Българската гора не само не е застрашена, но и се увеличава бързо като площ и маса. Това обяви вчера проф. Иван Палигоров, председател на Съюза на лесовъдите в България и зам.-ректор на Лесотехническия университет. Той бе в Русе по повод Седмицата на гората, която по традиция се провежда в началото на април.
За последните 50 години българската гора се е утроила като размер, а прирастът й се е увеличил два пъти. Към момента тя се увеличава с около 14 млн. куб. метра годишно, а размерът на изсечената дървесина е в рамките на 5,5-7 млн. куб. м. Прирастът е поне два пъти по-голям отколкото ползването й, така че общият обем неминуемо расте, каза проф. Палигоров. Той окачестви като твърде пресилени страховете, че гората била на изчезване или че се изсичала.
Въпреки че бракониерството в горските масиви е факт, с който лесовъдите и държавата продължават да се борят, то съвсем не нанася такива сериозни поражения, каквито му се приписват. Говори се за дървена мафия, но май никой не е наясно какво всъщност означава това, смята специалистът.
Увеличението на горите е в резултат на самозалесяване и естественото възпроизводство на този етап компенсира с излишък изсичането, смята проф. Палигоров. В последните 30-35 години влияние оказва и увеличената концентрация на въглероден двуокис в атмосферата. Той по естествен път стимулира фотосинтезата и според научните данни само за последните 10 години биомасата се е увеличила с 6% в световен мащаб. Допълнителен положителен ефект парниковите газове оказват чрез удължаване на вегетативния период на всички растения. Този ефект се наблюдава най-вече по нашите географски ширини. Най-същественото увеличение на лесорастителния слой се наблюдава между 40-ия и 50-ия географски паралел.
Според проф. Палигоров, тези положителни за растежа на гората климатични промени все още не могат да направят бизнеса с производство на дървесина рентабилен. В България няма такава плантация, която да е печеливша.
Много често предупреждавам хората да не се захващат с така рекламираната напоследък като супердърво пауловния. Опити тя да се култивира у нас са правени още през 30-те години на миналия век, но те са се оказали неуспешни. Сега видът пак се внася от Китай и се засажда, но една такава плантация може да дава достатъчно дървесина чак след 35-40 години. Неслучайно обаче пауловнията е в списъка на инвазивните видове, опасни за България, посочи председателят на Съюза на лесовъдите.
Според него единствено отглеждането на някои видове топола и върба по поречието на реките може да бъде икономически рентабилно.
В САЩ отглеждат върба за възобновяем енергиен източник. Обаче ги оставят да израснат само една година, секат ги когато са дебели колкото пръст, пакетират ги и ги предлагат за горене. Получава се високоефективно екогориво с КПД 95%, каза Палигоров.