През първия учебен срок на 1967 година днешният началник на Военния клуб Огнян Жеков и сегашният заместник-кмет Иван Григоров не просто са били съученици от един клас - девети „А“ в Първа гимназия в Русе, а дори са седели на един чин. Сега ако трябва да направим това пак, едва ли ще се поберем и двамата на чина, констатира с малко печално-самокритична въздишка Жеков, но веднага подминава днешните подробности, връщайки се към спомените от гимназията.
„А“ клас бяха математическата паралелка, но аз от втория срок се прехвърлих в „Ж“, който беше не само един изключително задружен клас, но беше много колоритен, спомня си русенецът. И допълва, че преди това, в основно училище „Иван Вазов“, той пък учил заедно с общинската съветничка и известна русенска архитектка Силвия Алексиева. А в Първа гимназия от януари 1968 година той попада в задружната компания на момичета и момчета, имената на повечето от които днес са широко популярни. Освен Антоанета Банчева /която е и братовчедка на Огнян/ и Теодора Константинова, в „Ж“ клас учеха също Чарли Чендов, световно известният треньор на именити лекоатлети, д-р Евгени Стойков, който още тогава смайваше с чувство за хумор и страхотната си аристократична елегантност, бъдещият моряк от БРП Пламен Кутов и много други все интересни хора, разказва Жеков.
Момчетата бяха големи зевзеци, а момичетата  страхотни красавици
наистина, неслучайно така наричаха и класа - Класа на красавиците, добавя той. И не без гордост пояснява, че сред хубавиците е имало няколко Румяни /в това число и Румяна Куцарова от „Етническа хармония“/, една от които е неговата съпруга! Пет години по-късно Огнян и Румяна стават семейство. Оженихме се в четвъртък, тогава имаше едно такова разместване на дните и четвъртък се водеше неделя - почиваше се точно по средата на седмицата, това беше във времената на режима на тока, спомня си Жеков.
Бяхме много задружни, а когато излезе на екран култовият филм „Сбогом, приятели“, все едно че видяхме нашия клас, казва Жеков. Той с вълнение се връща към атмосферата в училище. Всяка сутрин в седем часа класовете се подреждахме в двора, учителят по физкултура Ефремов даваше сигнал със свирката и играехме Дунавско хоро и Елениното, припомня си актьорът. И до днес, щом чуе ритмите на тези две прекрасни български хора, в съзнанието му първо изплуват спомените за гимназията. Имахме и невероятни учители. И макар че между нас и преподавателите имаше строга дистанция, това не пречеше да съществува атмосфера, която не се забравя, продължава разказа си Жеков. И разкрива, че той самият
изкарал шестица по български с... песента „Бяла тишина“
Преподавателката по литература Елка Владова го подкачила: „Оги, можеш ли да изпееш една песен?“. Не размишлявал дълго и запял - за удоволствие на съучениците си, а самият той смята, че точно тогава за първи път предусетил у себе си актьорската дарба, която години по-късно ще го отведе във ВИТИЗ и на театралните сцени.
„Заедно с Евгени, доктора, свирехме в училищния оркестър - той първа цигулка, аз втора, диригент беше учителят по музика Петров, викахме му Пепито. Свирили сме „Мечтание“ на Шуман, бяхме си съвсем истински оркестър. Другите момчета много ни завиждаха. Дотам, че по едно време още двама от нашия клас станаха музиканти: Чарли Чендов носеше тъпана, а Краси Щерев биеше с палките, увити в горния край с меко плъстено кече“, разказва началникът на Военния клуб.
„Много щури бяхме - Патрика по физика го побърквахме. Но и той нас ни побъркваше, не остана човек да не научи физиката, едно на ръка, че от време на време палеше вратовете на момчета с по някой шамар. Серафимов по математика беше страхотен - днес едва ли някой помни защо, но тогава всички в училище му викаха Млякото, а класният ни Димитър Димитров, историк, беше от Дряново. Така увлекателно разказваше уроците, че направо стихвахме в час при него“, продължава Жеков.
Това бяха наистина много щастливи години, казва той. На легендарното таванче във фамилната къща на д-р Константинов пламвали първи любови, разгаряли се спорове, чертаели се планове.
„Шамбъра“ - така му викахме на таванчето
казва Огнян. В дворчето най-“отворените“ палели по цигара, но това били малцина. Както Теодора Константинова, така и Огнян Жеков не пушел - нито тогава, нито сега. А първия си коняк го изпих на абсолвентския си бал, след като завърших ВИММЕСС и взех първата си диплома за висше образование, уточнява русенецът.
Затова пък прекрасно си спомня какво веселие е царяло на абитуриентския бал на Първа гимназия. „Бяхме в ресторант „Приста“, в сградата на Доходното здание. Там традиционно празнуваха абитуриентите на „Христо Ботев“. Нямаше алкохол, но пък танцувахме толкова много и толкова бурно, че помня, грамадният полилей, окачен на високия таван, се клатеше като при силно земетресение. Бай Димчо свиреше с цигулката, а ние танцувахме като... като абитуриенти от 1970-а! Беше чудесно и незабравимо“, усмихва се носталгично Жеков.