Да останеш непобеден близо три десетилетия! Не два-три, а почти 30 сезона! Да държиш националния рекорд въпреки десетките отчаяни опити да те свалят от върха! И то не рекорд от раздела за странните хрумвания в Книгата на Гинес като ядене на сурови яйца или мятане на палачинки, а постижение на границата на човешките възможности. Това богатство притежава Силвия Монева - една от най-големите русенски лекоатлетки за всички времена. За нея не се шуми отдавна. Тя остана някак извън прожекторите, може би избра съзнателно да е така, но пък вечната листа на родната спортна слава я помни като упоритата и талантлива лекоатлетка, чийто национален рекорд в дългия скок догодина ще чества 30-годишен юбилей. 
Силвия
тръгва към леката атлетика, когато е на само 7 години
В „Ялта“ я завежда баща й Димитър Христов. Бившият футболист, който вече напътства децата си от небето, иска и синът му, и дъщеря му да се пробват като спортисти. Така Силвия се среща с Царицата на спортовете, а брат й Ивайло - с Цар Футбол. 
Първите стъпки на пистата на малкото момиче са под ръководството на Сийка Маринова. Така е до 5 клас, когато постъпва в Спортното училище.
Дотогава практикува универсална лека атлетика, така е и в първите години в Спортното, където тренира при Димитър Момчилов. После попада в групата на спринтьорките, но нещо не й потръгва както трябва. 
„Бях много слаба, кльощава, дребна, на всичкото отгоре - дюстабанлийка!
Един ден направо ми казаха, че нищо няма да излезе от мене и дори ме заплашиха с изключване от училището. По непригодност за лекоатлетка“, разказва Силвия.
За да й „уплътнят“ времето, я пращат в някогашната знаменита школа по военно-приложни спортове до Русенски Лом. Докато другите тичат и бягат, тя е на рубежа, за да стане тихомълком... майстор на спорта в стрелбата! 
Нали обаче си е костелив орех, не се отказва лесно и продължава да залага упорито на спринта. Вече е в 9 клас, когато на хоризонта блесва слънце и става държавна шампионка за девойки на 100 метра гладко бягане и 100 метра с препятствия. 
Някои обаче все така продължават да не й вярват.
Малко преди да завърши 10 клас, я пращат на турнир в Рига. Не се представя много силно в спринтовите дисциплини, а един от треньорите й казва между другото: „Я пусни един скок, да видим какво ще стане!“
Бъдещата рекордьорка тръгва към пътеката,
набира скорост и се приземява от първия път на 6,26 метра - майсторска норма!
„Не помня с кой крак отскочих, какво се случи точно, но опитът беше изненадващо добър“, разказва Силвия.
Вече завършила Спортното, започва да специализира в скоковете при легендарния Чавдар Чендов, чийто възпитаник е и олимпийският шампион Христо Марков. С Христо са съученици и в един клас в продължение на 7 години. После Марков и Чендов заминават за София, а Силвия остава в Русе.
Тренира здраво и напредва сериозно. През 1985 година печели златен медал на Универсиадата в японския град Кобе. На същите игри пък 
бяга като първи пост в щафетата на 4 по 100 метра със звезди като Гинка Загорчева, русенките Анелия Нунева и Надежда Георгиева
Квартетът финишира на трето място, а всички поздравяват спринтьорката на първи пост! Онази дребната, кльощавата, дюстабанлийката! Дето не става за нищо и няма място в Спортното училище на Русе!
Следва световно в парижката зала „Берси“ и пето място в Европа на пистата в Щутгарт. 
Националният рекорд е подобрен на 3 август 1986 година по време на престижния турнир „Бели, зелени, червени“ в София. 
„Усещах, че съм във форма. Затова, когато се приземих на стадион „Българска армия“ и чух аплодисментите на зрителите, вече знаех, че съм направила добър скок“, разказва Силвия.
„Добрият“ скок е точно 7 метра! Можете да си представите - това е малко по-малко от разстоянието между двете греди на футболна врата. 
И тогава, а и днес 
с тези 700 сантиметра може да се спечели медал от олимпийски игри, световно и европейско първенство
Рекорд на рекордите!
Върху крилете на добрата си форма става балканска шампионка на шампионата в Стара Загора. 
„Стадионът беше пълен до последното място! Мечтата ми днес е да видя на българско лекоатлетическо състезание поне една трета от такава публика, но няма как да стане“, отчита тъжно Силвия.
По време на кариерата си у нас печели 10 национални титли, но всичките й усилия са насочени към Олимпиадата в Сеул. Има и покрита квота. Надеждите за добро представяне и медал зреят с всеки ден. Тогава обаче
получава тежък и внезапен удар - чупи костица в глезена на отскачащия крак
а лекарите са категорични: „Със спорта си дотук“!
„Беше като гръм от ясно небе. Не бях и помислила, че краят на кариерата ми ще настъпи толкова рано и по този начин“, връща спомените Силвия.
Междувременно учи, ражда дете, завършва НСА, а перспективата е да стане треньорка. Опитва в рамките на година да бъде наставничка на деца.
„Веднага разбрах, че тази работа не е за мене. Прецених, че няма смисъл да се мъча“, казва Силвия. 
Категорична е, че спортът възпитава воля, дисциплина, изгражда много силни характери. 
И сигурно е така, защото когато почва работа в първото си бюро за обмяна на валута, куражът от пистата й идва на помощ. 
Годината е 1999-а, а неин познат има да й връща 500 долара. Днес да ги върне, утре да ги върне, докато един ден най-сетне отваря вратата на бюрото. Силвия - нали е познат - се доверява и го пускат отвъд гишето. Тогава
„приятелят“ изненадващо вади електрошокова палка и я удря
с нея. Вместо да се разплати, иска да и обере касата. Изненада е най-слабата дума в случая!
Макар и зашеметена в първия момент, бившата лекоатлетка събира цялата си воля и така шокира впоследствие нападателя с шамари и десни прави, че го изхвърля на улицата и веднага звъни на полицията.   
Оттогава до днес работи в друго бюро. Твърди, че се чувства добре, че плува в свои води, че е щастлива с 25-годишния си син Иво. Бившият талантлив футболист слага бързо края на кариерата си заради чести контузии и операции на коленете. 
„Много добро и възпитано момче! Горда съм, че го отгледах сама с помощта на майка ми и брат ми, за което им благодаря!“, казва Силвия.   
Спортът за нея днес са 5 от 7-те дни от седмицата
в които поддържа форма с тичане. Десертът след бягането е работа във фитнеса. Голямата й страст пък от 2007 година е автомобилният спорт. Може би защото брат й Ивайло е един от добрите русенски пилоти. Любимият й майстор зад волана е германецът Себастиян Фетел. Фетел, защото някога тренира заедно на няколко пъти с друг немски спортист - идола си в леката атлетика Хайке Дрекслер.
„Тази жена беше уникална с фигурата си, изваяна за дългия скок“, възхищава се Силивя.
Щом става въпрос за физика, припомня, че състезателното й тегло по време на най-големите й успехи е 58 килограма при ръст от 167 сантиметра. 
Дали някой и кога може да подобри рекорда й от 7 метра?
„Не вярвам. Или поне няма да е никак скоро. Скачачки от висока класа като Тереза Маринова и Ива Пранджева опитаха да го надминат в зенита на кариерата си, но не успяха, та сега ли, когато отдолу не се задава никакъв потенциал!“, пресмята Силвия.
Твърди, че 
не би ревнувала, ако някой се приземи и над 7 метра
Напротив - ще се радва, но надеждата й за българската лека атлетика въобще не е голяма.
Затова пък не пропуска по телевизията нито едно голямо лекоатлетическо състезание и все така брои на ум крачките, които правят момичетата по пътеката преди скока. Представя си как тръгва на спринт, набира скорост и отскачащият крак я праща в дълъг полет към поредната титла под оглушителните възгласи на публиката. А със 7 метра все още може да се спечели голям медал.