Уникалната музейна сбирка „Светлоструй“ в село Щръклево е заплашена от събаряне. Допитване до жителите на селото ще реши дали сградата да бъде срутена или да продължи да съществува. Гласовете в местния референдум ще отсъдят дали да бъдат зачеркнати и сринати в небитието десетилетия история или столетната постройка да бъде запазена като единствена по рода си не само в региона, а и в страната емблема.
Сградата наистина е в окаяно състояние. Таваните от гипсокартон са разкъсани, през дупките се вижда гредоредът, а тук-таме през старите „цигански“ керемиди може да се види небето. В ъглите на някои от залите се е събрала вода от последните дъждове. Стендовете с факсимилета по стените, които разказват за славното минало на уникалния селски литературен вестник, издаван от щръклевчанина Димитър Добрев преди близо век, са набръчкани и с петна от влагата. Почти всички ценни експонати от музейната сбирка са прибрани в читалището и в два метални шкафа, за да се запазят. В момента в загиващата сграда са останали само няколко експоната от етнографската сбирка и старата пишеща машинка, на която Димитър Добрев е отговарял на писмата на Елисавета Багряна, Асен Златаров, Ангел Каралийчев и другите български писатели и интелектуалци, които са сътрудничили на селския вестник „Светлоструй“.
Сградата е строена в края на 19 век. Тук се е намирало първото училище в Щръклево, след това - киносалонът, после - читалището. През 1965 г. поетът Веселин Тачев, който работи в местната многотиражка, подрежда етнографска сбирка, картинна галерия и литературна сбирка. От 1981 г. това е музейната сбирка „Светлоструй“ с акцент върху културно-просветните традиции на селото, дейността на читалището и на вестник „Светлоструй“ и дейността на Съюза на писателите от провинцията. Инициатор и уредник е отново Веселин Тачев, който с помощта на Димитър Добрев издирва и съхранява изключителни съкровища, свързани с литературната история на „Светлоструй“. Пак по идея на Тачев /който дори не е родом от Щръклево!/ започва своя живот и единственият български литературен конкурс за извънстолични писатели, който продължава и до днес. При награждаването призьорите и гостите задължително разглеждаха музейната сбирка и си правеха снимка за спомен пред фасадата с красивата дървена арка.
Миналата година носителите на приза „Светлоструй“ видяха само отдалеч музейната сбирка. Състоянието й бе дотам плачевно, че организаторите предпочетоха да не отворят вратите пред поетите и белетристите. Тогава кметът на община Иваново Георги Миланов обясни за „Утро“, че в сградата предстои ремонт. Впрочем, през 2005 г. именно след публикация в „Утро“ за тревожното състояние на сградата бе направен ремонт, който поне донякъде закрепи положението.
Докато се очакваше новият ремонт да започне, се оказа, че в последния работен ден от миналата година, на 28 декември, Общинският съвет в Иваново е гласувал решение, с което упълномощава кмета на Общината да предложи на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство да отпише от неговите списъци обект „Музейна сбирка „Светлоструй“, който е записан там като като архитектурен обект от местно значение. Паметникът на провинциалната литература фигурира под номер 4449 от 25 ноември 1981 г.
Тепърва ще се търси решение каква да бъде съдбата на музейната сбирка, коментира вчера кметът на Иваново Георги Миланов. Той съобщи, че предстои да се проведе всенародно допитване в Щръклево и жителите на селото ще си кажат думата какво да се случи по-нататък със сградата. Засега все още не е ясно кога ще бъде референдумът, поясни Миланов, като се позова на многото задачи, които общината предстои да решава. Ние сме само изпълнители на народната воля и нашата цел е да направим реалност желанията на хората, увери той. И допълни, че ако зависело от него накъде да се наклонят везните, старата сграда би останала на площада в Щръклево. Не можем да имаме бъдеще, без да имаме минало, заяви Миланов и припомни, че много щръклевчани са учили в тази сграда, други помнят как първият телевизор в селото бил поставен точно тук.
Кметът на общината потвърди, че е задвижена процедурата по изваждане на музейната сбирка от списъка на НИНК и обясни, че без тази стъпка не може да се проведе допитването до хората. И добави, че оставането в този списък би имало смисъл, ако хората от НИНК бяха проявили някаква загриженост. 1000 лева, поне 500 да бяха дали, да покажат принципна заинтересованост, че някой мисли, че това трябва да се съхрани, тогава и хората щяха да разсъждават иначе, каза Миланов.
Според кмета на Щръклево Цветелина Михайлова ако допитването реши все пак да се събори сградата, тогава в Младежкия дом в съседство, който в момента се ремонтира, ще се отдели една зала за експонатите от музейната сбирка, там ще бъде поставен и макет на старата постройка.
Мненията, които доминират сред населението в Щръклево обаче показвали, че повечето жители смятали тази сграда за излишна и че тя само гълта пари. Периодичните постягания ги карали да си мислят, че тук са се излели рогове на изобилието, а вместо това с парите можели да се направят две улици, примерно. Пък и като се рушнела „съборетината“, щяла да се открие гледка от площада към църквата...
Димитър Добрев издава своя феноменален вестник „Светлоструй“ от 1928 до 1936 г. в Щръклево. След това заминава за София, като една от причините е недоброжелателното отношение, с което се сблъсква в родното си село. Дали Щръклево няма за втори път да покаже, че „Светлоструй“ му е непотребен? Или все пак селото, което се слави като будно, ще зачете усилията на двама изтъкнати интелектуалци - Добрев и неговия следовник Веселин Тачев, заради които името на Щръклево е на духовната карта на България?