Финалният мач от турнира за купата на БФС между юношите старша възраст на „Литекс“ и „Черно море“ бе любопитна възможност да видим колко е бистра и чиста водата, която блика от изворите на българския футбол. От едната страна бяха талантите на прочутата ловешка академия, в която от години тренират надежди от цялата страна, от другата - варненските момчета на треньора Тодор Каменов, който води по съвместителство и отбора на „Тича“ /Долни Чифлик/. Шефовете на „Литекс“ бяха довели повечето момчета от други групи в школата. Като агитка. Места заеха близки на футболистите. Варна също отговори с шумна агитка. Получи се надпяване, заформи се нещо като шоу.
На терена обаче поне през първото полувреме бе велика скука. Момчетата, които сигурно тренират усърдно и по явно най-напредничави методи, щяха да спукат топката от блъскане. Никаква идея, техника, импровизация, творчество! Всеки тъч и фаул се изпълняваше като на забавен кадър, всеки трети пас бе напусто. Ритнитоп в най-чистия му вид.  
След почивката двата тима се събудиха и заслугата бе повече на черноморци с тяхната очевидно по-голяма борбеност и желание да действат по-скоростно в търсене на изравняването. В края даже стана интересно, динамично, вълнуващо. 
Да кажем, че Пеле за първи път ликува като световен шампион за мъже, когато бе във възрастта на тези момчета. Добре де, не всеки може да е Пеле. Затова пък споменът ни върна във времето, когато русенски момчета като Пламен Петков, Мариян Тодоров, Сашо Тодоров, Румен Монев нямаха ден тренировки в специализирани футболни школи, но на същите години бяха с поне две крачки напред като техника в сравнение с днешните надежди на „Литекс“ и „Черно море“. 
Анатоли Нанков, възпитаник на Спортното училище, дебютира при мъжете на 16-годишна възраст. Ако някогашният „Дунав“ в тази възраст със Станислав Пашев, Красимир Колев, Миро Миронов, Боби Стоянов, Драго Енчев бе хванал сегашните ловешки и варненски селекции, нямаше да им даде много шансове.
А какви завършени играчи в тази възраст имаше в „Левски“, ЦСКА, „Ботев“ /Пд/ - Сираков, Велев, Михайлов, Искренов, Любо Пенев, Костадинов, Георги Славков, Аргиров, Костадинов, Митко Младенов!  
Разликата е, че онези момчета от 80-те ритаха топката още из училищни дворове, градинки, полянки, тесни квартални улички. Слагаха два камъка за врати и ставаше мач. Така се раждаше усетът им към импровизация и техника. Те нямаха зад себе си татко и мама, решили, че синът им трябва да стане на всяка цена голям футболист. Имаха най-важното - първична, естествена и голяма любов към играта. 
Наследниците им по престижни академии днес напомнят повече за добре и грижливо отглеждани оранжерийни цветя. Имат общо взето добър търговски вид, вероятно защото са на режим с модерно капково напояване, но на слънце увяхват бързо. Цветята под открито небе може да не са толкова красиви, но са по-жилави и за предпочитане. Лошото, че естествената стока вече липсва на пазара. Вместо нея на тезгяха стоят хибриди, към каквито селекционерът на държавния юношески тим Светослав Тодоров ще трябва да посегне при оформяне на прилично изглеждащ букет. Какво ли ще да е записал в тефтера си? Май нямаше какво толкова да пише, а и не си тръгна особено весел. Е, да използваме извинителното футболно клише, че кандидатите за слава нямаха ден! 
И за финал да разкажем за умилителна сценка, при която треньорите в школата на „Дунав“ Драгомир Григоров и Митко Тотев бяха наобиколени от група момчета, облечени от глава до пети в екипировка на „Литекс“. Оказа се, че това са наши деца, тръгнали от Русе, за да търсят по-добри условия за реализиране в академията на „Литекс“. Видели ги, оценили таланта им и заминали.
Едва ли тези деца се чувстват кой знае колко уютно в Ловеч, но кой пък бяга от хубавото!
Хубавото за тях трябва да стане тук, в Русе. Да се работи по базата, да се изграждат терени, да се задържи следващата вълна от талантливи деца, да се чертае стратегия за нов и силен „Дунав“. 
Що се отнася до юношите старша възраст на „Литекс“ и „Черно море“ - никак не ни се видяха да са като живителни благодатни извори и утрешна алтернатива на футболистите от мъжките клубни отбори.  
Всъщност, истинският тест за „Литекс“ ще е участието в Младежката лига Европа. В тези мачове ще бъде даден отговорът на въпроса дали пък не подценяваме възможностите на тези момчета. Ще се радваме, ако ни опровергаят.