Най-важната гимназия
обучава без прекъсване ученици и до днес
Под нейния покрив се помещава и Националният музей на образованието, а сградата е обявена за паметник на културата през 1979 година. Това е същата сграда, чийто основен камък символично е поставен на днешния 18 април преди 164 години - през 1851-а.
Но да се върнем в началото.
В началото на 19 век образованието в българските земи се осъществява предимно в килийни училища. Училището, основано от Васил Априлов, е първото, което въвежда така наречената „взаимноучителна метода“. В рамките на следващите години се основават още дванадесет такива училища в други български селища.
Първият учител и уредник е Неофит Рилски
който в годината преди да поеме преподаването написва и превежда някои основни помагала и изучава прилагането на новия метод.
През 1872 училището прераства в гимназия, а от 1881 носи името Априловска гимназия на името на първия си благодетел.
През 1988 училището придобива нов статут и се превръща в
гимназия с хуманитарен профил
в която се изучават разширено предмети като литература, история, философия и изкуства. Първият випуск по тази нова програма е приет през същата година. Първоначално тя съдържа елементи на класическо образование като изучаване на старобългарски и латински език, история на културата и история на философията. Няколко години по-късно изучаването на древни езици отпада от програмата за сметка на засилване на чуждоезиковия профил.
През 1992, след превръщането му в държавно училище, получава сегашното си име Национална Априловска гимназия. По това време Априловската гимназия се помещава в сградата на Математическата гимназия. През 1996 година е прието решение на Общинския съвет на Габрово училището да се върне в историческата си сграда в центъра на града, в която през предходните няколко десетилетия се помещава Националният музей на образованието, основан през 1973.
На 9 февруари 1998 г. президентът Петър Стоянов заедно с кмета Николай Дачев
откриват обновената историческа сграда на Априловската гимназия
като действащо училище. Това става след 25-годишно прекъсване на училищната дейност в тази сграда.
От 1992 до 1996 двете институции са административно обединени под названието Национална Априловска гимназия с музей на образованието. Въпреки че това обединение е прекратено, музеят и понастоящем се помещава в западното крило на същата сграда.
По повод 175-годишнината от основаването си, през 2010 училището получава почетния знак на президента на Република България „за продължаването на националната образователна традиция и за забележителни постижения в съвременното учебно дело“.
През годините възпитаници на училището са били лауреати на престижни национални и международни ученически състезания. Въпреки че няма публикувани официални статистики, гимназията заявява, че 95% от абитуриентите й продължават образованието си във висши училища.
От началото на 90-те години училището е организатор на Априловите дни на културата, които се провеждат ежегодно през втората половина на май. Те включват ученически семинари, театрални представления, концерти, литературни четения. Традиционно дните на културата приключват с изпращането на абитуриентския випуск.
Историята в дати
1832 - 20 юни - В.Априлов и Н.Ст.Палаузов започват в Одеса книга за дарения за новобългарско училилще в родното им място Габрово.1833 - 21 март - в Габрово е положен основният камък на училището.
1835 - 2 януари - Неофит Рилски открива в Габрово Първото новобългарско училище.
1840 - 24 април - сьздадена е в училището първата училищна библиотека в България, с дарените от Априлов и Палаузов книги.
1840 - учителят Калист Луков открива в Габровското учиилще „по-висок, горен клас“ за учениците, желаещи да продължат образованието си.
1841 - 5 юли - Априлов завършва в Одеса своето второ и най-значително литературно-документално произведение „Денница на новобългарското образование“.
1847 - 10 април - В.Априлов написва своето завещание, с което оставя цялото си състояние на Габровското училище, с препоръката то да се превърне в „училище за висока наука“.
1847 - 29 август - на събрание в Габрово Априлов открива подписка за построяване на нова училищна сграда.
1847 - 2 октомври - в румънския град Галац прекъсва земният живот на Априлов.
1851 - 18 април - положен е основният камък на новото училищно здание.
1857 - октомври - Априловият стипендиант Тодор Бурмов реформира учебните програми и прави Габровското училище класно.
1866 - излиза книгата „Габровското учиилще и неговите първи попечители“ от П.Р.Славейков.
1867 - учителят Йосиф Ковачев въвежда в Габровското училище за пръв път в България „звучният метод“ на обучение.
1871 - май - Априловите стипендианти Райчо Каролев, Иван Гюзелев и Петър Генчев съставят програми за седмокласно училище.
1872 - Габровското училище се превръща в пьрвата в българските земи пълна гимназия, с наименование „Главно мъжко класно училище“, а Девическото става петокласно.
1873 - 26 август - тържествено освещаване на гимназиалното здание и преместване в него на Главното мъжко класно училище.
1873 - 29 юни - завършва първият випуск на гимназията - Главното мъжко класно училище.
1877 - 5 юли - габровци обзавеждат в гимназиалната сграда военна болница с двеста легла за руските бойци.
1878 - 12 август - гимназията от общинска става държавна.
1883 - 11 май - открит е в гимназията първият училищен музей у нас и първа музейна експозиция в Габрово.
1889 - 20 юли - тържествено честване 100-годишнината от рождението на Априлов, гимназията получава името „Държавна мъжка Априловска гимназия“.
1897 - 2 октомври - в гимназиалния двор тържествено са препогребани костите на Априлов, пренесени от Галац заедно с надгробния му паметник.
1916 - 6 септември - гимназията става смесена.
1926 - излиза книгата „История на Габровското училище“.
1935 - 1 ноември - пред гимназиалната сграда тържествено е открит паметникът на Априлов, построен от българския народ за 100-годишнината от откриването на Първото новобългарско училище.
1955 - 2 януари - тържествено честване 120-годишнината на Първото новобългарско училище.
1965 - 24-25 септември - научна сесия в Габрово с участието на най-изтъкнати учени от страната потвърждава, че Габровското училище е Първото новобългарско.
1972 - 18 май - международна научна сесия в Габрово по случай 100-годишнината на Априловската гимназия утвърждава историческото й място в развитието на българското средно образование.
1972 - 20май - Априловската гимназия е наградена с най-високия тогавашен държавен орден „Георги Димитров“.
1973 - 5 юли - Министерският съвет решава в историческата сграда на Априловска гимназия да бъде учреден Национален музей на образованието.
1981 - 21 април - тържествено откриване на новата сграда на гимназията в кв.Радичевец.
1984 - проведен е национален конкурс за проектиране на ново Априлово училище, свързано с историческата й сграда в центъра на Габрово.
1985 - 14 януари - тържествено честване на 150-годишнината на Първото новобългарско училище.
1988 - 25 януари - утвърден е нов статут на Априловската гимназия, с който тя става специализирано средно училище с хуманитарен профил.
1990 - 11 май - проведен е Първият национален семинар по литература и философия за средношколци. Семинарът става традиционен.
1990 - приемане на първите паралелки с чуждоезиков профил - английски, немски и френски език.
1991 - декември - в гимназията започва издаването на периодичен литературно-философски сборник „Денница“, като продължение делото на Априлов.
1992 - май - започва издаването на периодичен литературен ученически сборник „Словесност“.
1992 - 10 юни - Общинският съвет решава гимназията да се върне в историческата си сграда в центъра на града, като се запази и Музеят на образованието.
1992 - 18 август - гимназията става държавна и свързана с Музея на образованието, под името Национална Априловска гимназия с музей на образованието.
1996 - март - започват строителни работи в историческата сграда, като първи етап за връщане на гимназията в нея и изграждането на нови учебни корпуси.
1996 - 2 септември - просветното министерство отделя Музея на образованието от Национална Априловска гимназия.