Бившият шеф на „Напоителни системи“ Михаил Милчев се завърна от Египет не само с куп ценни сувенири от древното минало на африканската държава, но и с букет впечатления и преживявания от една от най-горещите политически точки на света.
Когато пристига в Кайро в края на септември, заварва военен час.
Военни с автомати кръстосват града
а след полунощ движението на цивилни е забранено. Въпреки строгия контрол на властите, по улиците често се случват сблъсъци с проислямистки настроени радикали. За да посети Долината на царете, Луксор, Асуан, язовира Насър и други забележителности, групата от Центъра за международни отношения в Министерството на земеделието на Египет, в която е той, се движи с военен конвой, който гарантира сигурността й.
Милчев разказва, че докато в столицата доминират привърженици на управляващите, чийто кумир е ген.Сиси, в провинцията масово хората симпатизират на ислямистите. Българинът обаче се адаптира чудесно и бързо създава приятелски отношения и с двете страни. В резултат на това местните не пропускат да го предупредят кога е опасно да излиза навън, защото се готвят протести. Михаил Милчев разказва, че обикновено тълпите излизат на митинги след вечерната молитва, а обичайните места за протести са на площадите около джамиите. Според тамошните стандарти нормалният протест е от 10-12 000 души.
Макар че привържениците на правителството са за гражданска република, религията доминира в живота на египтяните, обяснява русенецът. Много хора се молят 5 пъти на ден, а в петък, който е официален почивен ден според Корана, никой не пропуска да отправи всичките 5 задължителни молитви към бога.
Жените твърдо стоят зад исляма,
в университетите над 50% от протестиращите са жени
продължава разказа си Милчев. Той си обяснява това с разбирането им за чистота и благородство на духа. Според официална статистика, на която се натъкнал, 91 на сто от египтянките са обрязани. Тази задължителна за исляма хирургическа процедура се извършвала, когато момиченцата са на около 8 години. Като европеец Милчев е доста смутен от този обичай и въобще от опитите на религиозните фанатици да наложат правото на шериата. Казва, че резулатът от това най-добре се вижда в съседен Судан. Ислямското управление там е изолирало страната от света и я е довело до икономически упадък.
  След политическата обстановка най-големият риск в Египет е многомилионният автомобилен трафик.
16 милиона коли се движат из Кайро без никакви правила
за безопасност и в пълен хаос, изумен е русенецът. Почти няма светофари, кара се в насрещното движение, има стари пътни знаци, които никой не спазва, защото липсва контрол.
Онова, което ме изненада, е, че нощем масово карат без светлини, не дават мигачи при завиване, а моторите и рикшите буквално изскачат срещу автомобите. В Египет цар на пътя е клаксонът, защото той съпровожда всяка маневра. Милчев разказва, че обичайният вид на колите е доста трагичен - те са ожулени, готови всеки момент да се разпаднат.
За пешеходците този трафик е опасен, всяко пресичане е риск, защото няма обособени места за това, просто хората бягат между колите.
Млада шофьорка уби една от преводачките
на групата, така че за краткото си пребиваване в Египет успях да присъствам и на погребение, разказва нашият експерт. Катастрофата се случва пред очите му, а докато линейката дойде и реши в коя болница да я закара, египтянката почива.
За щастие, такива фатални инциденти са рядкост, защото заради големите задръствания обикновено не може да се кара с голяма скорост, коментира Михаил Милчев.
Цените на жилищата, наемите и храните са почти като в България,
допълва египетската картина нашенецът. Казва, че средната заплата там е 350-400 лева, но пък масово египтяните живеят с под 1 долар на човек, защото в традиционното семейство има поне 5 деца, а работи само мъжът.
Единствените екстри за бедния народ са цените на горивата и тока, които са на държавни дотации. Качественият бензин и нафта там се намират за 70 ст. на литър, но продукти с по-ниско качество се купуват и по 30 стотинки. Средната сметка на месец за ток на един двустаен апартамент пък е под 20 лева. Водата е безплатна за населението, но се покрива от данъците им. Милчев, който отива в Египет точно като експерт по почвите и водите, разказва, че египетската вода недостига и е с лошо качество. Правителството обаче полагало големи усилия да осигури питейни източници и поливно земеделие.
Ескалиращото политическо напрежение през последните години е довело до срив в туризма на Египет, а това е повлякло след себе си фалита на много малки производители, особено на продукти, които захранват туристически бранш, разказва Милчев. Именно това му дава шанс да намери на много изгодни цени интересни  папируси и статуи, с които да захрани интереса си към древните артефакти.
Освен от пирамидите и други известни древни забележителности Милчев е особено впечатлен от християнските църкви на коптите.
В Египет има 8 милиона копти - това са тамошните християни
и техният живот в момента там не е никак лек, разказва Михаил Милчев. Ако на референдума през януари вместо гражданското законодателство египтяните изберат шериата, за тези хора няма да има бъдеще в родината им и те ще трябва да я напуснат, коментира русенският общински съветник. Настроенията на коптите били да бягат зад граница и до момента над 500 хиляди са емигрирали в Грузия и Армения, където ги приемали радушно и с облекчен визов режим. Фундаменталистите били сериозна заплаха за живота на коптите, често те нападали беззащитни хора и ги покосявали с автомати.
Извън сериозните си наблюдения върху живота в Египет, Милчев споделя и прекрасни впечатления от пребиваването си в северноафриканската страна в качеството си на европеец.
Благодарение на връзките, които си създава там, се завръща у нас с куп тениски с името му, избродирано от  местните с египетското пиктографско писмо. Оттам си донася и много интересни исторически книги на английски език. 
След египетското приключение следващото важно събитие в живота на бившия шеф на „Напоителни системи“ е насрочено за 15 февруари.
На тази дата той ще се ожени за жената,
с която от няколко години живее и от която има дете. Първоначално двамата мислели да сключат брак ден по-рано, на празника на влюбените, но съименникът му Михаил Павлов, който е шеф на общинския „Обреден дом“, го разубедил. Българската традиция свързва 14 февруари с Трифон Зарезан, а пък вашия празник има друго измерение, казал му той. Като се замисли човек, така е, освен това след празника на виното винаги е по-евтино да поканиш гости на годишнина, шегува се русенецът. В кръга на шегата той допълва, че след екшъна на трафика в Кайро, бракът вече му изглежда като тих пристан и не може да го изплаши.