Редът за достъп на граждани в Съдебната палата в Русе и начина на определянето му съставлява служебна информация, а не обществена. Затова правилно е отказано предоставянето й на Националната асоциация за обществена защита, отсече Административният съд в Разград. С това отхвърли оспорването на казуса кой, как и с какъв документ е определил откъде да минават служители и клиенти на Темида. В същото време обаче асоциацията продължава битката по друго свое искане за информация - относно начина на формиране на месечното възнаграждение на председателя на Окръжния съд в Русе.
Зоните за сигурност и достъпът на гражданите в сградата са определени след съгласуване с председателя на Окръжния съд, но за това не е издаван какъвто и да е писмен акт, тоест няма и създадена обществена информация, която да се предостави, мотивираха се още разградските съдии.
Спорът за затворения за граждани главен вход на Съдебната палата откъм площад „Свобода“ започна през 2013 година, когато от асоциацията поискаха информация за въведения пропускателен режим. Тя им беше отказана и се започнаха битки правомерен ли е този отказ или не. В крайна сметка се оказа, че това е станало съвсем законно.
Горе-долу по същото време организацията поиска и данни за това колко заплата взема административният ръководител на Окръжния съд. И тя му бе отказана с мотива, че това е лична информация и ако трябва да се предостави, то следва да го направи Висшият съдебен съвет. 
Следва да се отбележи, че съдиите, прокурорите и следователите са лица, изпълняваща публична, висша държавна длъжност и защитата на техните лични данни е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани. Исканата информация е налична при административния орган и няма пречка да се предостави от него, посочи Административния съд в Разград. Затова отмени отказът за предоставяне на информацията и върна питането за нов отговор от страна на Окръжния съд в Русе. Това решение не е окончателно и може да се обжалва.
Според юристи тези спорове по-скоро се водят за присъждане на солидни адвокатски хонорари. Факт е обаче, че асоциацията загуби едното дело и дори реши да не го обжалва на последна инстанция. По другото обаче поиска 2660 лева хонорар. Съдът обаче посочи, че адвокатското възнаграждение трябва да е справедливо, а не прекомерно и да не се злоупотребява с него. А като има предвид сложността на делото прецени, че на асоциацията трябва да се присъди 300 лева хонорар, който Окръжният съд да плати.