Самардалата прави солта по-мека, макар вкусът ѝ да е нещо средно между люто и солено. Тя е като мехлем за гергьовската трапеза - става и за хляб, и за картофи, и за печено агнешко. Но най-вкусни са агнешките дреболии, ако се подправят със самардала. 

В с. Конаре, община Гурково, подправката е толкова популярна, че навремето прякорът на местните бил самардалиите. Днес тук живеят 400 души и няма къща без тази подправка, твърди кметът Стефан Азманов.

Растението е зелено, външно прилича на чесън, но не е. Има го в почти всеки двор, стига мястото да е слънчево и не много влажно. “Нарича се самардала, защото рано напролет, когато още нищо не е поникнало, първа щръква в градината, също като самар върху гърба на магарето.

Това съм го чувала от прадядо си Злати, който почина на 98 г.”, разказва 78-годишната Стояна Бистрева.

Латинското наименование Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum със сигурност никой в Конаре не го знае.

Самардалата е разпространена предимно в Източна България, най-вече в Старозагорско и Сливенско. Може да се срещне и в букови и габърови гори. И макар да я има и в други страни - Румъния, Молдова, Турция, на полуостров Крим, мнозина я приемат като чисто българска подправка. Вероятно заради това на редица места по света тя е известна като български лук или български чесън. Наричат я още нектаров или меден чесън. За някои тя пък е кучи лук.

Традицията в Конаре повелява листата на самардалата да се режат няколко дни преди Великден. Тъй като е многогодишно растение, тя не се скубе, обясняват хората. Листата достигат височина от 40 см и когато им се направи напречен разрез, формата им придобива образа на трилъчна звезда - оттук идва и легендата, че когато Господ създавал растенията, хванал самардалата с три пръста, за да я изтегли от земята.

Нейните листа може да се ядат сурови като добавка към прясна салата от домати и краставици, но от тях може да се приготви и прочутата зелена сол. Тогава листата се нарязват и смесени с трапезна сол се счукват в гаванка, може да минат и през машинка за мелене на кайма. Сместа се разстила в съд с плоско дъно, най-добре тава, и се суши на сянка и на проветриво място. Периодично - 2-3 пъти на ден, се разбърква, докато изсъхне съвсем. Накрая може да се прокара и през сито. Така зелената сол е готова.

Най-често тя се съхранява в буркани, още по-добре, ако е в затворени непрозрачни кутии. Местните твърдят, че дори и да промени цвета си с времето, вкусовите качества на зелената сол си остават уникални.

Трябва обаче да се внимава много при приготовлението на самардалата, защото е лютива и може да раздразни очите повече, отколкото, ако белите лук, предупреждават жените. И още нещо - ако ще ръсите със зелена сол гергьовските ястия, не прекалявайте.

От самардала може да се прави и смес, която местните наричат меродия. При нея счуканата самардала се смесва с морска сол, прибавят и изсушени листа от моркови и пипер, както и счукани печени тиквени семки и зърна от млечна царевица. Може да се прибави и известната по Мъглижкия край рогата меродия.

При мюсюлманите в района на Омуртаг и Върбица растението е познато като пой. И те традиционно сушат листата му, но без да добавят сол. А безсолната самардала, твърдят, че действа като лекарство и сваля кръвното.

За предстоящия Гергьовден солта със самардала в Конаре обаче отдавна е готова. Дори имаше своята генерална репетиция по Великден - с нея във всяка къща поръсиха шарените яйца. Местните знаят, че подправката може да се намери и в диво състояние в Стара планина, стига човек да знае къде са находищата ѝ. Но признават, че предпочитат да я берат в дворовете си. Където я няма, лесно можело да се завъди - семената ѝ приличат на семената от мак, образуват се в дългите “чушки”, които растенията започват да пускат след Великден.

Преди “чушките” обаче самардалата цъфти с цветове камбанки в бяло и зелено с розови или кафеникави участъци. Заради това някои търговци я смятат за декоративно растение. На пазара може да се намерят и луковици от самардала. А преди няколко години на изложение на цветя в Брюксел направо я нарекли българско лале.

В Конаре толкова обичат самардалата, че вече се замислят над идеята да направят и празник на тази подправка. След като в с. Хрищени празнуват деня на райската ябълка, в Християново има празник на ориза, в Голямо Дряново - фестивал на ореха, защо да няма и празник на самардалата?

“Това ще бъде още един повод да разпалим десетината домашни пещи, които саостанали в Конаре, да изпечем нови порции агнешко и да го предложим на своите гости, задължително овкусено със самардала", размечтава се кметът Стефан Азманов.