В средата на август миналата година се сбъдва мечтата на Момчил Молнар да отиде в Бостън. Не като турист, а като студент в митичния Масачузетски технологичен институт. Според правилата на института всички международни студенти преминават двуседмична адаптация към новите за тях култура, начин на живот и обстановка и тогава се присъединяват останалите първокурсници. Докато се адаптира, Момчил установява, че в института разполагат с общежития и „братства“ - такива, каквито са показани във филми като „Американски пай“. Това е гръцка система за живеене и в нея се включват предимно момчета в една къща. Но това не са групи за напиване всяка вечер, а за учене.
Доста по-културно е, отколкото можете да си представите. Всеки се стреми да направи една задача колкото може по-добре, а не просто да хване тройката, бърза да разкаже Момо.
Първата година от следването задължително се живее в общежитие, а след това всеки има право да отиде в братство. Той вече си е харесал едно, но сега живее заедно с други петима свои колеги в един апартамент на общежитието. Всеки си има стая, но делят обща баня, тоалетна, хол и кухня. Всичко е толкова спокойно, че на студентите не им се налага да мислят за нищо, освен за подготовката си.
Системата на висшето образование в САЩ е различна от европейската и когато кандидатът попълва документите си, има възможност да посочи само възможни интереси, но не и специалности. Около 1500 човека на година влизат в тази издигната на пиедестал институция в техническото образование. Казано по друг начин -
само 7% от всички международни и само 11% от американските кандидати успяват
да се класират. Подборът е жесток и това не е просто клише, а реалност, която се повтаря всяка година.
Толкова умни хора са събрани там, че аз понякога се чувствам глупав сред тези мозъци, шегува се Момо, но допълва, че от България например са само медалисти от международни олимпиади.
Българите бакалаври са само той, Румен и Кати от Шумен, Тони от Хасково, Йоана от едно пазарджишко село, Игнат, Галин и Виктор от София. Румен например е в Топ 3 на всички времена на олимпиадата по информатика с безброй златни медали, пояснява русенецът и обяснява, че около 50% от хората в института се занимават усилено с информатика, защото този пазар е много голям и наемането им на работа веднага след завършването е гарантирано. Повечето от българите се събрали в общ апартамент и точно с тях той празнувал Никулден с риба - американска, която много приличала на шаран. /Рецептата вижте на стр.11/
Разходите за обучението на Момчил не са натоварващи за семейството, тъй като той има голяма стипендия, а и работи.
Не мие чинии и не разнася пици
а е в университетската лаборатория като сериозно занимание и на рецепцията в общежитието за джобни пари.
Вземам обикновено нощните часове в общежитието и си пиша домашните тогава, казва Момо.
Сам разбрал, че гъстото сито на приема в института съвсем не е единственото, а само първото усилие. Здраво се учи и всяка седмица има контролни. Докато се усетиш и станало петък - ден за проверки. Някои неща се изпращат на преподавателите по интернет, а други, като математиката, на хартия, защото на компютър е значително по-трудно да пишеш формули и задачи.
На преподавателите - все именити в своите области професори - и през ум не им минава да делят студентите на американски и чуждестранни.
Там да видиш второ поколение американец, е като да срещнеш ескимос в България, разказва Момчил в своя шеговит стил.
Прибирах се по Коледа с едно момче, което е американец, но си извади швейцарския паспорт и обяви, че отива на гости на леля си в Гърция. В Америка всички учат и работят, за да живеят в една по-добра страна и няма никакво значение откъде са дошли родителите ти, разказва личен опит студентът.
Там, в MIT, а и навсякъде в САЩ, за да завърши човек каквато и да е специалност, трябва да премине през няколко направления, включително и хуманитарни. Вярно, че в технически насочения институт те са по-леки, но ги има и оттърване няма. В задължителната програма са две математики, две физики, осем хуманитарни предмета, плуване и още четири вида спорт. Момчил е
приключил с математиките още в първия семестър
Физика и механика и електромагнетизъм също не са му проблем. Един от осемте хуманитарни предмета задължително трябва да е в сферата на изкуството, а друг в социалните науки. Момо е избрал теория на игрите, тъй като е най-математическия вариант, а и му е интересно. Към хуманитарната част е задължително да се избере нещо, от което ще премине пълен курс. За Момчил това е испанският език. Абсолютно задължителни за всички пък са химията и биологията. Още в първия семестър Момо се постарал да приключи с тях, като открил математика в химията и тя изведнъж се оказала разбираема и лека.
От спортовете нашето момче вече е отхвърлило тенис и каране на кънки, а втория семестър му предстои хокей. Спортовете трябва да приключат в първите две години.
Различното на американската система е, че студентите не влизат в един тясно профилиран поток, а младежите сами си избират с какво да продължат, като не си затварят възможностите за избор през целия период на следването.
Стремежът на Момчил е
не просто да завърши, а да има отлична диплома
тъй като в САЩ работодателите гледат не само откъде е дипломата, а и как се е справял бъдещият им служител в университета. Там нема лабаво - изискванията към студентите са високи, но пък успелите с лекота подписват договори за високи, по българските стандарти даже главозамайващи заплати. Всеки знае, че тези четири години няма да са приятни, но си струват при всички положения. Там всеки, завършил даден университет и намерил добра работа, се чувства длъжен да дарява определени средства на висшето си училище. Повечето от лабораториите са изпъстрени точно с табелки с имената на дарителите.
В лабораторията, в която работи Момчил, екипът разработва сателит - проектира го и го сглобява, като дори първокурсниците участват наравно с големите спецове в работата.
Става дума за прост експеримент, който искаме да проведем в Космоса, разказва русенецът. Идеята на сателита е да снима Земята, като преодолее пречещата за ясни кадри атмосфера чрез огледало с променлива форма. Точно то ще коригира така изображението, все едно няма атмосфера. Досега това не е правено никъде по света и на влюбения в астрономията и Космоса Момчил му е безкрайно интересно да прави нещо истинско с ръцете си.
Идея нямам как толкова скъпи части ни ги поверяват на нас, студентите. В България никога не биха ти дали да работиш с такава техника. Само един пример - масата с оптиката е така направена, че когато се опреш без да искаш на нея, тя поема вибрациите и фино настроените прибори не се влияят. Не бях виждал такова чудо, а съм ходил в много лаборатории по света, обяснява Момчил.
За жалост в областта на сателитите монополът се държи от Пентагона, а там не са много големи привърженици чужденци да участват в работата на военните. А за НАСА, накъдето водят мечтите на Момчил, най-малкото изискване е да имаш американско гражданство. Едва тогава започва преценката какво знаеш и можеш. И искат много да знаеш и можеш.
Но студентът от Русе и колегите му /все още!/ не кандидатстват за работа в Космическата агенция, а очакват от нея да одобри проекта им и
техният сателит да бъде качен на Международната космическа станция
откъдето да го изстрелят около Земята. Затова в този проект, чийто краен резултат се вмества в едно кашонче с размери 30х30х10 см, са вложени не само много знания и труд, а и много надежди.
Като стана дума за мечти, първият етап от мечтата на Момчил е сбъднат още с кацането в Бостън. Оттам блестящият млад ум тръгва към плановете си за кариера във физиката - професорска титла или добре платена работа в бизнеса. Истината е, че много добрите физици стават консултанти във фирми от всички браншове. Ценят ги заради това, че са нещо средно между инженери и математици, имат много практични знания и аналитичен ум.
Докато си говорим с първокурсника от Масачузетс някак естествено се промъква въпросът дали мисли за завръщане.
А! Какво да правя тук? Няма какво да задоволи интересите ми.
Само ако стане революция в БАН, бих могъл да помисля
Няма начин, след като съм видял как там ценят труда ти и можеш само да мислиш за наука, а не за ядене, сметки и квартири. Стотина долара на седмица са напълно достатъчни за храна, забавления в спортни клубове, разходки. Щастлив съм, намерих мястото си. Малко ми е кофти, че няма да се върна, но такава е реалността, отговаря почти в скороговорка Момо.
Все пак следи новините от България и знае какво се случва с интересната ни държава. За носталгия не му остава време от учене, но пък се забавлява с факта, че българите и балканците като цяло са добре познати на летищните власти.
В САЩ е забранено да се внася храна от други страни заради страх от зарази. Бях удивен, когато на митническия контрол ми подадоха да попълня карта за багажа, а служителят, след като видя откъде идвам, ясно ме попита „Do you have lukanka in your luggage?“*. След това ми обясниха, че наши хора внасяли луканки, скрити къде ли не - по ръкави, по гащи за радост на митническите кучета, които весело скачали по миризмата, забавлява се с балканските нрави нашето момче.
За всичко, което е преживял през първия си семестър, Момчил е благодарен на учителите си от МГ „Баба Тонка“. Често споменавал учителите си по биология. За физиката и математиката да не говорим. Категоричен е, че точно тук е научил да разпределя времето си, да учи и да гледа напред. Точно какъвто е девизът на гимназията му - „Идеите намират бъдеще“.
* „Имате ли луканка в багажа си?“