Десетки метри подземни тунели са прокопани през последния месец от иманяри в мистериозната местност „Магарешки токове” край великотърновското село Ветринци. Колосалният труд е точно под средновековната цитадела, изградена на едноименния хълм, чиито останки още личат.Издълбан е почти целият район около старото гробище, където пък е имало древен манастир, а в подножието му археолози са картографирали селище от късножелязната епоха.

„Копаят още от 90-те години, тази местност винаги им е представлявала интерес. С колеги археолози сме обхождали, но тук досега не са правени проучвания. Не е било осигурено финансиране”, коментира директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов. 
С къртовски труд изцяло на ръка при екстремни условия са прокопани десетки тунели в местностите Гущерското усое, Пайчови върби и Ханската стена. Трите хълма, разположени в характерен ред, са смятани за белег (нишан), който копачите са следвали. Някои от техните тунели са с дължина от над 50 метра, а за по-голяма устойчивост в дупките са изградени скелета. Районът е привлекателно място за търсачи на антики, които наемат местни за гидове и помагачи.

„Нощем горите около Ветринци са пълни с иманяри, които идват от всички кътчета на страната”, разказва жител на селото. Той признава, че получавал по 100 лв. дневно, само за да води групите. 

„Влязохме в един от тунелите, долу има огромни галерии, които са зазидани. Момчетата бяха от София, носиха си даже моторни къртачи и за да не вдигат шум, прекарваха изгорелите газове през кофи с вода. Работят със скенери, пускат анализ на терена и виждат кухините и проходите. В единия едва влязохме, а в една от галериите открихме факли на поне век, които са останали от онези, които в древността са ги зазиждали. Под крепостта има много проходи. Тук са минавали и всички кервани от Велико Търново и Северна България през Хаинбоаз в посока Константинопол и Рим. По-късно тук заграбеното е криел и самият Вълчан войвода. Търсят останалото и от него. Виждал съм карти”, разказва още мъжът от селото. 

Още през 2008 г. екип от Историческия музей във Велико Търново прави обход на източната част на землището на селото. Учените тогава картотекират крепостта и описват в документи всичко, което е запазено. На най-високото място ясно се очертавала кула в местността Марина чука. На върха на възвишението има изкуствена могила с диаметър около 10 м, съставена от скални отломъци и пръст. В няколкото иманярски изкопа са намерени фрагменти от тракийска и римска керамика. Наблизо пък са документирани поне 5 добре запазени могили с диаметър около 10 метра и височина около 2.

Преди седмица в околността са се чули даже взривове, с които златотърсачите опитали да си проправят път в непристъпните скали. За инвазията са пуснати и няколко сигнала до полицията. „Видях групите, копаят ежедневно и даже не се крият. Изумявам се на ентусиазма и енергията им. Използва се само ръчен труд. Най-често тарторите иманяри наемат безработни роми да копаят за тях. Аз сигнализирах полицията миналата седмица, защото на един от хълмовете, точно срещу дома, бе дупка до дупка”, разказа и друг жител на селото.

От години в целия район се търси прословутото съкровище на Вълчан войвода, твърдят местните. Според иманярски записки, добили гражданственост, тук се намира и прочутата местност Матеица, в чиито дълбини има множество подземни галерии, храмове и зали, криещи несметни богатства.

Един от най-обхожданите райони е точно до реката, там има и вход към скална пещера. У нас няма иманяр, който да не говори за скритите нейде богатства на Вълчан войвода, а според местни легенди освен съкровищата на войводата тук имане е скътал и цар Коломан. Търновският владетел е имал лятна резиденция в близост до Ветринци. Старото гробище, трите разположени стъпаловидно хълмове над него, както и огромни скали в шахматна композиция са белезите, по които се ориентират иманярите. Самото гробище пък е на повече от 700 години. Точно до огромния каменен къс с внушителните размери 5 на 3 метра зее и най-голямата дупка, оставена от златотърсачите. С кирки, лопати и кофи те са издълбали тунел с дължина около 20 метра. На стените му са затъкнати колове като подпори. Около мястото има поне 40 - 50 кубически метра пръст и скални отломки. Работниците са действали с риск за живота си сред наклонената към реката гора, защото, освен че са рискували да бъдат затиснати от тонове земна маса, са могли и да паднат в пропастта.