Днес руският град Сталинград възкръсва от пепелта. През целия ден руските медии ще съобщават за събития, които се случват не във Волгоград, а в Сталинград - името, което става символ на преобръщането на хода на Втората световна война, след като съветските войски извършват истинско чудо и спират триумфалното дотогава нашествие на хитлеристките войски през цяла Европа.
На днешния ден, 2 февруари, се навършват 70 години от финала на ожесточените сражения, в които червеноармейците печелят победа срещу войските на Хитлер и тази победа става паметна за разгрома на кафявата нацистка чума.
Названието „град-герой Сталинград“ става символ на руския град Волгоград в шест от дните всяка година, реши вчера на свое заседание градската Дума в града-побратим на Русе. Волгоград ще се нарича Сталинград на 2 февруари - в деня, когато приключва Сталинградската битка, на 9 май - Деня на победата, на 22 юни - общоруския Ден на памет и скръб /деня, в който Хитлер напада Съветския съюз през 1941 година/, 2 септември - последния ден на Втората световна война, 23 август - Деня в памет на жертвите на масираната бомбардировка на Сталинград от германската авиация и на 19 ноември - началото на разгрома на фашистките войски край Сталинград.
Русенци, които са имали шанса да посетят най-големия руски град на Волга - дали по линия на побратимските връзки между двата града, дали по друга причина, могат да си представят тържествената обстановка, която ще се разлее по всички паметни места, свързани с кървавите сражения. А истината е, че в Сталинград
не е имало и педя място, което да не е било засегнато от битките
И до днес е запазена разрушената мелница, която се намира точно зад изтърбушената фасада на сградата, станала известна като Домът на Павлов, в който шепа руски войници са отстоявали дни наред атаките на хитлеристите.
Създаден като град Царицин с царски указ, подписан на 2 юли 1589 година от руския цар Фьодор, от 10 април 1925 година градът се преименува на името на приемника на Ленин Йосиф Висарионович Джугашвили-Сталин, който от 1922 г. е генерален секретар на ЦК на партията. На 10 ноември 1961 година Сталинград приема името Волгоград.
Сталинградската битка е вписана в учебниците по история във всички цивилизовани държави в света. Сухите цифри съобщават: битката продължава точно 200 дни. Започва на 17 юли 1942 година и завършва на 2 февруари 1943 година. В течение на първите четири месеца се водят ожесточени отбранителни сражения - отначало в обширната извивка на река Дон, а след това на подстъпите към Сталинград и в самия град. За този период съветските войски успяват да изтощят устремилата се към Волга фашистка военна машина и да обърнат ситуацията така, че хитлеристите са принудени сами да заемат отбранителни позиции. Следващите два месеца и половина Червената армия преминава в контранастъпление, при което разгромява войските на противника, разположени северозападно и южно от Сталинград, като обкръжава и ликвидира близо 300-хилядната групировка на фашистките войски.
Военните специалисти са категорични:
Сталинградската битка е решаващо сражение
в хода на цялата Втора световна война, в което съветските войски печелят категорична победа, и именно от нея започва обратното броене във войната.
По продължителност и ожесточеност на военните действия, по броя на участниците и на бойната техника Сталинградската битка надминава всички други сражения, които са се водили от началото на войната. Тя се разгръща на територия от 100 хиляди квадратни километра, като през отделните етапи от страна на двете воюващи групировки в нея вземат участие над 2 милиона души, до 2000 танка, над 2000 самолета, близо 26 000 оръдия. Ако се гледат резултатите, тази битка също надхвърля всички до онзи момент. Съветските войски там разгромяват пет армии: две немски, две румънски и една италианска.
Когато в средата на лятото на 1942 година немското настъпление започва, целта на Хитлер е да овладее Сталинград, като по този начин ще завладее големия промишлен център, в който три завода /“Красный Октябрь“, „Баррикады“ и тракторният завод/ произвеждат военна продукция, заедно с това да се осигури излаз на Волга, по която за кратко време немските войски могат да стигнат до нефтените полета около Каспийско море и в Кавказ.
Хитлер планира да превземе Сталинград за седмица
с помощта само на една армия - тази на генерал Паулус.
Шеста армия на генерал Паулус разполага с 12 дивизии със 160 000 души, 2200 оръдия и миномети, 400 танка. Заедно с нея Сталинград е връхлетян от 454 самолета на Осма въздушна германска армия, която вкарва в битките и своите 14 дивизии с 270 000 души, 3000 оръдия и миномети и 500 танка. В сраженията се включва и Четвърти въздушен флот на хитлеристката армия с 1200 самолета. Фашистките войски превъзхождат съветските близо два пъти и в хора, и в техника. В Червената армия освен изпитани бойци и офицери влизат и полкове с курсанти - млади офицери, току-що завършили военните училища. За по-голямата част от воюващите руснаци Сталинград бил първото истинско сражение.
На 28 юли 1942 г. народният комисар по отбраната излиза със заповедта: „Нито крачка назад!“.
Още с първите бомбардировки градът, носещ името на Сталин, е почти напълно разрушен. Евакуирани са над един милион от неговите жители, но близо две трети остават. В средата на септември немците успяват да влязат в града. От 15 до 17 септември фашистите 8 пъти атакуват железопътната гара, като само на 17-и гарата 4 пъти минава от руски в немски ръце и обратното, но накрая руснаците все пак успяват да запазят стратегическата точка.
Ожесточени боеве се водят на хълма края града, известен като Мамаев курган, в Комсомолската градина, край заводите „Красный Октябрь“, „Баррикады“ и Тракторния завод, в местността Плешивата планина и на много други места.
Паметен е останал до днес Домът на Павлов
- една от двете 4-етажни сгради на някогашния площад „9 януари“, които са превърнати в опорни пунктове за съветската армия. Там са изпратени две групи бойци - първата включва трима редници и сержант Яков Павлов, които успяват да извадят от сградата заелите я немци. Втората група е взводът на лейтенант Николай Заболотний, която завзема втората сграда. Павлов изпраща донесение до командния пункт на полка, който се намира насреща, в зданието на разрушената мелница: „Изкарах немците, укрепих се. Моля за подкрепление. Павлов“. Скоро след това рапортува и Заболотний: „Моят взвод превзе сградата“. Подкреплението е изпратено три денонощия по-късно: това е картечният взвод на лейтенант Иван Афанасиев. Така гарнизонът в сградата се увеличава до 24 души. Сред тях има бойци от 9 националности - руснаци, украинци, арменец, грузинец, татарин, казах, узбек, таджик, евреин. В продължение на 58 дни легендарният гарнизон отбранява сградата и не я предава на врага. Командирът на картечарите Иля Воронов е ранен на 25 места. От Дома на Павлов сипе огън по противника един от най-добрите снайперисти сержант Анатолий Чехов, който унищожава над 200 хитлеристи. Едва деветнадесетгодишен, той заслужава своя орден „Червено знаме“, който генерал Родимцев му връчва направо на огневата линия, след като атаките на хитлеристите са отблъснати от града и боевете продължават.
Немците успяват да разрушат една от стените на сградата. А руските бойци се шегуват: „Останаха ни още три стени. Къща като къща, само дето си имаме и вентилация“. Домът на Павлов все пак оцелява. За разлика от Дома на Болотний, който е напълно разрушен и самият Болотний загива заедно с повечето от своите бойци. Днес Домът на Павлов е възстановен, като на едната му стена е запазена част от автентичната тухлена фасада.
Историческото контранастъпление, известно като „Операция „Уран“
започва на 19 ноември 1942 г., когато настъпват войските от Югозападния фронт под командването на генерал-полковник Н.Ф.Ватутин и дясното крило на Донския фронт, командвано от генерал-лейтенант К.К.Рокосовски. Ден по-късно преминават в настъпление и войските на Сталинградския фронт под ръководството на генерал-полковник А.И.Ерьоменко. На 2 февруари 1943 година в Сталинград отекват залповете на победата.
Червената армия губи при Сталинград 643 842 души, 1426 танка, 12 137 оръдия и миномети, 2063 самолета.
Загубите на немската армия са над 800 000 души,  около 2000 танка, над 10 000 оръдия и миномети, 3000 бойни и транспортни самолета и над 70 000 автомобила. Победата на съветската армия издига високо политическия и военния престиж на Съветския съюз. Бившите генерали на Хитлер признават в мемоарите си огромното военно-политическо значение на тази победа. Един от големите немски военачалници Ханс Дьор пише: „За Германия битката край Сталинград беше най-тежкото поражение в нейната история, а за Русия - нейната най-величава победа. Край Полтава /1709 г./ Русия получи правото да се нарича велика европейска държава, а Сталинград се превърна в началото на нейното преобразяване в една от двете велики световни държави“.