Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Четири брутални изнасилвания на обществени места и един недовършен опит, съпроводен с много жестокост и кръв, всяват страх в Русе в средата на 80-те години на миналия век. По това време в страната има режим на тока и четвъртият /тогава/ по големина град не прави изключение - два часа светло, два часа тъмно и престъпленията стават точно във времето, когато няма електричество. Това допълнително нагнетява напрежението и принуждава органите на реда да вложат всичките си умения за спиране на зловещата серия.
Всичко започва една есенна вечер, когато в милицията се получава сигнал за бита и изнасилена студентка в района до жп линията зад Русенския университет. 

През сълзи и с наведена глава сломеното момиче описва ужаса и унижението 

на което било подложено - непознат го пресреща в тъмното малко след 19 часа, сваля го на земята, удря го без милост няколко пъти с юмрук в лицето, след което разкъсва дрехите му и грубо го обладава.
Следващият сигнал идва ден по-късно - млада жена се оплаква, че е изнасилена в началото на Парка на младежта пак след 19 часа, когато токът е изключен.
Черната поредица продължава на следващия ден с нападение над 14-годишно дете в дома му от непознат мъж. Дали случайно или след наблюдение над апартамента извергът звъни и улучва момичето само вкъщи. След отварянето на вратата без да отрони нито дума го завлича в хола и започва да ракъсва дрехите му, но ученичката се отскубва от силните му ръце и побягва към входната врата. Насилникът я застига в коридора, хваща я за косата и започва да блъска главата й в стената докато шурва кръв и момичето припада. Едва след като безпомощното телце се свлякло безжизнено на пода, извергът си тръгва.
Криминалистите са под пара, провеждат се оперативки  и се правят планове 

как да се противодейства на вилнеещото по улиците чудовище 

Едната от потърпевшите успява да даде пълно описание на изнасилвача и начина му на действие. Благодарение на различните детайли му е направен не само визуален но и психологически портрет, който е  разпространен не само сред криминалистите, а и сред всички квартални отговорници.
Никой от тях обаче не  разпознава мъжа от портрета, а изнасилванията продължават. Получават се обаждания за още две изнасилвания на улица „Васил Коларов“ /сега „Доростол“/ и в квартал „Здравец“. Набезите отново са извършени между 19 и 21 часа, когато е режимът на тока. 
Това принуждава милицията да премине към нестандартен метод за разкриване на бандита. Двама млади оперативни работници се обличат като жени. За целта вземат дрехи и дамски перуки от реквизита на операта и преобразяването им е пълно. За него, разбира се, помагат професионалистите по сценични превъплъщения. След намесата на гардеробиерката и гримьорката 

младите мъже са преобразени в привлекателни и много предизвикателни търсачки на силни усещания

с къси поли, високи ботуши и тежък грим.
Така дегизирани двете примамки тръгват из районите, където вилнее насилникът - по „Доростол“ и „Плиска“ и из „Здравец“. Обиколката започва малко преди 19 часа, а на стотина метра зад всяка „девойка“ дискретно се движат по двама цивилни криминалисти със заредени пистолети и внимателно оглеждат целия периметър.
Още в първите минути на „разходката“ в района на старческия дом на „Доростол“ към впечатляващата хубавица се присламчва младеж с колело. Преоблеченият милиционер вижда, че някой го следи и решава да провери случайно ли е това, като сменя посоката. Колоездачът го следва бавно и вече е ясно, че не е тръгнал заникъде, а следи изпречилата се пред очите му изкусителка.
По-малко от минута след дърпането на шалтера ситуацията се променя драматично.
Младежът с колелото се нахвърля на обекта на желанията си и ръцете му започват да шарят по съблазнителните форми, но школуваният в бойни изкуства милиционер го сваля с мощен саблен удар на земята. Насилникът разбира, че този път фатално е сбъркал адреса и само за секунди успява да скочи на колелото и да настъпи бясно педалите към училище „Братя Миладинови“. Зад гърба му проехтяват няколко изстрела, но това не го стряска. Тази реакция пък кара милиционерите да мислят, че насреща си имат престъпник с биография и това ги прави двойно по-предпазливи, но и ги мотивира тройно да заловят беглеца.
Той пък 

успява да потъне в парка и вече изморен и успокоен, че се е измъкнал от капана, забавя темпото

И точно когато си отдъхва, че му се е разминало, в тъмното изневиделица го пресреща решителен мъж, който с една хватка го сваля на земята и го приклещва така, че да не може да мръдне. След секунди идват и други служители на МВР и нападателят е окован с белезници и изправен на крака.
Тогава става ясно, че при падането от колелото си е наранил главата и от нея тече кръв. Милиционерите веднага го откарват на преглед в болницата, където става ясно, че раната е повърностна и напълно безопасна. Там обаче се разбира и нещо друго - че един от изстреляните по него куршуми е пробил панталона му, но дори не го е одраскал и това обяснява успешното ме бягство от мястото на нападението.
Но криминалистиката е като покера - човек никога не  бива да се доверява на очевидните неща и никога не знае какво крие противникът отсреща. С колоездача започват интензивни разговори и се оказва, че не той е човекът, когото милицията търси.
Момчето откровено си признава, че 

много иска да бъде с момиче, но все го отхвърлят

защото не знае нито как да завърже разговор с дамата на мечтите си, нито как да я предразположи към близост.
Като видях такава хубава мацка, стомахът ми се сви, по тялото ми мина ток и реших да си пробвам късмета в тъмното, признава чистосърдечно злополучният мераклия.
След като окончателно се изяснява, че младежът не е изнасилвач, му четат една бърза лекция за отношенията в обществото, заплашват го, че ако пак посегне по такъв начин на момиче няма да се измъкне толкова лесно и го освобождават.
Акцията с дегизираните примамки продължава на следващата вечер, когато и другата група има премеждие.
Преоблеченият като „красавица“ оперативен работник сяда на пейка до блок „Клокотница“ и почти веднага до него се лепва младеж, който настойчиво започва да отправя неприлични предложения. „Мацката“ 

близо половин час геройски отбива нежните атаки

после малко втвърдява тона, но свалячът си знае неговото. А когато и отсрата реплика „Не се занимавай с мен, болна съм от сифилис“ не дава резултат, се намесват двамата охраняващи криминалисти, които до този момент наблюдават от разстояние ситуацията. Цивилните служители изникват внезапно пред пейката, където двойката продължава да се препира в стил „Хайде!“-“Остави ме на мира!“, легитимират се, с метален тон искат личните документи на двамата и започват да разпитват момчето с какво се занимава и защо досажда на момичето.
Сцената е толкова убедителна, че настойчивият допреди две минути кандидат любовник се изпуска позорно в гащите, а милиционерите строго го пращат да се прибере вкъщи и едва сдържат смеха си, като виждат как побегва като уплашен до смърт заек.
На третата вечер около една от бутафорните жени отново се усуква младеж и охраняващите милиционери решават този път да не чакат дълго, преди да се намесят. Но когато се появяват и вадят личните си карти, се случва нещо, което по-късно влиза в полицейския фолклор. Момчето така си сепва, че за секунди се изкачва по улука до третия етаж на блок в „Здравец“ и отказва да слезе повече от 15 минути. Накрая все пак се предава и става ясно, че и това не е търсеният изнасилвач.
Пробивът идва на четвъртия ден от неочаквана посока - пребитото 14-годишно момиче се движи с майка си из центъра, когато 

вижда нахлулия в дома му звяр и се стъписва  

Майката усеща, че има нещо и без да отрони дума, тръгва да проследи престъпника. Вижда го как влиза в едно заведение и трескаво започва да мисли как да съобщи в милицията, че е попаднала на изнасилвача. В това време вижда един униформен, спира го, разказва му набързо за находката си и настоява да повика подкрепление, за да задържат бандита.
За броени минути се появяват криминалисти от Второ РПУ, които задържат смаяния пристъпник докато отпива от кафето си.
В управлението всичко се изяснява - това е 40-годишен рецидивист, добре познат на милицията и пуснат от затвора, където лежал в затвора за изнасилване. Следва бърз съдебен процес и нова присъда - този път наказанието му е 20 години зад решетките.
А наказанието на жертвите му е доживотен ужас...