Гамбат Хайнзан е най-известният монголец в българския град Стрелча, негов е паметникът на хан Аспарух, с който местните хора много се гордеят. Срещнахме се с него днес в Улан Батор, Монголия, предаде специалният пратеник на БГНЕС Дияна Тушева.

Той бе участник в срещата на българския президент Росен Плевнелиев, който е на официално посещение в азиатската държава, с български възпитаници, завършили висшето си образование у нас. До Гамбат неотменно бе кметът на Стрелча Иван Евстатиев, който между 2009-2011 г. е бил консул и временно управляващ посолството ни в монголската столица. Художникът е ученик на акад. Светлин Русев и е сред най-уважаваните творци на страната си.

Причината да получи проекта за паметник на хан Аспарух е именно Иван Евстатиев, признава Гамбат. И допълва,че неговият е вторият на хан Аспарух в България.

Любимата му тема в изкуството са историческите личности, както и батални сцени от войните, особено от Втората Световна война. Изобразява не само ужасите на войната, но и страданието, което тя причинява на обикновените хора. Показва ни портрета, който е направил на маршал Жуков, кани ни в една от известните тук галерии, за да ни запознае и с другите си произведения. Подготвил е за 70 годишнината от края на най-кървавата в историята на човечеството война, брошура, в която е и портретът на неговия баща Хайнзан, който се е сражавал на страната на Червената армия при отбраната на Киев, воювал е и в Манджурия.

Гамбат е горд човек, вярва в призванието си и очите му непрекъснато се усмихват. Смята, че след като и двата народа пишем на кирилица, след като сме еднакво темпераментни, никога не трябва да прекъсваме добрите си отношения.

Според Гамбат най-силната група творци в Монголия, завършили образованието си в България, са певците, предимно оперните, следват ги художниците… Той има редица изяви и изложби, но оформя и рекламни материали, за да допълва доходите си като всички свои събратя по четка. Платната му нямат комерсиална насоченост, а и Гамбат махва с ръка - " кой ще ти купува картини за войната", но знае цената им - те ще възпитават на естетически вкус и идеали поколенията. Щастлив е и му личи.

До нас на срещата с "българските монголци" се приближава жена на средна възраст и свенливо пита: като сме от България можем ли да поздравим всички преподаватели на пловдивския Институт за хранително-вкусова промишленост, защото много й липсват и страда, че не ги вижда. Името й е Урангерел Йотор и работи като технолог в Консервения завод "Вагро" в Улан Батор. Обещаваме й. И тя е щастлива, стиска ни здраво ръцете.

Всички монголци се усмихват - и Гамбат, и оперните прими, и младите, и старите, и Урангерел.

Вече съм сигурна от какво най-много трябва да се поучим от монголците. Те са хора, които имат таланта да се радват на живота. И животът им отговаря със същото.