Иван Въжаров е ръководител обект на немската фирма „Дусман“ за Русе. От 2001 година местният й клон приготвя храната за 7 лечебни заведения, детски градини и училища и следствения арест, сред които и Многопрофилната болница. С едно прекъсване в периода 2009-2011 година фирма „Дусман“ и досега приготвя и доставя храна за пациентите в отделенията в Хирургическия блок и всички болнични заведения в Русе.

- Г-н Въжаров, Многопрофилната болница обяви обществена поръчка за приготвяне и доставяне на храна за пациентите й през следващите 2 години. „Дусман“-Русе ще участва ли?
- Разбира се! По закона за обществените поръчки всеки има право да участва. Ние също ще се явим на конкурса другия месец и комисията е тази, която ще определи кой ще храни пациентите в болничните заведения в Русе.
- Как се храни една болница?
- С любов и изключителна организация, защото храненето е философия, ежедневие и ежеминутно присъствие на всички, които се грижат за приготвянето на храната. Това е една фабрика, която трябва да произвежда качествени храни, които да отговарят на 19 диети за всички отделения в болницата. Почивен ден за персонала няма. Хората във фирмата са на работа от сутрин до вечер и за това е необходима изключително стройна организация. Без контрол обаче това не може да стане. Всеки ден в болницата има дежурна сестра, която около 11 часа слиза в кухнята и проконтролира количеството, качеството и начина на приготвянето на храната. Констатациите си тя отбелязва в журнал, който е прономерован и прошнурован, за да не се късат листи, а приготвените ястия се вземат от санитарките в отделенията, които я качват до пациентите с термофори. Там храната се разсипва в чинии на пациентите, а после термофорите се връщат в кухнята. Това се повтаря три пъти на ден, но ние имаме оборотни съдове, в които се сипва храната за следващо хранене.
- С колко термофора разполага кухнята на „Дусман“?
- С 64, като се има предвид, че един от тях струва 4000 лева. Всички те минават през миялна машина и дезинфекция. Единствено в Заразното и в Детско отделение санитарките измиват термофорите, но въпреки това ние пак ги подлагаме на дезинфекция за по-голяма сигурност. Това се налага, тъй като ние сме рисков обект и всеки месец инспектори от Агенцията по безопасност на храните в Русе идват при нас и извършват тотален контрол на вход и изход. За по-голяма сигурност се вземат проби от всички ястия, които престояват в хладилник 48 часа. Така, ако се появи проблем с дадена храна, аз вземам съответната проба и я занасям в лаборатория за изследване.
- Какво се проверява?
- Правят се проверки за трайността на продуктите ни и ние нямаме право да оставим продукт с изтекъл срок на годност. Затова каквите продукти днес влязат в складовете ни, готвачите ги превръщат в храна, за да не престояват във фризерите или по складовете. 
- Колко струва един храноден, след като в обществената поръчка е обявено, че ще бъдат изразходвани 1 188 000 лева за 543 838 порции храна?
- Храноденът струва 1.82 лева, но има пациенти, които трябва да се хранят пет пъти дневно и те също трябва да се поберат в тези 1.82 лева (без ДДС - б.р.). За да стане това реалност, фирма „Дусман“ работи много добре с доставчиците, защото болничното хранене е голям ангажимент. Те трябва да отговарят на определени изисквания по всички системи за хранене. Така пилешките бутчета ние вземаме за 4 лева килограм вместо за 6. Хлябът, който на ден е около 600-700 самуна, получаваме с 20-30 стотинки по-малко, отколкото е на магазина. Тоест доставчиците на храна за болницата работят, за да са полезни на обществото, а не да печелят от продуктите за болничните заведения. 
Освен това отделенията дават заявките от предния ден, но на следващия от 9 до 11 часа старшите сестри се обаждат и дават заявки за двама или трима нови пациенти, които ние трябва да включим в хранодена. 
- Колко заведения обслужвате?
- Общо единайсет - МБАЛ Русе, МБАЛ „Медика“, „Медика Кор“, Онкологичния център, Белодробната болница, Психодиспансера и „Медика Перла“ в „Здравец Изток“. Отделно доставяме храна в детските градини „Коко и Чоко“, „Смехорани“ и в училището в Мартен. При детското хранене обаче има други изисквания, с които ние трябва да се съобразяваме ежедневно. 
Доставяме храна и за следствения арест, където днес може да има 20 човека, утре да са 50, а на следващия ден - 90. Така на ден ние храним средно по 1345 човека сутрин, обед и вечер. Няма празник, няма делник, всеки ден тези хора трябва да ядат и ние се грижим за храната им. 
- Срещате ли трудности в приготвянето на храната за толкова заведения?
- Да, и то ежедневно. Атмосферните условия в Русе са жестоки, но ние трябва да занесем закуска, обяд и вечеря във всичките болнични заведения навреме. Как го правим, не ме питайте, но никога не сме закъснявали.
Освен това пилешкото бутче не можем да го приготвяме с кожата, тя трябва да се махне. Рибата пък трябва да е обезкостена и също без кожа. Отделно за четири отделения храната трябва да е без сол. Изнасянето на порциите в определени дни става в тави, защото не може една мусака, например, да се сложи в термофора. Тя ще стане на буламач и сестрите няма да могат да я разсипят в чинии. Това натоварва ежедневието на персонала, а той няма право на почивка. В събота и неделя хората се сменят, но винаги има дежурни, които поемат приготвянето на храната.
- Какво е отношението на отделенията и на учебните заведения към „Дусман“?
- Ежедневният контакт с клиентите за нас е приоритет. Най-малката забележка за нередност се отстранява на минутата, като се съобразяваме с всички изисквания на началниците на отделения. 
- Какво става с храната, която остава от пациентите?
- Храната, която е приготвена в повече, занасяме в БЧК за бездомните. Тази, която остане, се продава за 10 стотинки на литър на фирма за хранене на животни, така че нищо не се изхвърля. Тук искам да подчертая, че от отделенията не връщат храна, защото всичко се изяжда.
- Колко души работят във фирмата?
- 21 човека. Девет от тях са готвачи, четири са работниците в кухните, двама шофьори, четири момичета, които правят разкладките, един хигиенист и аз, който ги ръководи. 
Искаме да увеличим състава, защото специализираното хранене го изисква, но това е много трудно. Имам голямо желание да ползвам деца от гимназията по туризъм, където те се обучават за готвачи и сладкари, да идват във фирмата на стаж и да получават някакви пари за работата си, но частните ресторанти и закусвални ги вземат за месец-два, а след това те отиват на работа в чужбина. С една дума, тези деца не ги интересува, това, което се случва тук.
На практика работата във фирма „Дусман“ е една снежна топка. Ако сутринта се появи проблем и момичетата не го решат на секундата, вечерта лавината ни затиска. Въпреки това ние сме защитили системите ISO и ХАСЕП за безопасност на храните. Те не са измишльотини, а ежедневни грижи за персонала.