1. Ако хората произхождат от маймуните, защо маймуните не стават хора?

Хората и маймуните са само далечни еволюционни "братовчеди". Ние не произлизаме от маймуните, а от един общ прародител, който е бил нито маймуна, нито човек и е живял преди милиони години. Всъщност, през последните 7 милиона години много видове, подобни на човека са еволюирали - например Хомо хабилис, Хомо еректус и неандерталците. Всички те са изчезнали по различно време, оставяйки само нас и шепа други примати.

2. Има твърде много пропуски в изкопаемите, за да е вярна еволюцията


Всъщност има много междинни, преходни изкопаеми. Археоптериксът (вляво), например е една от най-ранните известни изкопаеми птици със скелет на влечуго и пера. Има вече доказателства, че някои динозаври са имали косми или пера. Терапсидите (Therapsida) са преходна връзка между влечуги и бозайници.

Тиктааликът (Tiktaalik) (вдясно) е междинно звено между риби и земноводни, а са намерени най-малко шест междинни етапа изкопаеми в еволюцията на китовете. В човешката еволюция има поне дузина междинни етапи изкопаеми хоминиди, отделили се човекоподобните маймуни преди шест милиона години.

Вероятността да се намери вкаменелост на мъртво растение или животно е изключително малка. Това, че имаме толкова много фосили, е голям късмет. Първо, тялото на мъртвото животно трябва да не бъде изядено от животните-чистачи. След това, трябва да бъде погребано, да речем, в тиня, за да се "фосилизира" (вкамени), вместо да изгние, което е много рядко обстоятелство. После геоложките сили по някакъв начин трябва да го издигнат обратно на повърхността, за да бъде открито милиони години по-късно и да попадне в ръцете на шепата палеонтолози, които търсят фосили.

3. Ако еволюцията се случва постепенно в продължение на милиони години, защо не се наблюдава тази постепенна промяна във фосилите?

Внезапните промени в данните от вкаменелости не означава липсва на постепенност (градуализъм).

Видовете са стабилни в продължение на дълги периоди от време и оставят множество вкаменелости, докато са в стабилно състояние. Преминаването от един вид в друг обаче, става относително бързо (в геоложки мащаб) в процес, наречен точково равновесие.

Един вид може да даде начало на нови видове, когато една малка група на "основатели" се откъсне и остане изолирана от групата на "предците". Тази нова група на "основатели", тъй като остава дълго време малка, самостоятелна, може да получи сравнително бързи промени за разлика от големите популации, които са генетично стабилни. Радикалните промени се случват толкова бързо, че много малко вкаменелости може да се регистрират. Но след като се промени в нов вид, отделните екземпляри запазват своя фенотип за дълго време, оставяйки след себе си много добре запазени фосили. Милиони години по-късно този процес води до фосилните записи, които показват най-вече стабилност. Радикалните промени се случват между равновесните състояния.

4. Никой не е виждал да се случва еволюция

Еволюцията е наука, исторически потвърдена и от факта, че много независими линии на доказателства се събират в един-единствен извод за верността на еволюцията. Самостоятелни групи от данни от геологията, палеонтологията, ботаниката, зоологията, биогеографията, сравнителната анатомия и физиология, генетиката, молекулярната биология, ембриологията, популационната генетика, науката за геномите и много други науки стигат до извода, че животът е еволюирал. А креационистите искат "само едно изкопаема преходна форма", която да доказва еволюцията.

Но еволюцията не се доказва само чрез един вид изкопаемо. Доказано е, че когато има конвергенция (сближаване) на фосилите, има също така конвергенция в генетиката на между видовете и конвергенция на анатомията и физиологията между видовете, както и много други линии на доказателства.

Всъщност можем да видим как се случва еволюцията, особено сред организми с къси репродуктивни цикли, които са обект на екстремен натиск върху околната среда. Ние познаване еволюцията на вируси и бактерии, която е от жизненоважно значение за медицинската наука.

5. Еволюцията действа случайно

Естественият подбор не е "случаен", нито пък работи на "късмет". Естественият отбор запазва придобивките и премахва грешките. За да се убедите в това, представете си маймуна на пишеща машина. За да може маймуната да напише първите 13 букви на монолога на Хамлет случайно, че ще отнеме 2613 броя опити за постигане на успех. Това е 16 пъти повече от общия брой секунди, изминали от съществуването на слънчевата система. Но ако всеки верен знак се запазва, а всяка неправилна буква се премахва, за да бъде набран израза "to be or not to be" ще са нужни 335 опита или само за няколко секунди в компютърна програма.

Ричард Докинс определя еволюцията като "случайна мутация плюс неслучайна кумулативна селекция". Това е натрупаният избор, който движи еволюцията. Окото е еволюирало от едно-единствено, чувствително към светлината петно. Развитието от една клетка в сложното днес око не е случайно, а е минало през хиляди междинни етапи, като се запазва всеки, който прави окото да изпълнява по-добре функцията си. Много от тези стъпки, все още съществуват в природата в по-прости организми.

6. Само един Интелигентен дизайнер би могъл да направи нещо толкова сложно като окото

Анатомията на човешкото око е всичко друго, но не и "интелигентно проектирана". Тя е изградена с главата надолу, т.е. отзад напред - светлинните фотони се налага да пътуват през роговица, леща, стъкловидно тяло, кръвоносни съдове, ганглийни клетки, амакринови клетки, хоризонтални и биполярни клетки, преди да достигнат до фоторецепторите - светлочувствителните пръчици и колбички, свързващи светлинния сигнал с нервните импулси, които след това се изпращат на зрителната кора в задната част на мозъка за преработка в смислени модели.

За оптимална видимост, един интелигентен дизайнер би ли изградил едно око на обратно? Този "дизайн" би имал единствено смисъл, ако естественият подбор е построил очите с подръчни материали и в частност -  от конфигурацията на предварително съществуващите органични структури на предшествениците на организма. Окото показва пътищата на еволюционната история, а не интелигентния дизайн.

7. Еволюцията е само на теория

Всички клонове на науката се основават на теории, които се опират на проверими хипотези и обясняват голяма и разнообразна съвкупност от факти за света. Една теория се счита за стабилна, ако последователно прогнозира нови явления, които впоследствие се наблюдават. Фактите са данни за света. Теориите са обяснителни идеи за тези данни. Непроверимите твърдения не са част от науката. Еволюционната теория отговаря на всички критерии за добра наука, както е определено от съдия Уилям Овъртън в процеса за креационизма в Арканзас:

ръководи се от естествени закони.
дава обяснения, опирайки се естествени закони.
проверима е в емпиричния свят.
заключенията й са ориентировъчни.
тя е проверима и фалшифицируема теория.

Ако намерите фосили на бозайници в едни и същи геоложки пластове с трилобити, тогава еволюцията ще бъде невярна. Никой никога досега не е намерил такива противоречиви данни.

8. Свидетелствата за човешката еволюция са измама, плод на въображението

Нетърпеливи да дискредитират еволюцията, креационистите игнорират многобройните открития на вкаменелости на хоминиди и подбират само примери за измама и грешки с убеждението, че грешките в областта на науката са признак на слабост. Това е грубо неразбирателство на природата на науката, която постоянно напредва с помощта и на грешки, и на успехи. Свойството да се самокоригира е една от най-силните страни на научния метод.

Измами като Човекът от Пилтдаун, и неволни грешки като Човекът от Небраска, Калавераския череп в момента са коригирани. Всъщност не креационистите са коригирали тези грешки, а учените. Креационистите просто са прочели становището на науката за тези грешки, което след това заявяват като своя заслуга.

9. Вторият закон на термодинамиката доказва, че еволюцията е невъзможна

Вторият закон на термодинамиката се прилага за затворени, изолирани системи. Тъй като Земята получава постоянно енергия от слънцето, то тя е отворено дисипативна система и ентропията може да намалява и да намалява хаоса и да се увеличава реда. При това енергията на самото слънце ще намалява в този процес.

По този начин, Земята не е строго затворена система и животът може да се развива без да нарушава естествения закон. Докато слънцето грее, животът ще продължи да процъфтява и да еволюира, точно както автомобилите може да бъдат предпазени от ръждясване, бургерите може да се загряват в пещи и всякакви други събития може да се случват в очевидно нарушение на втория закон за ентропията. Но веднага след като слънцето изразходи горивото си, ентропията ще се справи сама и животът на Земята ще спре.

10. Еволюцията не обяснява морала

Като социален вид примати у нас се е развило дълбоко чувство за правилно и погрешно, за да се изтъкне и възнагради поведението на взаимност и сътрудничество и да се намали и накаже прекомерния егоизъм и използвачество.

В хода на еволюцията са се създали моралните емоции, които показват, че да се лъже, прелюбодейства и краде е погрешно, защото тези действия унищожават доверието в човешките взаимоотношения, които зависят и от казването на истината, верността и зачитането на собствеността. Социалните видове примати нямаше да оцелеят без някакво чувство за морал. Контитуирането на човешката природа е довело до конституциите на човешките общества.