Няма да подаваме заявление за достъп до доклада на Министерството на отбраната, защото съм убедена, че няма да науча нищо ново, а съм убедена от това, което чета като изявления на министър Ангел Найденов, че виновни с имена няма да има посочени. Всички обаче знаем от разкази на момчетата на кого тежат петте жертви. Това каза пред „Утро“ майката на загиналия в Ирак рейнджър Антон Петров по повод разсекретения вчера доклад за атентата в българската база в Кербала на 27 декември 2003 г., при който загинаха петима рейнджъри.
Повод за песимистичното й мнение е дългото вече десет години мълчание по темата. Преди да бъде изпратен български контингент, тогавашният министър на отбраната Николай Свинаров и шефът на генералния щаб няколко пъти са посещавали Ирак и са оглеждали къде точно ще бъдат разположени българските части. Те са били хората, които е трябвало да преценят дали са взети всички мерки за безопасност. Следващото име, което споменават на всеки 27 декември колегите на Тони, е на полк.Петко Маринов. Той бе командир в Ирак и той беше отговорен за всички, споделяха те. На няколко пъти разузнаването е докладвало за евентуално нападение, но тъй като то не е било в конкретика, не са били взети мерки, разказват още оцелели рейнджъри от същата тази злочеста мисия в Ирак.
Към 2003 г. България не е разполагала с щатно сформирани, окомплектовани и подготвени организационни военни формирования за операции извън страната, е един от изводите в разсекретения доклад, представени вчера от министъра на отбраната Ангел Найденов. Недостатъчна е била разузнавателната информация за терористичните групировки, фортификационните съоръжения около база „Индия“ не са били напълно изградени, недостатъчни са били и преградите. По указание на Генералния щаб на Българската армия за допълнително оборудване е трябвало да се доставят бетонни блокове и съоръжения. Това обаче не е изпълнено от полската дивизия, в чийто състав са били нашите военнослужещи. Поради ограничени възможности за доставка са били доставени само телени заграждения и е прокопан ров. Дали вината за недостатъчните мерки за сигурност може да бъде прехвърлена на Полша, е дипломатически въпрос, който ще бъде ясен след консултация с полската страна за разсекретяването на пълната информация.
От доклада става ясно, че комуникацията между България и Полша е била слаба. Смущаващ е фактът, че състоянието на фортификационното оборудване и инженерните заграждения на базата е било инспектирано месец преди това от комисия, ръководена от зам.-командир на многонационалната дивизия и сигурността е оценена на 85%. Констатирани са и недостатъци, част от които са може би предпоставка за трагични събития. Твърди се, че изграждането на отбраната в пълен обем съгласно изискванията не е направено заради усилията на коалицията за постигане на „доверие с местното население“.
Може да бъде направена констатацията, че в голяма степен тези пропуски са били и отговорност на българския командир. След разглеждане на доклада не се намира виновно поведение на никое длъжностно лице, на което да бъде вменена виновна отговорност, сочат още констатациите отпреди 10 години.