Д-р Георги Хубчев е роден в Русе през 1954 г. Завършил е медицина във ВМИ-Плевен и вече 34 години е сред успешните акушер-гинеколози в Русе. Началник е на АГ-комплекса от 2004 г. и има специализации по лапароендоскопска хирургия, онкогинекология, 4D-ехография и урогинекология.

- Д-р Хубчев, в Деня на родилната помощ обикновено пациентите благодарят, а лекарите и акушерките имат право да си пожелаят нещо, което би ги зарадвало професионално. Какво е вашето?
- В последните години сме свикнали да чуваме отвсякъде, че хората искат промяна, и то, естествено, към по-добро. Ние в АГ-комплекса в Русе вероятно сме единствените, които не бихме искали каквато и да е промяна, а да си останем същите.
Може да звучи малко странно, но АГ-комплексът е своеобразен остров на спокойствието и професионализма. Контактувам с много колеги от цялата страна и с радост установявам, че ние нямаме техните проблеми. Имам предвид текучеството на кадри - при нас няма недостиг нито на лекари, нито на акушерки, нито на сестри, нито на санитарки. Нещо повече - когато някоя от колежките излезе в отпуск по майчинство например и дойде заместничка на нейно място, тя е толкова добра, съвестна и отдадена на работата, че след като се върне титулярката, се опитваме всячески да задържим и двете.
Тук всеки си знае мястото и цялата система работи като добре смазана машина. Години наред ние нямаме майчина смъртност по акушерски индикации. За да съм по-точен, ще кажа, че последният случай е от 1998 г. А всички виждате какво се случва дори в елитни столични клиники. Само през миналата година оперирах три родилки, които часове ги деляха от смъртта и нашата намеса беше животоспасяваща за тях. Това е функция на целия персонал - рано да се открие проблемът и рано да се елиминира.
- Какви са показателите при бебетата?
- Перинаталната смъртност в момента е с пъти по-малка от предишната година. През 2012 г. е 7.5, а миналата този показател е бил 14 на хиляда. И това на фона на почти еднакъв брой раждания. В страната ние сме на едно от водещите места, затова казвам, че не искам да се променя нищо в машината ни.
- А има ли изгледи за промяна?
- За съжаление, да и това е заради дефицита от анестезиолози, което пък е проблем на цялата страна. Това засяга и нас, тъй като се засяга пряко обезболяването на ражданията. По всяко време трябва да имаме готовност за обезболяване и когато жената пожелае, ние да й го осигурим при спазени други условия. Това е съвременното акушерство и то е прието в цял свят като стандарт. При нас екипите са сформирани и денонощно в готовност. Това го казвам, тъй като преди месец беше представен по медиите случай, в който пациенти твърдяха, че едва след като жената била прегледана, сме започнали да сформираме екип за реакция. Няма такова нещо - постоянно има двама акушер-гинеколози, неонатолог и анестезиолог.
На всяко очаквано рисково раждане или секцио присъстват специалисти от всички специалности, нужни за обгрижването на жената и бебето.
- Има ли хора без специалност при вас?
- Тук работят десет души, които са с много голям опит - аз, д-р Ани Матеева, д-р Светла Христова, д-р Стела Минчева, д-р Нели Узунова, д-р Александър Рудницки, д-р Петър Зарзаланов, д-р Атанасов и д-р Велков. Имаме две по-млади колежки със специалност - д-р Йорданова и д-р Надя Иванова, и имаме три специализантки. Те се обучават и имат късмета да са тук и да влизат в изключително голям диапазон от операции и манипулации - виждат всичко, каквото не може да им бъде предоставено дори в университетска клиника. След година съм сигурен, че те ще правят рутинните операции, а ние ще им асистираме.
По отношение на обучението на микропедиатрите, трябва да кажа, че те са наистина едно от бижутата в АГ-комплекса. Там, мисля, че няма човек без специалност, дори д-р Лилия Георгиева наскоро защити точно неонатология. Екипът на д-р Нина Радкова е точен и отлично подготвен. Те помагат на толкова много бебета да оцелеят, като най-малкото от миналата година мисля, че беше 650 грама, а най-едрото над 5 кг.
Анестезиолозите, които бяха тук, преди да направят реорганизация в тяхната специалност, също са перфектни специалисти. Всички владеят видовете обезболяване, реанимацията на родилки и бебета.
Акушерките и сестрите в Русе май са едни от малкото в страната, които са подложени на постоянни колегиуми и препитвания. Организираме на тях и на лекарите дискусии за сложни случаи, обсъждаме ги и преценяваме кой как е действал и правилно ли е било, имало ли е друг вариант и как трябва да се прави при следващ случай.
- Училището за бъдещи родители продължава ли да обучава майки и татковци как да се грижат за бебетата?
- Аз лично съм много доволен, че Училището за бъдещи родители продължава да работи, и то много успешно. Интересът към лекциите е голям и резултатите не закъсняха. Жените идват да раждат много по-спокойни, влизат в познато за тях място, запознават се с лекарите и акушерките предварително и им имат доверие не само като на специалисти, а и като на хора, с които вече са разговаряли и са ги усетили какви са. Не е за подценяване и това, че младите майки са подготвени за това какво ще им се случи и как протича раждането, затова и няма истерии, хаос и напрежение. Така жените могат да се отдадат на най-щастливия момент от живота си - раждането на бебето.
- Ясно е, че не бихте имали каквито и да е претенции и за базата, в която работите. Какво е положението с техниката обаче?
- Това е единственото, за което можем да мечтаем и да си отправяме пожелания. Лапаро-ендоскопската ни апаратура поостаря. Тя е от 2005 г., а знаете, че този вид техника се развива бързо като компютрите и мобилните телефони. За да съм по-ясен, припомнете си какви телефони имахме преди 7 години и какви сега.
Болницата не е в блестящо финансово състояние и ние разбираме това, но пък инвестициите не са космически и може да се помисли за техника. 27 000 лева струва нова такава апаратура, а моделите в 3D формат и HD камера са около 70 000 лева. Имаме ли тази техника за 70 хил., вече почти сме се изравнили с робота „Да Винчи“. Хистеро-резектоскопът ни е от 2000 г. и той има нужда от смяна. Излязоха нови модели, които са щадящи за пациентите, улесняват лекарите и намаляват времето за престой в болницата.
- Когато говорим за инвестиции, редно е да попитаме как биха се възвърнали те?
- От една страна, пациентката лежи по-малко време в болницата и това намалява разходите за лечението й. Обществото също има полза, тъй като тази жена обикновено е в работоспособна възраст и не ползва дълги болнични, а на следващата седмица отново е на работа. За нас като лекари също е важно, че реанимационният период се скъсява много, което означава по-малко разходи отново. За самата операция пък са нужни много по-малко конци, марли, анестетици, компреси и се намалява в пъти рискът от инфекции и отваряне на оперативната рана, спестява се и кръвопреливане. Това е съвременната техника и тенденция, ние трябва да сме в крак с нея, защото сме длъжни да сме адекватни на века, в който живеем. Друг е въпросът, че така се гради добрият имидж на болницата и комплекса в частност. Смея да кажа, че ние в АГ-комплекса сме се доказали като добри гинеколози и неонатолози. Това е причината да идват родилки от съседни области и да търсят нас за гинекологични операции и раждания.
- С какво ще запомните 2013 година?
- Може би с раждането на четиризнаците - това беше предизвикателство както за нас, гинеколозите, така и за неонатолозите. Никак не е лесно в залата да се полагат еднакво добри грижи за майката и не едно, а четири бебета, при това всички около килограм и половина. Справихме се отлично и се радвам, че семейството е добре и бебетата растат.