Италия.
В малкия си семеен ресторант в Рим на Via della SKROFA Алфредо ди Лелио е притеснен от тежката бременност, придружена с постоянно гадене, на съпругата му Инес. Тя отказва да се храни, а той се опитва да й предлага питателна храна, за да укрепи здравето й. Така един ден замесва, разточва и приготвя бели фетучини от твърд пшеничен грис, които гарнира само с масло и пресен пармезан. Преди да ги поднесе на Инес, Алфредо отправя молитва към света Ана - покровителката на бременните жени. Ако не ми хареса, няма да го ям, казва Инес, но изяжда всичко с такова удоволствие, че Алфредо съвсем логично включва пастата в менюто на ресторанта. Това се случва през 1914 г.
6 години по-късно в Рим карат медения си месец две звезди на нямото кино - Мери Пикфорд и Дъглас Феърбанкс. Те влизат в ресторанта на Алфредо и искат да опитат италианска паста. Поднасят им белите фетучини със соса на Алфредо и те са толкова впечатлени, че искат рецептата, за да си я отнесат в САЩ. В знак на благодарност, когато се връщат в Холивуд, изпращат на Алфредо комплект златни лъжица и вилица с гравирано посвещение „За Алфредо, краля на пастата“. Репортерите пишат за подаръка на звездната двойка, хвалят фетучини Алфредо пред холивудския елит и тълпи известни актьори превръщат ресторанта в Рим в популярна туристическа дестинация. Папараци снимат Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, София Лорен, Ава Гарднър, Алфред Хичкок, Франк Синатра, Кристина Онасис и други знаменитости пред чиния фетучини и ресторантът добива световна слава, а стените му буквално се тапицират с уникални снимки.
През 1943 г. по време на Втората световна война Алфредо продава ресторанта Alfredo alla SCROFA „с всички негови вещи“ на двамата си сервитьори Джузепе и Убалдо. Седем години по-късно обаче, вероятно вече съжаляващ за решението си, Алфредо отворя друг ресторант близо SCROFA, на Piazza Augusto Imperatore 30, и го нарича Il Vero Alfredo /Истинският Алфредо/. Впрочем златната вилица и лъжица стават повод за първия спор между двата ресторанта. Алфредо претендира за собственост върху тях, защото са дарени лично на него, а не на ресторанта.
В края на 50-те години Алфредо се пенсионира и предава ресторанта в ръцете на сина си Алфредо II. С натрупан опит през годините заедно с баща си Алфредо, когото американският кулинарен журналист Самуел Чембърлейн определя като шоумен пар екселанс, Алфредо II е харизматична личност и посреща клиентите си винаги с прекрасна усмивка под мустак тип „Умберто“, който се превръща в символ на „Алфредо“. Днес ресторантът е собственост на наследниците Инес и Алфредо III, внуци на изобретателя на рецептата. През 1977 г. ресторанти „Алфредо“ се появяват и в САЩ  - близо до Рокфелер център в Ню Йорк, и в Дисниленд.
Фетучини Алфредо придобиват огромна слава в Щатите - такава, каквато никога не са имали в Италия. За италианците това е просто... паста с масло и сирене. Но не и в Il Vero Alfredo в Рим, където ги сервират със златна вилица и лъжица. Е, не са оригиналните от Мери Пикфорд и Дъглас Феърбанкс, защото те са били откраднати през 1978 г., но чувството за особено внимание към клиента си е все същото.
 

Фетучини Алфредо

Необходими продукти:
1 1/3 ч.ч. настърган пармезан
8 с.л. безсолно масло
300 г талиатели или фетучини
1 1/2 ч.ч. вода от приготвянето на пастата
сол

Начин на приготвяне:
В голям съд се слагат 12 ч.ч. вода да заври заедно с 1 1/2 с.л. сол. Пастата се слага във врящата вода и се разбърква от време на време, за да не залепне.
Пармезанът се настъргва, а маслото се нарязва на парченца и се затопля в микровълнова фурна, за да омекне. Половината от него се слага в затоплена чиния или купа. Когато пастата омекне, но все още е ал денте, се отцежда от водата и се прехвърля в чинията или купата върху маслото. В купата се добавят 1/2 от пармезана и 1/2 ч.ч. вода, в която е вряла пастата и се разбърква енергично с вилица и лъжица. Когато сиренето се разтопи напълно, се добавят останалото масло, пармезан и още 1/2 ч. вода. Пастата се разбърква и се повдига нависоко най-малко 5 минути, докато сосът придобие кремообразна форма. Ако изглежда суха, се добавя още вода. Тайната е да се бърка и повдига нагоре, колкото повече, толкова по-вкусен става сосът!