Кладенец не се копае, когато ожаднееш, са казали древните. Флота не се създава, когато ти потрябва, са добавили военноморските стратези.
Списъкът с мъдростите на вековете може да продължи още дълго. Само че - кой ли ще го чете.
Във всеки случай, явно не го четат хора, за които обществото може би очаква, че служебният им и професионален статус им го вменява, макар и не изрично, буквално и със закон. Това отчетливо показа драматичната ситуация по съставянето на план-приема за професионалните училища в Русе за следващата учебна година. Ситуацията бе заредена с напрежение, обсъжданията на документа преминаха драматично. Дотам, че на моменти човек с малко повече въображение би могъл да си представи, че зала „Свети Георги“, в която се водеха дебатите, не е онова помещение в сградата на областната и общинската управa, където допреди двадесет години се намираше столът на властта, а по празниците се правеха вечеринки за избрани, и дори че това не е залата за относително мирните заседания на местния общински съвет. Страничният наблюдател с малко повече фантазия спокойно би могъл да си представи военни стратези, карти на местността с предвижданията за придвижването на взводове и роти,
укрепления, понтонни мостове, окопи
и какво ли още не. Плюс, разбира се, единични изстрели и оръдейни залпове, атаки и отбранителни позиции.
Липсваха само победните оръдейни салюти накрая.
Тези победни салюти обаче ще липсват дълго. Защото, както е тръгнало, стратегическите полигони на българското професионално - и май не само - образование бавно и полека се превръщат в унищожителна картинка на полетата след боя, по която не след дълго няма да има дори мародери и маркитантки /за които пееше в безсмъртната си песен Булат Окуджава/ - просто защото няма да има нито какво да обират от разбитите армии, нито кого да снабдяват с чорба и плътски утехи.
Както „Утро“ писа преди няколко броя, областната комисия по заетост гласува последно професионалните гимназии в областта наесен да приемат 15 паралелки ученици след завършен седми клас и 27 паралелки с деца, завършили след осми клас. За тях се очаква да кандидатстват една част от общо 2542 момичета и момчета, които през 2013 година ще завършат седми и осми клас. Част - защото със сигурност някои от тези ученици ще подадат документи за обучение в средно-общообразователните училища, сред които три езикови гимназии, една математическа и една доказано хуманитарна, а други просто ще си останат в СОУ-тата в кварталите, т.е. няма и да кандидатстват.
Двете драми, които се очертаха отчетливо по време на обсъждането на план-приема за следващата есен, се концентрират върху обстоятелства, които в никакъв случай не са възникнали внезапно вчера. Едната е свързана с интереса на младежите към определени специалности и респективно стремежа на професионални училища да вържат приема за следващата година. Другата за пореден път отвори рана, която обикновено и специалистите, и обществеността се опитват да не забелязват както преди, така и след приемането на план-приема - децата намаляват, ред специалности се изместват все по-назад в скалата на интереса на деца и родители и в крайна сметка въпросните специалности отпадат, а това води до закриване на професионални гимназии.
Обяснението на Регионалния инспекторат по образованието към Просветното министерство е простичко: няма интерес към тези специалности. Един вид, вдигаме рамене и казваме:
„Какво да се прави?! Такъв е животът!“
И все пак - ако е нелепо и смехотворно да се мисли, че само с апели, решения и указания демографският срив ще бъде преборен, то проблемът със изчезващите паралелки и след тях цели училища е малко по-различен.
Тази година финалът дойде за две от тези русенски училища - ПГ по зърносъхранение и хранителни технологии и ПГ по химия. Много е възможно след година или две да ги последват други.
Но да поразсъждаваме малко - не е ли малко странен фактът, че точно тези две училища се оказаха излишни и направо ненужни? Кой ще произвежда зърно, кой ще мели брашно и кой ще меси хляб? Защото дори живеенето във Фейсбук, което е станало модус вивенди за една огромна част от населението, и то на моменти прави пауза, в която Фейсбук-човекът хапва сандвич, маже филия с лютеница или отскача да си купи милинка. Никой ли не се стряска от това, че си отива една от малкото такива гимназии в държавата? И ако на Министерството на земеделието и храните не му дреме, кой друг, освен самата гимназия в Русе, се опита да внесе малко разум в тази ситуация?
Случаят с другата гимназия, която „сублимира“, буди не по-малко недоумение. При обсъждането на план-приема в областната комисия по заетост се чуха и загрижени мнения, а от Стопанската камара дори приведоха цифри, според които основният дял в русенската икономика по данни на статистиката принадлежи на ... отрасъл химия! А в същото време
лаборантите-химици със средно специално образование вече са на привършване
по чисто биологически причини, което говори ясно, че след още няколко години няма да има кой да работи в лабораториите в русенските предприятия. Сградата на химическата гимназия ще бъде затворена, без да е много ясно какво ще се случи с прекрасната база, която има там. 12 лаборатории - на всеки етаж по три, за такова училище може само да се мечтае, припомни областният управител Стефко Бурджиев, сам специалист-химик. А имаше време, когато в Химията приемаха с едно от най-ситните сита - и там влизаха едни от най-умните деца... От себе си ще добавя само нещо, което неотдавна ми направи впечатление. Преди няколко месеца случайно попаднах на обява, в която всеизвестният ЦЕРН търси среден техник химик от държава в ЕС. Заплатата клони към 10 000 евро. Месечно. Да припомняме ли, че българското химическо образование само допреди няколко години беше едно от направленията, което респектираше капацитетите от Европа и света, наравно с това по физика и математика...
Но на Русе, видите ли, химия не му трябва.
Защо? Защото децата искали икономика и информационни технологии.
Не можем да виним „децата“. Те обикновено това правят - искат. Но те искат не само това. Когато са мънички, искат да си заврат пръстчетата в розетката на контакта. Само че родителите не ги поощряват да го направят.
Ами ако вървим по линията на това „какво искат децата“, може в един момент да се стигне дотам, че в града да има три професионални гимназии: по икономика и по компютърни технологии.
И третата паралелка - за манекенки и чалга звезди
Ама пък представяте ли си какъв ще бъде напливът там? И изпит да направят - „децата“ ще се готвят упорито и всеотдайно - по цяла нощ по дискоклубовете... Направо е чудно как никой не се е сетил да въведе тази специалност, а и да я включи в националния класификатор на професиите... 
Дали пък не е по-разумно някой да обясни на тези „деца“, че има професии с бъдеще - и сега, и винаги, че тези специалности са не просто перспективни, а могат да са и атрактивни, че с тях момичетата и момчетата могат да печелят не само пари, но и престиж? Да, ама за да се направи това, трябва някой да си свърши работата - и учители, и родители, и просветни чиновници, и „загриженото“ общество. Само че в такъв случай би трябвало не за поредна година на разни отговорни сбирки да се говори как „е крайно време да се изработи образователна стратегия“, а наистина да се събере отговорен екип и да го направи. И не само на местно ниво, а и на национално. Защото властта в държавата правителство след правителство показва, че визията в перспектива за образованието й е последна грижа, за стратегия да не говорим.
И понеже явно всичко се движи безметежно по метода „Карай да върви!“, на поредното заседание на комисията по заетост завчера отчетът за миналата година бе приет „единодушно“ - никой дори не попита дали миналата година не са били поставяни същите тревожни въпроси - за демографията, за дублиращите се паралелки, за „атрактивните“ специалности като дизайнер и IT специалист, които осигуряват приема, но после осигуряват и армията от скучаещи безработни. Сигурно и догодина ще бъде така. Ще закриваме специалности и гимназии, а след това „престижните“ средни специалисти ще се записват в тримесечни курсове за хлебопекари, шивачи, стругари и какво ли още не - за да могат все пак да си изкарват хляба, а и да работят онова, което се търси... И така - докато кладенецът обрасне с трева и пресъхне. Тогава сигурно ще почнем да го копаем наново. Само че дали ще има някой, който знае от коя страна се държи лопатата?