Американката, която най-добре познава френската кулинарна традиция, Джулия Чайлд, нарича тази превъзходна супа американско изобретение. Французите обаче изобщо не са съгласни с това и сочат за автор на крема от праз и картофи сънародника си Луи Диа. Откъде идва поводът за този кулинарен спор? Ами когато Диа за първи път приготвя супата Вишисоаз, той е готвач в нюйоркския „Риц-Карлтън“.
Иначе си е чистокръвен французин, имигрирал на 25 години в Страната на неограничените възможности. 7 години по-късно, през 1910-а, той става главен готвач на новооткрития „Риц-Карлтън“. При това е избран лично от друг корифей на кулинарията - Огюст Ескофие. Заради знойния климат всяко лято Диа изобретява по една нова рецепта за разхлаждащо ястие в менюто на „Риц“. Но очевидно най-известната ще си остане супата Вишисоаз. За нея Диа разказва пред New Yorker през 1950 г.: „През лятото на 1917 г. размишлявах върху една супа от праз и картофи от детството ми, която баба ми и майка ми приготвяха. Спомних си, че през лятото с по- големия ми брат й доливахме студено мляко, за да я разхладим, и колко вкусно беше. Реших да направя нещо такова в „Риц“. Кръщава я на името на град Виши, прочут с минералните си извори и отличната храна, френски спа и курортен център, недалеч от родното му място Монтмаро. Впрочем вишисоаз са се наричали жителите на града, който до 18 век бил по-известен като Вишоа.
Експериментът на Диа отначало бил наречен crеme vichyssoise glacеe или охладен крем Вишисоаз, който веднага спечелил възхищението на клиентите на реномирания хотел-ресторант. Който си поръчвал една порция, обикновено веднага искал и втора. Така супата Вишисоаз се задържала на върха цели пет лета. През студените сезони Диа я изключвал от менюто, но много клиенти започнали да протестират и се наложило  да я включат целогодишно в листата. Диа си спомня например, че веднъж Сара Рузвелт, майка на президента Франклин Делано Рузвел, му се обадила в 5 следобед и помолила да й изпрати вкъщи 8 порции Вишисоаз. Всичко това довело до необходимостта в кухнята на „Риц“ винаги да има праз и се наложило Диа да си намери фермер, който да отглежда и да му доставя зеленчука.
Разбира се, трябва да има и друга интрига, както се полага на всяко известно ястие, станало част от световната кулинарна класика. И веднага се появява една много по-стара рецепта за гореща супа от праз и картофи на друг французин - Жул Гуфе, публикувана в „Royal Coocery“ през 1869 г. Самият Гуфе е много известен за времето си готвач и сладкар, оказал много силно влияние върху развитието на френската гастрономия. Наречен е Апостол на декоративната кухня, тъй като въвежда като задължителни изключително прецизни и красиви декорации на ястия и десерти. Ученик е на друг кулинарен бог - Антоан Карем, който веднъж спрял пред витрината на сладкарницата на баща му, зашеметен от красотата на изложените сладкиши. Тогава Карем предложил да вземе под опеката си 16-годишния Гуфе. Събрал много кулинарни познания, до края на живота си през 1877 г. Гуфе издава 4 книги, едната от които съдържа 400 рецепти за супи. Много вероятно е споменатата рецепта да е взета именно оттам. И една любопитна подробност, преди да се върнем на супата Вишисоаз. Повечето книги на Гуфе са преведени на английски от брат му Алфонс, първи сладкар на кралица Виктория.
Супата Вишисоаз е толкова известна, че дори е героиня в не един или два филма като „Адът е за героите“, „Завръщането на Батман“, „Маската“ и други. А в един от последните тв хитове сериала „Абатство Даунтън“ в епизод 5 на 4 сезон френският готвач в лондонския „Риц“ подлага на тест кандидатите за работа, като ги кара да приготвят именно супа Вишисоаз.
Рецептата изглежда обикновена, но вкусът е необикновен. Опитайте.

Супа Вишисоаз

Необходими продукти:
4 стръка праз
2 големи картофа
50 г масло
5 ч.ч. пилешки бульон
1 ч.ч. готварска сметана
1 ч.ч. прясно мляко
сол
черен пипер
див лук за декорация

Начин на приготвяне:
Празът се почиства и от него се ползва само бялата част, която се нарязва на кръгчета. Картофите се обелват и се нарязват на кубчета. Маслото се разтопява в тенджера и се прибавя празът с малко вода. Задушава се 15 минути, като се разбърква често. Добавят се картофите и се заливат с пилешкия бульон. Супата се вари на тих огън около 30 минути. Посолява се и се подправя с черния пипер. Тенджерата се сваля от котлона и тогава се сипва сметаната. Супата се пасира.
Оставя се да се поохлади и се слага в хладилник. Поднася се студена и поръсена с малко див лук.
Но и топла също е превъзходна!