Упреците към съвременните български печатни медии, че често пъти представляват страховити криминални хроники и наподобяват юридически бюлетини, често пъти са предмет на спорове - кога по-балансирани, кога по-ожесточени и превръщащи се в истински сражения на крайни аргументи и „за“, и „против“. Без да съм адепт на новинарската максима „Добрата новина е лошата новина“, дори напротив, не мога да отрека, че понякога медиите „звучат“ доста зловещо. Като изключим някои средства за информация, които по една или друга причина са крайни в избора си на тъкмо тези, „черните“ новини, за по-голямата част от медиите е валидно правилото да се съобщава и публикува това, което се е случило - с други думи, медиите не са по-зловещи и депресиращи, отколкото животът и ежедневието в нашата страна. И да се винят медиите за „насаждането на стреса“, при положение, че въпросният стрес причаква всеки втори /ако не и по-начесто/ българин на спирката, край блока, в магазина, на работното място, при стълкновението с държавни и местни чиновници - та, 
да се вменява вина на медиите, просто не е много умно
Друг е въпросът, че именно по това, което ще остане и ще бъде запазено от вестниците и електронните издания, след стотина или повече години хората ще си сглобяват картината на битието на днешните българи.
Както това е направила русенската историчка Теодора Бакърджиева, която наскоро издаде новата си книга. Заглавието е „За закона и хората от страниците на вестник „Дунав“ и още по него читателят вече ще се подготви за поредното увлекателно, познавателно и прелюбопитно историческо четиво, което ще го отведе до правене на успоредици със съвремието. Премиерата ще бъде в Историческия музей на 23 април от 17.30 ч, като за да представи книгата и изключително интересните факти в нея е поканена юристката и преподавателка в Юридическия факултет на Русенския университет Петя Шопова. 
Теодора Бакърджиева изследва публикациите в русенския вестник „Дунав“ през периода на неговото излизане от 1865 до 1877 г., за да покаже как правната проблематика достига до жителите на града, какви преобразования са настъпвали в структурата на правораздавателните органи, какви са били компетенциите на отделните звена, ангажирани с юстицията преди близо два века, както и какви са били изискванията към персоните, чиято задача е била да решават правни казуси. Издаването на вестника е инициирано от тогавашния русчушки валия Мидхат паша. 
Издателите на вестник „Дунав“ са поставяли правната проблематика сред приоритетите си
като са правили много, за да повишават правната култура на гражданите - за да познават и да уважават „законите на царщината и да им се подчиняват“. От април 1871 г. във вестника започва да излиза дори „официален лист“, който „съдържа височайши заповеди, наредби, устави и наказанията, които се извършват в криминалните съвети на вилаета“. Теодора Бакърджиева посочва един интересен факт - от лятото на 1871 г. издателите намаляват цената на един брой на вестника, тъй като „длъжността на вестниците е да служат за общото добро на мястото, в което ся издават и да дават на жителите му разни известия за случайностите по света, както и за други интересни работи“ - затова трябва да бъдат достъпни за повече читатели. 
А сред тези „известия“ немаловажно място намира и информацията за криминални деяния, за водени съдебни процеси и издадени от наказателните съдилища присъди. Както посочва авторката, „някои знакови процеси се водят при открити врати и вестникът е този, който уведомява интересуващите се за времето и мястото на провеждане. Вероятно с тази публичност се цели жителите на вилаета да бъдат убедени в необходимостта да се спазват законите, уверявайки се на място, че съдебната система действа безкопромисно и няма ненаказано престъпление“. 
Точно това - как са били наказвани престъпленията, несъмнено е една от най-любопитните теми в задълбоченото изследване на Теодора Бакърджиева. Като прави преглед на различните престъпни деяния, описани на страниците на вестник „Дунав“ за 12-те изследвани години, тя посочва, че най-голям брой са кражбите: те са 180. Следват убийствата, които за тези 12 години са 85. 36 са обезчестяванията, след тях се подреждат 33-те наранявания при разпра, 
32 са престъпленията, категоризирани като „Разбойничество и ятаклък“
28 са побоите, 15 са длъжностните престъпления, а 10 - „обида и докачане на чест“. По 5 са умишлените палежи, нарушаването на обществения ред, отвличанията, лъжесвидетелствата, неподчиненията на правителствена заповед и обида на на длъжностно лице. 
Със сигурност представлява интерес какви наказания са отнасяли извършителите на престъпления - особено днес, когато тъкмо наказанията са тази морална и правна категория, която предизвиква най-много песимизъм, от една страна, а от друга - чувство за безнаказаност и възможност да се изплъзнеш от справедливо възмездие. Днес, когато знаем, че селата са пропищели от вандализъм, безчинства и непрекъснати кражби, можем само да завиждаме на хората, живели преди нас - когато за „опит за обир от къща“ на мюсюлманин четиримата извършители /също мюсюлмани/ са получили присъда от 3 години затвор! Същата е присъдата за кражба от каса на обществена сграда. По 10 дни затвор е отнесъл всеки от четирима черкези, които са 
влезли в къщата на християнин и са откраднали оттам... боб! 
За кражба на мотика обаче крадецът циганин е осъден на 3 месеца затвор! В някакъв смисъл може да се каже, че оръдието на труда мотика се приравнява към кон - защото за откраднат кон присъдата е същата, докато за кражба на три овце извършителят получава едва месец зад решетките. Затова пък за открадната крава затворът е шест месеца. Пак три месеца затвор дало правосъдието на мюсюлманин, който отмъкнал от дома на християнин три бакъра и един сахан, както и на християнин, който откраднал от дюкян на евреин три феса и кутия енфие. Кражба с подправен ключ пък вече носи на извършителя цяла година зад решетките! 
Обидите също не са били пренебрегвани от юстицията. Християнин обидил християнка - обидата се изразявала в това, че той я „докачил с ръка“. И получил 1 месец затвор. Също толкова получил и мюсюлманин, който напсувал друг русчуклия, друг за същото се разминал само с 15 дни затвор. Месец кауш отнесъл християнин за неподчинение на правителствена заповед, а друг пак за неподчинение получил 40 дни решетки. 
Смъртно наказание се дава безапелационно за „разбойничество, убийство, бягство от затвора“. Смърт чрез обесване в Тулча постига и четирима християни, за които е доказано, че са извършвали грабежи от къщи, обир на църква и убийства. Доживотен затвор в окови следва за трима християни, които докато извършвали обир от къща, са измъчвали жестоко домакинята и нейната дъщеря, също християнки. 
Смъртна присъда произнасят и за мъж, ограбвал пътници и къщи и отвлякъл дете 
- и престъпникът е обесен в Русе.  
Тежко са наказвани убийствата - обикновено за такова престъпление извършителите са получавали 15 години затвор. Също толкова са получавали тези, които са заловени да извършват обири по пътищата, съучастници в разбойническа група, както и техни помагачи. Освен това 15 години затвор „с разглашение“ са давали за убийство при разпра. За помощ на разбойници /ятаклък/ - 5 години затвор! За обир на общинска каса - също толкова! 
Най-малко по три години зад решетките, при това в окови, са получавали изнасилвачите, в зависимост от обстоятелствата също 3, а понякога 4 и повече години затвор и обезщетение са застигали престъпниците, за които са доказвали извършено „развалено девство“. Престъпленията срещу жени, които авторката Теодора Бакърджиева е изброила в бровете на в.“Дунав“, са 54 за периода, посочени в табличка. Двама мюсюлмани опитали да отвлекат вдовица-мюсюлманка, като при това я наранили с нож. Три години с разглашение и разноски за лечение получил единият, а другият - „само“ три години затвор. За това, че осакатил жена, като я ударил, русчуклия получил 5 години в окови с разглашение. Три години в кауша получава слугата на християнка, вдовица, който откраднал пари от господарката. За „лек“ побой над жена присъдата е от седмица до 11 дни. Но за това, че мюсюлманин наранил жена си с пищов и брадва, агресивният съпруг отнесъл цели 4 години в окови плюс кръвнината, която заплатил на половинката си. 
Интересно, как се е развило правораздаването у нас за по-малко от два века! Ругатня, обида, побой, кражба и далеч по-тежки наказания някога в крайна сметка са водели до възмездие за извършителя, докато сега за повечето сходни престъпления потърпевшите дори не смеят - ама какво говорим, за мнозина това да ти откраднат кокошката или да оберат вилата си е просто част от битието, но не и повод да търсиш правосъдие... 
Интересно, каква ли книга ще напише някой историк-изследовател, който след столетие и повече ще си направи труда да разчете днешните вестници и информационни сайтове!