70-годишнината от Втората световна война отрази съвременната геополитическа реалност - че след години опити за помирение и сътрудничество, Западът и Русия си обърнаха гръб.
Днес тържествата за Деня на победата започнаха, но не в Москва, а в полския град Гданск. Инициативата за тях бе на председателя на Европейския съвет Доналд Туск и на полския президент Бронислав Коморовски. И макар домакините да твърдят, че тези тържества не са контра на празненствата в Москва, контекстът ги прави именно такава. Пред в. “Газета виборча” Коморовски заяви, че краят на Втората световна война не е донесъл свобода на Източна Европа, тъй като държавите против волята им са били подчинени на СССР.
Тази вечер на полуостров Вестерплате до Гданск, където на 1 септември 1939 г. отекнали първите изстрели на войната,
8 чуждестранни
президенти
преклониха глава пред паметта на жертвите - българският президент Росен Плевнелиев и колегите му от Литва, Естония, Хърватия, Украйна, Румъния, Чехия и Кипър.
Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун, чешкият президент Милош Земан, кипърският държавен глава Никос Анастасиадис и премиерът на Словакия Роберт Фицо отиват от Полша в Москва. Последните
трима ще са
единствените
лидери от ЕС,
които ще почетат
парада на 9 май
в руската столица. Останалите го бойкотират, за да покажат, че са срещу агресивната политика на Москва по отношение на Украйна, започнала с анексирането на Крим и войната в Донбас. Така от 68 поканени лидери на Червения площад ще присъстват 25.
Още преди месеци стана ясно, че Кремъл готви за 9 май военен парад, който ще е най-мащабният в историята. Това пък е ответният удар на Путин в символичното противоборство. Вадейки на площада цялата бойна мощ на страната си, той още повече засилва страховете на съседните на Русия държави от НАТО, че след Украйна може да дойде и техният ред. В момент, когато руската икономика е обезсилена от западните санкции,
в парада са
вложени над
7 млрд. рубли,
част от които отидоха, за да се осигури слънчево време. Руското министерство на отбраната извади още на репетициите най-новата си бойна техника - най-вече впечатляващия танк Т-14 “Армата”, определян и от западните експерти като най-добрия в света. В шествието утре ще вземат участие 16 500 войници, 200 единици бойна техника и 143 изтребители, бомбардировачи и хеликоптери.
Кремъл ще демонстрира цялата си мощ, както правеше във времената на СССР. Денят ще завърши с празничен концерт и спектакъл с 10 000 фойерверка. Целият този спектакъл обаче ще бъде видян от малко чуждестранни гости. Най-високопоставеният представител на международна организация ще е шефът на ООН Бан Ки Мун, който ще е придружаван от генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
Бан Ки Мун ще посети и Киев, преди да седне на трибуните до Путин. Така единствено неговото присъствие ще търси консенсус между всички страни.
Алексис Ципрас
внезапно отпадна
от окончателния списък, след като в началото на април посети Москва да преговаря с Путин за евентуално финансиране. Така стана и с Янош Адер - президентът на Унгария, която запази активни връзки с Русия и след налагане на санкциите. Френският президент Франсоа Оланд днес ще почете годишнината на победата на Триумфалната арка в Париж. А в Москва ще е външният министър Лоран Фабиус. На ниво външен министър ще е представена и Италия. Президентът на Чехия Милош Земан ще е в руската столица, но няма да присъства на парада. Същото ще стори и премиерът на Словакия Роберт Фицо. Ангела
Меркел възприе
компромисна
позиция
Канцлерът на Германия няма да е в Москва на 9 май, но ще е там на 10 май, когато ще обсъжда с Владимир Путин ситуацията в Украйна. Бащата на перестройката Михаил Горбачов заяви днес, че решението на Меркел да не е на парада е взето под натиска на САЩ. Последният президент на СССР разкритикува западните лидери и обяви, че бойкотът им е неуважение към жертвите на фашизма.
Британският премиер Дейвид Камерън също ще е от отсъстващите, което той заяви отдавна, но сега му идва добре дошло с оглед на твърде сложната следизборна обстановка в страната му. Лондон избра нестандартен подход, като
прати на Червения
площад внука
на Чърчил
И президентът на САЩ Барак Обама няма да вземе самолета и е поверил на посланика в Русия Джон Тафт да го представлява. Самият Обама днес ще е в Портланд, но вероятно ще почете поклонението на националния мемориал за Втората световна война във Вашингтон.
Президентът на Беларус Александър
Лукашенко
неочаквано
отказа поканата
за 9 май, оправдавайки се с тържествата в собствената си страна. Излишно е да се казва, че Украйна празнува отделно, след като обвини Русия, че приватизира годишнината.
След дълго колебание и лидерът на КНДР Ким Чен Ун отказа покана заради “вътрешни работи”. В последния момент турският президент Реджеп
Ердоган също
обяви, че няма
да пътува
Сигурно не може да прости на Путин, че осъди “масовите репресии” над арменците през 1915 г. В Москва обаче ще има представители на Балканите - президентите на Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина.
От големите азиатски партньори на Русия Китай и Индия пращат президентите си Си Цзинпин и Парнаб Мукерджи.
Китайският лидер
заяви, че твърдо
поддържа Русия
в борбата срещу отречането, изопачаването и пренаписването на историята на Втората световна война”.
В Москва ще са също държавните глави на Виетнам и Монголия, лидерите на Венецуела и Куба Николас Мадуро и Раул Кастро, както и колегите им от Южна Африка Джейкъб Зума и Зимбабве - 91-годишният Робърт Мугабе. 
 

Още спорят - на коя дата свършва войната?

На кой ден всъщност е свършила Втората световна война? Има няколко дати, които спорят за това, отбеляза вчера в коментар германският в. “Фрайтаг”.
Германският канцлер Ангела Меркел ще посети Москва на 10 май. Ден, в който нито военно, нито политически се е случило нещо. Парадът там по случай 70 години от края на Втората световна война ще бъде ден по-рано. А още един ден по-рано пък европейски лидери, които бойкотират Путин, ще честват годишнината в Гданск. На място, което е свързано с началото, а не с края на войната. Но с това парадоксите не свършват.
Различните дати за честване на края на Втората световна война – 8 и 9 май, са виц на историята. Германия подписва капитулацията на 8 май 1945 г. и
документът
е занесен на
съветската армия
точно в полунощ
Но – полунощ по немско време! А руският генералщаб дори и в Берлин пресмята времето по руско време, тоест с час напред. За тях капитулацията пристига на 9 май.
Според други източници пък руснаците
приемат
капитулацията
на 9 май поради
бюрократични и
пиянско-
празнични пречки
Затова и вече 70 години Изтокът и Западът имат официална причина да празнуват на две различни дати. Някои страни като Украйна и Полша за първи път ще честват края на войната на 8 май. Други като Западна Германия ще направят реверанс и ще празнуват на 9 май. Най-хитро е постъпвала ГДР, която честваше просто два дни – на 8 и на 9 май. Най-напредничава е Ангела Меркел с нейното посещение на 10 май – тази дата досега не е била вземана предвид, тъй като не означава нищо в исторически план. Освен че се бърка датата,
доста се
размива и
поводът за
честванията Крайнолевите в Европа отбелязват 9 май като Ден на освобождението от фашизма и за възстановяване на мира и приятелството с Русия.
Те свързват Русия с победата на съветската армия, забравяйки, че СССР и Русия са две различни държави и в съветската армия са се били хора от най-различни републики. Освен тях жертви дават и американците, гърците, британците, югославяните...
Също не е за пренебрегване и фактът, че истинската световна война приключва чак на 2 септември, когато краят ѝ е сложен и в Азия с капитулация.

Росен Плевнелиев в Полша: В Европа се надига нова националистическа вълна
Днес се издига нова националистическа вълна в Европа, която разчита на страховете на хората, породени от миграцията, липсата на икономическа перспектива и високата безработица.
Това заяви президентът Росен Плевнелиев снощи в Гданск, Полша, по време на дискусията “Европейската интеграция като урок, научен след Втората световна война”.
Националистите отново говорят със силен глас, те са агресивни и са в подем, каза президентът. Той подчерта, че днес е особено важно да разберем уроците на историята и никога повече да не повтаряме грешките от миналото. Като контрапункт на надигащия се национализъм Плевнелиев вижда модерния патриотизъм, според който споровете се разрешават с аргументи, а не с оръжие, пропаганда или хибридни войни.
Президентът предупреди още, че политиката на великите сили с техните сфери на влияние и периферия междутях води до замразени конфликти, като Източна Украйна може да е следващият. Хората там няма как да живеят добре, защото едва ли някой ще иска да инвестира в райони с тлеещи конфликти, смята Плевнелиев. По-късно той участва във възпоменателна церемония на полуостров Вестерплате, където са паднали първите бомби на Втората световна война.