Има един крем, който е част от толкова невероятна история, че три века по-късно режисьорът Ролан Жофе я съживява на големия екран с Жерар Депардийо в главната роля. Партнират му Ума Търман и Тим Рот, а лентата получава номинация за „Оскар“. Филмът се казва „Вател“ и разказва за последните дни от живота на френския готвач Франсоа Вател и увлечението му по маркиза дьо Севине, която за негово нещастие е любовница на Краля Слънце. Действието се развива в замъка Шантили, където е заточен един от най-големите военачалници на Франция от ХVII век Луи дьо Бурбон принц дьо Конде, известен още и като Великия Конде, а развръзката е трагична, но не заради любов, а заради... няколко риби.
Принц Конде е в немилост, но войната с Холандия чука на вратата на Франция и Краля Слънце решава да посети великия военачалник. Както се полага на крал, той повежда със себе си целия двор от 3000 души. Съдбата на Конде се оказва в ръцете на Вател, който трябва да впечатли височеството и свитата му, като три дни и три нощи организира пищни трапези, съпроводени от музикални и театрални представления. Последният ден от посещението на краля, 24 април 1671 г., е фатален за дворцовия управител и шеф на кухнята, който от дни не е спал. Последният бляскав и разточителен банкет е с морска тематика и Вател от ранни зори очаква рибарите, които трябва да му донесат улова си. Морето е на 200 км от замъка, през нощта е вилняла буря и сутринта пристигат само няколко рибари с почти празни каруци. В очите на Вател провалът е неизбежен, а той е човек на честта. „Господине, аз няма да оцелея от този срам. Имам чест и репутация за губене“, заявява той на първия си помощник Гурвил, затваря се в стаята си, подпира сабята си на вратата и три пъти се пронизва с нея. Третият път е фатален. Вател умира на 40 години.
Това е същият Вател, на когото се приписва авторството на крема Шантили. Дори филмът показва как точно му е хрумнала идеята да разбие сметана със захар. Защото кремът Шантили е точно това - бита подсладена сметана, ароматизирана с ванилия. И ако досега трагичната история на Вател беше ясна най-вече от писмата на възлюбената му маркиза дьо Севине, Мари дьо Рабютен-Шантал, до дъщеря й, оттук нататък се намесват кулинарните историци. А те има какво да кажат.
Първо твърдят, че в кулинарната библия Larousse gastronomique готвачът на честта Вател е споменат единствено и само в статията за крема, и то не като негов родител. След това вадят едни древни кулинарни книги, в които има рецепти за подсладена и ароматизирана сметана. Автори са Христофоро ди Месисбуго от Ферара, Бартоломео Скапи от Рим и Ланселот дьо Касто от Лиеж, всичките живели век по-рано от Вател. Историята оспорва дори авторството му на името на крема. За първи път то официално и писмено се появява в Cuisinier Imperial, но в изданието му от 1820 г. Една друга история разказва, че в средата на 18 в. Хенриете Луиз дьо Валднер де Фрьондщайн, баронеса д‘Оберкирх, присъствала на угощение в замъка Шантили, където за десерт бил поднесен този крем. Той я впечатлил толкова много, че тя пожелала да научи как се казва. Кремът обаче нямал име и баронесата възкликнала: „Да го наречем тогава Шантили!“. И така един от най-непретенциозните, но вкусни и вечни кремове и до днес е известен с името си на френски замък, самият той превърнал се в символ на изтънчената и пищна благородническа кухня.

Крем Шантили с ягоди

Необходими продукти:
500 мл течна сметана 30%
300 г захар
2 ванилии
500 г ягоди
Начин на приготвяне:
Сметаната се слага за няколко часа в хладилника, за да се охлади хубаво. Прехвърля се в купа, добавят се захарта и ванилията и се разбива с миксер, докато стане пухкава. Трябва да се внимава да не се прекалява с разбиването, за да не стане на масло.
Ягодите се почистват и нарязват на половинки или четвъртинки. В подходящи чаши или купички се слага ред крем, ред ягоди и така, докато се напълни съдът. Могат да се украсят със стръкче мента.