Разглеждам нещата в две плоскости. Първата е, че беше въпрос на време и то се случи, тъй като България е отказала да води суверенна външна политика, каза за БГНЕС експертът по национална сигурност проф. Николай Слатински.

България във външната си политика обслужва интересите на други държави, беше въпрос на време да научим какво ще се случи на КСНС, тоест на висшия консултативен орган на държавата в сферата на сигурността, да научим какво ще се случи откъм "Уолстрийт". Това беше просто въпрос на време да научаваме каква трябва да бъде нашата външна политика отвън. Това не се беше случило, доживяхме го. По-рано идваше откъм Кремъл, сега идва откъм "Уолстрийт". Има даже метафора в това, защото идва не откъм Белия дом, а точно от "Уолстрийт", там, където са тези, които реално предкулисно и задкулисно управляват света. Виждам метафора в това и нищо повече. Ние си докарахме държавата дотам, че въпросите на националната сигурност какво да мислим по тях, да ни съобщават от западни медии, подчерта Слатински.

По-сериозен е проблемът вече по същество. Не знам какво е разследвано и как е разследвано, но в началото аплодирах идеята на президента Плевнелиев да възкреси КСНС, да го превърне в един работещ орган за консултации с правила на съвета, подготовка на заседанията. И сега изведнъж идва без в световен план да се е случило нищо, даже в Близкия изток нищо не се е случило, за да се разглежда вътрешната сигурност в контекста на ситуацията. Тази ситуация е поне от 60 години в Близкия изток. Какво налага това спешно свикване на един неподготвен съвет, как ще се консултират хората, какви консултации ще дават присъстващите политици и специалисти, при условие, че те нямат представа какво ще съдържат докладите на вътрешния и външния министър, а пък за тяхно голямо съжаление, освен крайния извод, даже западните медии и правителства не са си направили труда да ги информират за какво ще става дума на КСНС, възмутен е експертът.

В този смисъл цялата тази процедура и начина на провеждане на този КСНС ми говорят за задълбочаване на дефицита на суверенитет и самостоятелност в националната сигурност. Освен това парадоксалното е, че въпреки че ще докладва и вътрешният министър, парадоксалното е , че България даде нов принос в противодействието на тероризма, когато разследването на терористичен акт се води не от вътрешното, а от външното министерство. Външното министерство съобщава на вътрешното какво трябва да намери, какво е длъжно да намери, какво е принудено да намери, това за мен е абсурд. Дори да се окаже някой ден, че действително имаме реални данни за извършителя, целият начин, по който покрай този терористичен акт функционираше системата за национална сигурност, ме изпълва вече даже не с горчивина, а с тъга, признава Николай Слатински емоционално.

Такова нарушаване на здравия разум, такова нарушаване на демократичните процедури, такава услужливост, не би трябвало да си позволява държавата от Сахарска Африка, камо ли държава, която има самостоятелен равноправен глас и в НАТО и в ЕС. Аз винаги съм смятал, че една то най-ефективните мерки за противодействие на тероризма е външната политика и политиката за национална сигурност на една държава. Една държава трябва да води политика, чиито рискове от тази политика тя може да управлява и които последици ще донесе тази политика, тя може да минимизира. България с готовността си да докаже възложената теза, че извършителите са Хизбула става залог в една много сложна игра и аз затова, се шегувам, че България продължава да бъде като тревата, върху която ловуват слоновете. Слоновете и да се бият и да правят любов, в края на краищата тревата винаги е стъпкана, използва метафора и като учен Слатински. Вижте как се получава – България така стесни своето пространство за маневриране, така изтегли позицията си в крайна посока, че дори сега да се намерят доказателства, че Хизбула е ангажирана в терористичния акт, това все едно би било възприето от широката общественост по света и от българското общество като изпълнение на политическа поръчка. Това управление ни докара до това да няма самостоятелна външна политика и да си прави, както казвам малко крайно "ние искаме да сме израелците на Балканите и англосаксонците в Черноморския регион", отново прави сравнения експертът.

Не можеш да си позволяваш да водиш политика, която генерира рискове и може да доведе до последици, които ти не можеш да преодолееш. Една такава политика крайна, радикална, осъждаща, заклеймяваща както направи на първата секунда след атентата премиерът Нетаняху, може да се води от силна държава. Държава, която е държава-гарнизон, държава, която има много мощна система за национална сигурност. Държава, която е имплантирала своята външна и вътрешна политика силата, насилието, репресивните структури, тоест това е държава, която се е постарала да минимизира рисковете в един много широк спектър. България с нейната система за национална сигурност не може да поема такива рискове. Ако бяхме умна държава, ако бяха професионалисти, а не аматьори по висшите етажи на системата за национална сигурност, ние трябваше, ако щете дори да го изиграем този случай много по-мъдро. Да накараме тези, които са хвърлили кестени в огъня, да си ги извадят със собствените ръце. Някой друг да бъде отговорен за това, че е намерил извършителя на атентата. България сега се превърна в една маша, а политическите дивиденти ще бъдат извлечени от САЩ и Израел, а наказанието за тази услужливост може да понесе България, без реално действаща ефективна система за национална сигурност. Защото всеки терористичен акт може да бъде предотвратен, но всички терористични актове не могат да бъдат предотвратени. Има държави, които успяват да предотвратят 95% от терористичните актове, ето това са държави с много силна система за национална сигурност. А за държавите като България… , не довършва той в категоричността си и като специалист. Първия път, когато ни посегнаха и ни удариха жестоко в слънчевия сплит и имаше жертви израелци и български гражданин, къде е тръгнала тя да играе страна на много голяма политика. За мен това е тревогата, не толкова дали една политика е правилна или неправилна. За мен е неправилна, но допускам, че аз не мога да преценя. Да, нека да е дори правилна, но държавата не може да си я позволи. Дори правилната политика, която води до сериозни рискове за националната сигурност в дълбоката си същност е неправилна политика. Не е политика на национална сигурност, а политика на национална несигурност, категоричен е в оценката си Слатински.

За досието "Буда" и дали това е опасно за националната сигурност, Слатински каза, че разсъждава по малко по-различен начин. И атентатът срещу Доган, и показният разстрел срещу Баретата и сега в тази история около "Буда", за мен те самите са следствие от това, че националната сигурност е застрашена. От това, че системата за националната сигурност не работи. От това, че политиците вече трябва да разберат случая на Доган, че дойде време, когато мерникът символично или не толкова символично, на недоволството на социалните, маргиналните социопатите, психопатите, които бяха полудели от този жалостен вълчи преход, ще се насочи към истинските виновници за разпада на държавността. Това са политиците, подчертава Слатински, който е един от хората започнали демократичните промени през 1989 г.

А случаят с "Буда" и Бойко Борисов също за мен е следствие от националната несигурност. Да, той умножава тази национална несигурност. Но не бива да гледаме като на причина, а като следствие. Какво е следствието?! Следствието може да бъде казано с три изречения в три посоки. Първо, че България има премиер, който въпреки огромните документи и обвинения, и слухове, разпространявани за неговото бизнес минало, отказа да даде обяснения на своето общество. И ето сега бумерангът се връща. Рано или късно, когато ти не разсееш подозренията за твоята нечистоплътност, ти създаваш презумпцията на виновния по принцип. Не принципно виновният, а виновният по принцип. И това означава, че ние имаме един премиер, който е позволил обществото да смята, че го управлява министър-председател с нечистоплътни връзки, с контакти с хора, били от другата страна на закона, за извършване на действия, напомням, че той, след като стана премиер с Мишо Бирата, които връзки са несъвместими със закона и с демократичния морал. Второто изречение е това, че нашите специални служби работят точно по този начин. Те вербуваха лица от охранителния бизнес или престъпния свят, превръщаха ги в свои доносници и секретни сътрудници с идеята тези сътрудници да им донасят информация за конкурентни от престъпния бранш и да отнемат на тези сътрудници част от бизнеса. Защото всичко има цена. Давам ти чадър, а ти си даваш част от бизнеса. Тоест случаят сега повдига с крещяща сила пелената за това какво правеха някои хора в нашите служби полицейски и специални. Лъхва истината за дейността на част от хората в тези служби. Тези служби обслужваха лични, корпоративни, партийни, икономически интереси и те са изключително виновни тези хора от службите за разпада на българската икономика и на българската държавност. Случаят Буда фалшифициран, или не има много силен отрезвителен ефект, защото той показва механизма. Дори документите да са фалшифицирани, те са написани в духа на този разбойнически механизъм, когато висши хора в службите – полицейски специални работеха срещу националната сигурност. Третото изречение е конкретно за премиера. Премиерът с цялото свое поведение и като бизнесмен и като охранител, и като премиер сега, допусна да влезе в този профил на потенциално вербования човек. Този Буда дори да не е бил Бойко Борисов, толкова много прилича на стандартния човек за вербуване, че хората припознаха условния Буда в своя премиер. Тоест премиерът Борисов не успя да разсее съмненията, че той има профила на такъв човек. Това е трагедия за националната ни сигурност, е категоричната и тъжна оценка, както сам признава Николай Слатински.