Заклет пушач, който ден през ден разговаря с контрабандисти, каналджии и се докосва до опасните схеми на проститутки и сводници. Обаждания в 2-3 часа през нощта с думите, че е засечено престъпление, след които трябва да е готов да реагира до минути и да отиде до мястото на разследването. 
Това едва ли е обичайното описание на ежедневието на един средностатистически пенсионер. Но е съвсем нормален работен ден за необикновения пенсионер Осман Мехмедов.
Бай Осман, както всички в съда и полицията наричат 67-годишния мъж, е съдебен преводач вече 13 години. И макар работата му на пръв поглед да изглежда суха и скучна, то в действителност е точно обратното - той е в центъра на събитията около разследването на престъпления и 
почти всеки ден е лице в лице с арестанти, които често влизат в затвора
А за разкриването на случаите присъствието на преводача на турски език е неизбежно, тъй като той е връзката между задържания престъпник и органите на реда. И без неговия превод разследването практически е невъзможно. 
Но бай Осман е популярен в юридическите и полицейските среди от десетилетия. По-точно от 40 години, но тогава са му викали Майстора. Защото Мехмедов е сред най-добрите познавачи на пишещите машини и ремонтира и поддържа всички машини в МВР, следствието, прокуратурата и съда. Без дори да подозира, че един ден отново ще работи за правоохранителната и правораздавателна система, но с други свои знания и умения.
14-часов работен ден след събуждане в 1.30 часа през нощта
Едва ли преди време бай Осман е предполагал, че на стари години ще подобрява рекорди за най-дълъг работен ден. Факт е обаче, че само преди няколко седмици телефонът на 67-годишния мъж звънва в 1.30 часа през нощта. Отсреща митнически служители от Дунав мост му обясняват, че са хванали на границата турчин с контрабандни авточасти и го молят възможно най-бързо да отиде на място. В 2 без 5 бай Осман вече е на линия и изкарва на крак кажи-речи две смени една след друга. Прибира се у дома в 4 часа следобед. Дотогава 14 часа интензивно участва в екшъна около разкриване на контрабандата. История, достойна за пореден епизод на криминален сериал.
„Така е на митницата. При тях разследването започва моментално при засичане на престъпление. Много са печени нашите митничари и разследващи“, коментира бай Осман. И обяснява, че си върши работата без проблем и без значение в коя част от денонощието го извикат. Нещо повече - казва, че тази непредсказуемост го държи жив и в кондиция и недоумява как би издържал на лежерното всекидневие на обикновените пенсионери, в което няма грам динамика. Задължително държи телефона си включен по всяко време и тъй като е вече на възраст и рядко пътува, винаги е на разположение. Смее се, че от десетина дни не са го викали извънредно и че трафикантите му дали почивка. Има обаче едно наум - щом 2-3 седмици е спокойно скоро трябва да чака включване.
Над 90% от задържаните започват с лъжи и с надеждата да им мине номерът
Това е впечатлението на бай Осман след дългогодишното му общуване с арестанти. Впрочем често задържаните турски граждани се отпускат именно пред него и дори му споделят лични неща. Причината - на всеки един от тях бай Осман се представя по ясен начин и обяснява каква му е работата. 
„Аз не съм съдия, не съм прокурор, не съм разследващ, не съм митничар, не съм полицай. Аз съм просто преводач“, винаги обяснява на заловените бай Осман, като подчертава, че обвиненията срещу тях изобщо не зависят от него и той е посредник между обвиняем и обвинители. С това успява да скъси дистанцията и да изгради доверие у арестантите и те често му разкриват страховете и тревогите си.
Съветва ги чисто неформално, ако са виновни за престъплението, за което са хванати да си признаят, защото рано или късно истината ще излезе наяве. Факт е обаче, че надеждата на всеки заловен е, че лъжата му ще мине, ще му повярват, че не е виновен. Факт е и, че дори в началото повечето да си държат на тезата за невинност, то след няколко дни в ареста бързо размислят и променят версията си.
Сред най-големите удари, на които бай Осман е присъствал, е 
пресичането на незаконно пренасяне на 30 килограма злато и 250 000 евро
Много често е получавал и изкушаващи за повечето хора предложения. Пример за това е заловен със 100 000 долара, който му казал, че ако спаси парите и те не бъдат конфискувани, ще му даде половината. Но преводачът е категоричен, че никога не би се поблазнил.
„Молили са ме да ги защитя, да застана на тяхна страна и да говоря в тяхна полза. Аз обаче съм положил клетва. Първо, това е незаконно и аз мога да понеса наказателна отговорност, но най-важното е, че не е в мой стил. Няма как да застана на страната на престъпниците, независимо че и аз, и те сме от турски произход. Затова и често ми казват, че не съм нормален“, разказва с усмивка бай Осман.
Смилява се единствено над част от арестантите, които нямат нито близък, нито познат в Русе и България, а в ареста са голи и боси, пък и не ядат свинско месо. Затова молят бай Осман да им купува цигари, сирене, шоколад, плодове и зеленчуци, както и тоалетни принадлежности.
Преводачът прави и анализ на модните тенденции в контрабандата. Разказва, че едно време много популярно е било пренасянето през граница на злата, бижута и пари. А сега на мода са цигарите без бандерол и сирийците. Опиатите пък са редовна стока, която винаги ще бъде актуална. Повечето от хванатите обаче са т.нар. „мулета“ или „носачи“, които работят за големите играчи, коментира преводачът.
Бежанците са като скакалци и Турция иска да се отърве от тях. Паролата за тях е „палети“
Най-често каналджиите, които превозват бежанци от Сирия и Афганистан се оказват турски шофьори. Затова често бай Осман е основно звено в разплитането и на тези схеми. Разказва, че според него Турция е пълна със сирийци и самата държава е предприела политика да се избави от тях по някакъв начин.
„Те са като скакалци, пръснати навсякъде в Турция. Бързо остават без пари и започват да просят по улиците, да влизат в домовете на хората, да молят за хляб, дори и да крадат, за да могат да преживяват“, разказват често на бай Осман шофьорите, в чиито камиони са хванати бежанци.  
Никога досега обаче те не изричат имената на организаторите на най-високо ниво, за които всъщност работят. Твърди се, че има специални хора, които обикалят по лагерите за бежанци в Елхово и Харманли и им предлагат транспорт до Западна Европа срещу 3000-5000 евро на човек. А кодовата дума за нелегалните имигранти била „палети“.
Самият преводач споделя, че майсторите на схемите за нелегално прекарване на сирийци са много комбинативни. Но пък и служителите на Дунав мост са професионалисти и засичат всеки опит. Особено впечатлен бил от камион, чието ремарке било пробито отдолу и
през дупката с размери 40x40 сантиметра се качили десетки бежанци
Схемата била необичайна, тъй като можела да се разкрие само при обстойна проверка на канал.
„Най-често каналджиите режат въжетата на платнищата. Те са толкова здрави, че би трябвало да издържат на всичко. След като натоварят сирийците замаскирват срязаното въже, но проверяващите на Дунав мост са професионалисти и знаят това. Само като дръпнат леко въжето и то като се скъса е ясно, че в ремаркето има натоварени нелегални имигранти“, разказва бай Осман. Вторият най-често срещан вариант за натоварване на бежанци е със срязване на брезента в горната част на ремаркето. И тъй като по време на обикновена проверка няма как да се види какво е състоянието на тавана на камиона, на помощ идват огледалата, които показват горната му част. И всяка нередност лъсва.
Никога проститутка не връща парите на обран тираджия
е друга житейска мъдрост, която е разбрал от опита си бай Осман. Много често той е част от делата, които се водят срешу труженички и сводниците им. В коварния им капан попаднал турски шофьор, който от страст слушал и изпълнявал всичко, което любвеобвилната магистралка му казвала. И тъй като тя видяла, че си държи портмонето в джоба на панталона, му казала да се съблече, за да се наслади още по-добре на любовната игра. Той бързо събул панталона, а докато го омагьосва със страстни ласки, проститутката ловко бутнала гащите му извън кабината на камиона. Там на пост чакал сводникът, който бързо грабнал портфейла и потънал в тъмното. Така тираджията останал качествено задоволен и още по-качествено обран - без пари и дори без панталони в чужда страна. Наложило се да маха за помощ на свои колеги по пътя, които да му услужат с чифт гащи. 
Всички тези различни престъпления, които приключват с наказани хора, не натоварват бай Осман. Макар в живота да не е перде, на работа преводачът се стреми да е непукист и по-скоро приема отделните случаи като интересни казуси, а стремежът му е да не ги преживява лично.
Единственият човек, който страда от неговата динамична работа на пенсионерски години, е съпругата му Зелиха. Често споделя на Осман, че не й е приятно да остава сама вкъщи особено вечер, когато го извикат извънредно. Дори му намеква да престане с работата. Същото му казва и за цигарите. Бай Осман обаче е категоричен - ще продължава да превежда и пуши докато може.
„Пенсията ми е 310 лева - да ги ям ли, да ги мириша ли?!“, казва иронично преводачът и обяснява, че няма как да живее без допълнителни доходи.
Началникът на следствието предлага на майстора на пишещите машини да стане съдебен преводач
Бай Осман е роден в Бъзовец, където учи до 8 клас. Премества се в Русе, за да завърши средното си образование в Техникума по машиностроене. Преди 40 години става един от най-добрите майстори на пишещите машини. Това е сред най-престижните професии по онова време и съвсем спокойно може да се сравнява с компютърните специалисти днес. Тъй като днешните компютри и лаптопи всъщност са вчерашните пишещи машини. Бай Осман ремонтира техниката на вестникарски редакции, на Окръжния съвет, на съд, прокуратурата, МВР и следствие. И днешните съдии в Окръжния съд помнят майстора, който в началото на тяхната кариера е ремонтирал пишещите им машини, а днес отново им помага в работата - този път в превода. 
„Работата в съда, по дела, никога не ми е била интересна. Бях пленен от моя занаят. Какво ли не съм си мислел - че може война да стане, че може болест да ме покоси, но не и, че ще трябва да си сменя работата. Затова, през 2002 година, когато масово навлязоха компютрите се бях отчаял. Много ми беше мъчно, че машините остават в миналото. 
Всеки ми викаше Майсторе, но аз се чудех вече какъв майстор съм, като няма машини“
спомня си бай Осман. А тревогата му забелязват съдии и следователи. Един ден неочаквано началникът на следствената служба Петър Георгиев го вика на среща и му обяснява, че има нужда от съдебен преводач и кани бай Осман да подаде документи. Той е шокиран от предложението, защото не си е представял такова бъдеще, но осъзнава, че на 55-годишна възраст няма много възможности пред себе си. А първият случай, по който превежда, е при тогавашния следовател и сегашен прокурор Пламен Петров. Ставало въпрос за турчин, който бил обвинен в изнасилване на проститутка.
И макар за повечето хора и институции пишещите машини да са отживелица, за Майстора те са изключително ценни. Вкъщи пази няколко, на които и до днес пише преводите си. Отказва да се занимава с компютри - просто не ги харесва, нищо, че синът му е подарил нов лаптоп.