- Господин Райнов, от дискусиите през миналата седмица стана ясно, че областният управител Стефко Бурджиев иска да се оптимизира училищната мрежа. Това проблем ли е?
- Вероятно желанието на областния управител е точно такова, но такива сериозни разговори в това направление не са обсъждани.
- А тези комисии за какво бяха?
- Комисиите не разглеждат училищната мрежа. Няма никакъв смисъл този въпрос да се повдига по време на техни заседания, тъй като единственото, което се постига, е да се създаде напрежение. Лично аз не съм привърженик на идеята отговорността да се размива в комисии. Нормално е тези неща да се обсъждат от специалисти и политици, които са ангажирани с това.
- Значи решенията на комисиите по образование и заетост нямат задължителен характер.
- Предметът на работа на тези комисии не е да обсъжда мрежата и аз не бих се крил зад тях. Обикновено вземам еднолично решение - обосновано и след обстоен анализ. Тези комисии са съвещателни органи и е чудесно, че ги има. Не е подходящо обаче в комисия по образование, където присъстват всички директори на училища, да се обсъжда кое училище ще закрием и къде ще местим друго. Законодателят е преценил, че началникът на инспектората предлага определени решения, а в Министерството на образованието има достатъчно експерти, които преценяват дали са правилни или не.
- Вие обявихте, че Зърното отива в Образцов чифлик, но комисията реши друго. Сега какво ще стане?
- Вижте, това преместване е решено от двама министри и има обнародвана заповед. Ако някой е мислил нещо друго, е трябвало да реагира. Факт е, че тази заповед не е обжалвана в 14-дневния срок. Нормално е подобни действия да се обсъждат с местната власт, на чиято територия е дадено училище. Такъв разговор за закриване на Зърното и Химията е провеждан през декември 2011 г. Нямаше категоричност, не се взе решение и следващата учебна година тези училища бяха оставени да направят прием като последен шанс. Те обаче не успяха. Министърът на земеделието е този, който има правомощия да определи къде и какво ще се случи с училищата, които са на негово подчинение. Той писмено е разпоредил Зърното да се премести в Образцов чифлик. Не знам даже защо се повдигна въпросът на комисиите, при положение че имаме заповеди от двама министри.
- На комисия по заетост само вие гласувахте в подкрепа на собственото си предложение, а членовете бяха категорично против.
- Не мога аз да гласувам против себе си, но е чудно защо изобщо се обсъди преместването на Зърното и то в ПГ по туризъм. Така меко казано се изложихме. Някои хора мислят, че щом в едно училище има кухни, неговата дейност е зърнопреработване и зърносъхранение. Съжалявам, но едното е в направление услуги, а другото в селско стопанство. Просто някой е трябвало да отвори списъка с професии и специалности.
- А как стои въпросът с Химията?
- Химията е преминала през всички процедури и моето предложение е в тяхната сграда да се настани ПГ по транспорт.
- Точно това беше посрещнато доста остро.
- Мотивите ми са няколко. ПГ по транспорт също е със свит прием, макар финансово да е добре. Отдалечеността на училището от централната част на града е голям проблем. Старата сграда и материална база също са минус. Идеята беше, като закриваме едно училище, да дадем шанс за развитие на друго.
Химията е най-добрата сграда в Русе, строена за професионално обучение. Говоря като комплекс - учебни стаи, лаборатории, производствена част.
- А защо не Транспорта в Корабния - това звучи логично?
- Когато се обсъжда преместване на училище, материално-техническата база е водещ мотив и нищо друго. Смешно е да се каже - айде, и двете са транспортни, да ги съберем. Ние не местим основни училища, на които им трябват само класни стаи. Тук става дума за професионални училища и нещата са по-различни. Къде да сложим работилниците на Транспорта - но покрива на Корабния ли? В Химията дори има терен за полигон. Освен това така ще се даде възможност на випуските, които предстои да завършат Химията, да останат там, където са им лабораториите и всичко необходимо за обучението им. В Корабния няма нищо. Там са четири етажа класни стаи плюс кабинети по специални предмети. Целият им производствен комплекс преди беше в Корабната, но при приватизацията учениците бяха изгонени от там. Ако се премести там училище от икономическо направление, няма да има проблем, тъй като им трябват само кабинети с компютри и нищо повече.
В публичното пространство не стана известно, но имаше предложение ПГ по промишлени технологии /Машиностроене/ да се премести в Механото и така да се освободи сградата в полза на СОУ „Христо Ботев“, което пък да изнесе там учебен процес и да премине на една смяна. Това е виждане на общината.
Тези разговори кое училище ще го бъде и кое не, влияят пряко на приема и имаме доказателство от миналогодишните подобни спорове.
- Ако обърнем внимание на приема, какво ще видим?
- Лобиране на определени директори. Факт е, че беше взето решение за разпределение на паралелки и се направи опит комисията по заетост да преразгледа решение на комисия по образование. Това дава отражение и в идеите за местене. Говоря за Строителния, който би приел Химията. Няма лошо в такова поведение, но не и за сметка на останалите училища. Един държавен план-прием се конструира на базата на три компонента.
На първо място е пазарът на труда и така е записано в Закона за професионалното образование. Само че в България няма пазар на труда. Динамиката на икономиката ни е с пикове в плюс и минус в рамките на 6 месеца, не могат да определят тенденции. Никоя институция не може да го направи и е казано от Агенцията по заетостта. Не може да се стъпи на никакви анализи, които да дадат посока за развитие на някакво професионално направление. Единствено услугите правят изключение, но те не са всичко.
На второ място няма никаква местна политика на развитие на професионалното образование. Никога е и нямало. Законът за народната просвета казва, че предложенията за държавен план прием се основават на тенденциите за развитие на съответната община. Логично е единствено тя да е наясно какви специалисти й трябват, за да развива дадено производство. Не може и на този аргумент да се стъпи, тъй като липсва.
Третият компонент е материална база и наличие на кадри. Ние в това отношение сме в прекрасно положение - имаме база, изградена да обслужва четири окръга и достатъчно квалифицирани кадри. Само че вече има малко ученици, които не могат да я „захранят“. Но базата и кадрите са единственият ни плюс. Няма стратегии, няма визии, няма промишленост, няма деца. И при това положение се опитваме да съхраним професионалната мрежа за един по-добър момент.
- Защо от Агенцията по заетостта обявиха, че има свободни места за стругари и дърводелци, има деца с такава квалификация, но не искат да работят това?
- Нагласите на обществото са четвърти негативен фактор спрямо професионалното образование. Позитивни са само в две направления - икономика и компютри. Ясно е, че ако в Икономическия се разреши прием 10 паралелки, ще ги направят. Същото е и с Електрото. Независимо че обществото ги иска, директорите се съобразяват и не раздуват приема си. Това е регулация. Същото се отнася до Математическата и езиковите гимназии. Има обаче такива директори, хубаво е, че са малко, които нямат никаква визия за развитието на училището си, но искат колкото може повече паралелки. Ефектът е следният - обявяват се специалности, които формално погледното са нужни на пазара на труда, но нагласата на обществото е нулева. Все пак се записват по пет дечица в специалност, а след това самите директори на трето класиране събират всички ученици в един клас, стават 18 и се заверява една паралелка, но пък се спасяват този или онзи колега, на когото му е паднал нормативът. Това е антиполитика, която лъже деца и родители.
Професионалните гимназии привличат с професията и специалностите, а общообразователните с имиджа на училището - добрата подготовка, вътрешния дух и отношението към децата. Вече не е полезно директорът да стои на бюрото си и да чака учениците да се запишат при него. Сега трябва много тичане, обикаляне и разговори с родителите. Има гимназии, които още сега биха могли да представят списък с учениците, които наесен ще учат при тях. Още щом приключи единият прием, тези хора организират така нещата, че да започнат работа по следващия си прием. В Русе само директорът на Икономическия може да си позволи лукса да стои на топло в кабинета си.
- Какво ще се случи след тези спорове в образователната комисия?
- Министерството на образованието ще решава. Протоколите от заседанието на комисията са изпратени и до 31 март ще стане ясно кое и как. Лошото е, че се превърнахме в прецедент за страната. Нямало е случай след обнародване на министерска заповед да има протест и то от държавна власт. Ще следват национални комисии, които са определящи и се правят по график. Членовете заседават две седмици и са запознати в детайли с всяко от предложенията. Това е всъщност органът, който определя къде и какво ще се учи. Другото са приказки, които могат да са опасни.