„Не е грях да излъжеш дявола.“
„Никога не е късно да поумнееш.“
„Най-висшата степен на човешката мъдрост е умението да се приспособиш към обстоятелствата и да запазиш спокойствие въпреки външните заплахи.“
Най-ревностните почитатели на приключенските романи сигурно вече са разпознали едно от любимите си четива. За останалите ще кажем, че това са цитати от една велика история, станала част от световната култура - безсмъртната книга на Даниел Дефо „Робинзон Крузо“, публикувана за пръв път на днешния ден преди цели 306 години - на 25 април 1719 година.
Всъщност 
„Робинзон Крузо“ е краткото име на този безспорен шедьовър
Пълното е умопомрачаващо: „Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от Йорк, прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река Ориноко, след като претърпява корабокрушение, в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия“.
Но да оставим заглавието и възклицанията около него, защото то всъщност е най-маловажното в тази история.
Книгата е измислена автобиография на главния герой - корабокрушенец, който прекарва 28 години на отдалечен тропически остров и преди да бъде спасен се сблъсква с туземци, роби и бунтовници. Негов пръв помощник става туземецът Петкан, открит и възпитан от самия Робинзон.
Смята се за вече безспорно установен факт, че 
прототип на Робинзон е шотландският моряк Александър Селкирк
прекарал няколко години (оставен през 1704 и спасен през 1709) на необитаемия остров Мас а Тиера, преименуван през 1966-а на Робинзон Крузо, който влиза в състава на островите Хуан Фернандес в Тихия океан, на 640 км от крайбрежието на Чили.
Описанието на острова на Крузо вероятно е основано на карибския остров Тобаго, който лежи северно от брега на Венецуела близо до устието на река Ориноко.
Книгата се радва на бурен успех и претърпява много издания не само в Англия, а и в целия свят. Има и много преработени, съкратени и адаптирани за деца версии. Сред българските преводачи на книгата са Петко Рачов Славейков, Стоян Дринов, Иван Богоров и др.
Вторият роман на Дефо „По-нататъшните приключения на Робинзон Крузо“ е по-малко известен. В него престарелият Робинзон, посетил своя остров и загубил Петкан, доплува по търговски дела до бреговете на Югоизточна Азия и се връща в Европа през цяла Русия.
Има и трета книга на Дефо за Робинзон, озаглавена „Сериозни размишления на Робинзон Крузо“, която представлява сборник от есета на нравствени теми. Името на Робинзон е употребено от автора чисто спекулативно - само за да предизвика интереса на публиката към това произведение. Но пък благодарение на искрящо талантливо написания първи „Робинзон Крузо“ Дефо има право на всякакви спекулации.
Кой е създателят на легендарния отшелник и верния му тъмнокож слуга и приятел?
Даниел Дефо е роден през 1660 година в семейство на занаятчии като Даниел Фо, но 
на 13 години променя фамилията си
и остава в историята като Дефо. Баща му Джеймс Фо е суров пуритан, който смятал, че най-доброто място да се образова неговият наследник е духовната семинария. Така младежът преминава през училището на Джошуа Фишер, а после и през академията на Чарлс Мортън, където получава блестящо образование. Усвоява широки знания по история, математика, география, френски, италиански, испански, латински и гръцки. Получава образование, което го подготвя да се влее като пастор в редиците на Презвитерианската църква. През 1681 година дори започва да композира религиозни стихотворения, но скоро решава, че проповедническата дейност е чужда за него и през 1685 г. се заема с търговия. Отваря фабрика за чорапи, става посредник за износ на платове и внос на вино, после притежава  тухларна фабрика. Дефо се впуска с плам в търговията и пише безброй есета и памфлети на икономическа тема.
Година преди смяната на попрището младият мъж се жени за Мари Тюфлей, дъщеря на търговец. Двамата имат 8 деца, от които 6 оцеляват, а бракът им продължава 47 години.
Година след сватбата си Дефо 
участва във въстание срещу католическия крал Джеймс II
Криейки се като беглец в църковния двор, след като въстанието е потушено, той вижда името Робинзон Крузо, издълбано върху камък и по-късно дава това име на най-известния си герой.
През 1692 Дефо се разорява, a 3 години по-късно постъпва на държавна служба, като изпълнява възложени задачи, пътувайки до Шотландия. По това време е в ход движение за обединяване на Англия и Шотландия, а задачата на Дефо е да обяснява на шотландците големите ползи от преминаването им под английската корона. Казано без заобикалки - трябва да агитира вироглавите северни съседи да приемат доброволно доминацията на Лондон.
Но шило в торба не стои. Скоро специалният пратеник се отказва от неблагодарната си мисия и търси ново поприще. Работи и като таен агент и журналист, пишейки изобличителни памфлети срещу феодално-монархическата и църковна реакция.
През 1703 Дефо е осъден да бъде привързан на позорния стълб и на затвор, именно заради един от тези памфлети, взривоопасен още от заглавието си: „Най-краткият начин за справяне с несъгласните“. 
Дефо е първият човек, привързан на позорния стълб, който след това се превъръща в национален герой
След излизането си от затвора Даниел получава шанс да започне всичко отначало и издава вестник „Преглед на френската дейност“, който е свързан с въпросите в Европа. Със статиите си по въпроси за историята, географията, икономиката, педагогиката, медицината и други Дефо става един от основоположниците на британската журналистика. Той въвежда популярното есе, уводната статия и интервюто - жанрове, без които от векове не може нито един вестник.
Дефо е бил търговец, фабрикант, застраховател на кораби, затворник, войник, шпионин, беглец. Но най-вече велик писател, защото чрез творбите си е добил световна популярност.
Плодовитият творец има над 250 публикации. Първата важна от тях е през 1698 г., а 
известността му започва през 1701 с написването на поемата „Чистокръвният англичанин“
в която защитава Уилиям III и осмива претенциите на аристокрацията за чистотата на английската кръв.
Когато наближава 60-те си години, Дефо започва да пише романи и по време на излизането на великия „Робинзон Крузо“ вече е на 59 години.
Други романи, чийто герои предизвикват по-сериозен интерес са „Мол Фландърс“ (1722) - история на самотна жена от Лондон и крадец, „Капитан Сингълтън“ (1720), „Полковник Джек“ (1722), „Роксана“ (1724), в чиято основа е вплетена съдбата на индивида, който трябва да оцелее сред враждебно настроеното към него общество, не по-малко жестоко от природата.
Добил слава на талантлив писател, Даниел Дефо умира в самота, далеч от семейството, криейки се от преследващите го кредитори.
По материали от интернет